Любовта е възможно най-вдъхновяващото и окриляващо чувство, което може да

Любовта е допустимо най-вдъхновяващото и окриляващо възприятие, което може да изпита човек. За момент да те допре единствено, тя ще се трансформира в цел, мираж и блян. Та кой може да живее без обич? Но като всяко друго нещо в този живот и тя си има странични резултати. Историята ни демонстрира по какъв начин хората, водени от любовта, изгубват разсъдъка си. Тя е причина и за най-извисените креативен решения, и за най-пагубните събития за човечеството.

В идващите редове ви представяме 10 любовни истории, белязали българското минало, които няма по какъв начин да ви оставят равнодушни. И не забравяйте, че светът отваря порти, забележими единствено за влюбените души.

1. Мара Белчева и Пенчо Славейков

Един съдбовен изстрел става причина Мара Белчева да остане вдовица едвам на 23 годишна възраст. Съпругът ѝ е погубен простъпка вместо Стамболов. Определяна от всички като световна и мощно начетена дама, фаворитка в двора на княза, тя открива призванието, което търси в живота си, в лицето на Пенчо Славейков. Грозноват чудак, той я предизвиква да написа и превежда, прокрадвайки я из литературните среди на това време и най-много из хората от кръга „ Мисъл “. Любовта работи извънредно благотворно и на двамата – те не стопират да творят и да бъдат ентусиазъм един за различен. Славейков възпява своята обичана в „ Острова на блажените “, само че рожба на тяхната непосредственост е и поемата “Кървава ария ”, поради която Пенчо Славейков стига до номинация за Нобелова премия.

Връзката на две толкоз разнообразни персони провокира нестихващо неразбиране, отрицание и открита неприязън. Пенсията на Мара е спряна, а поетът е освободен като шеф на Народната библиотека. Огорчени и унизени, двамата избягали в чужбина, където той заболява и макар че Мара си продава къщата, с цел да го лекува, той умира в нейните ръце. Тя остава без Славейков, само че до края на дните си обожествява поета.

2. Цар Самуил и Биляна

Историята е за нашия цар Самуил и девойката Биляна, щерка на богомил. Легендата споделя, че със Самуил се срещат и се влюбват един в различен, след което той я води в новопостроения от него град Преспа, където тя остава да живее. Вън от дипломатическите бракове и като плод на най-чистата обич, Биляна ражда момченце Давид. По това време обаче, цар Самуил има към този момент законна брачна половинка, от която има 5 деца. Тя е гневна, когато научава за изневярата на брачна половинка си и праща братята си да убият Биляна. Биляна е простреляна с лък и остава парализирана, заради което взема решение да избяга от Самуил, с цел да не вгорчава повече живота му. Самуил дълго време я търси, когато най-накрая я намира, само че тя умира в прегръдките му. Днес Билянините извори, около които са срещали влюбените, са една от най-големите атракции в Охрид. Водата им има лечебна мощ, тъй като съгласно мълвата, който стъпи върху един от камъните и се завърти три пъти назад на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години.

3. Димитър и Ирина Талеви

Следващата история не е до там красива и възвишена, а в противен случай – тя демонстрира силата на любовта и обичащата жена. Димитър Талев през днешния ден е един от най-почитаните български писатели за всички времена. Романите му дават късмет на актуалния човек да усети духа на българското минало, макар че персоналния му живот не е бил по никакъв начин лек. Не веднъж е задържан и изпращан в концентрационни лагери, само че задържането му през 1947г. едвам не се оказва съдбовно. Там Талев гладува и постоянно заболява. Но Ирина, брачната половинка му, намира метод да го избави в този тежък за фамилията миг, макар че ѝ се постанова да превъзмогва даже и майчиния си инстинкт, с цел да се грижи за мъжа си в пандиза.

Двамата им сина описват, че постоянно се е налагало да гладуват. Веднъж раздават на децата им по една кесийка с 40 бучки захар. По пътя до у дома единият наследник на Талев не устоя на изкушението и изяжда една бучка. Донася вкъщи 39 бучки, само че майка му ревизира и научава, че са им дали по 40. Тези 40 бучки са били най-ценните за Ирина, тъй като точно по този начин е дала късмет на Димитър да оцелее. Тя карамелизирала захар и я слагала в буркани, върху които лепи етикети от близката аптека и при всеки комфортен случай ги праща. Досущ като медикаменти. Така тя укрепва унищожения от апетит и заболявания организъм на мъжа си. С тези бучки тя го избавя.

4. Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева

Кемал Ататюрк идва в София през 1913 година като боен аташе на Турция. Той е на 32 години, към момента ерген. Димитрина Ковачева е единствено на 21 години, щерка на военачалник, някогашен боен министър, хубава и чаровна. Къдраво русата коса и тъмнокафявите очи на младата госпожица не оставили безучастен турчина. Един танц в навечерието на новогодишната нощ слага начало на тяхната обич, която обаче е подложена на хиляди политически, религиозни и морални спънки. Казват, че блузата, с която Димитрина е танцувала на този бал със своя обичан, е изпратена като скъпа светиня в музея на Ататюрк в Анкара. Въпреки че Мустафа, както е същинското му име, желае нейната ръка, тяхната връзка не прераства в нищо повече от спомен, който в никакъв случай не изстива.

Разказва се, че той купува къщата на военачалник Ковачев като спомен за своята обичана. Когато Ататюрк умрял, измежду движимостите му имало единствено една фотография и тя била на Димитрина, а тя живяла дълго със загатна за своя обичан, с който ориста и историята ги разделили. Димитрина умира на 80 години и хората описват, че момент преди да издъхне, отваря очи и споделя: „ Сънувах Кемал. “ Може би обичаният я прибирал при себе си.

5. Цар Борис III и кралица Йоанна

Италианската принцеса Йоанна е с нежна фигура, бяло лице, фини черти и остроумен взор. Тя е със солидно обучение и огромен интерес към изкуството. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис, а нейното възприятие за комизъм и свободната ѝ душа. Едва през януари 1930 г.3 години след първата им среща, той изговаря персонално предлагането за сватба. Отговорът е „ да “. Любовта им поражда надалеч от политическите ползи и на двата двора и се издига до нещо същинско красиво, очевидно за всяко човешко око. Пречки обаче не липсват. Първата пречка е тяхното изповедание – той е православен, тя – католичка. Двете църкви в началото не одобряват брака, само че в края на краищата двамата получават позволение да се оженят с спогодба за две венчавки – първата по католическия ритуал в Италия, а втората – по православните догми в България. Няколко дни по-късно цар Борис и принцеса Джована, която приема името Йоанна, в чест на Свети Йоан Рилски, отпътуват за България. Българският народ мощно обиква красивата кралица.

Сред едно от многочислените ѝ положителни каузи е построяването на болница. Със зестрата си тя купува от банкера Атанас Буров земя край София, и построява болница. В годините на комунистическия режим болничното заведение е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 година болничното заведение възвръща името на своя патрон. Царица Йоанна подкрепя също доста девически учебни заведения и пансиони, гимназии, разнообразни сдружения, работи интензивно и с аления кръст. Българският народ я обиква.

6. Проф. Александър Балабанов и Яна Язова

Първокурсничката по славянска лингвистика Люба Ганчева, по-известна като Яна Язова, сънува себе си в мрачна планина. Малко преди да стигне върха, тя вижда, че на него вместо слънце е изгряла главата на проф. Балабанов. Това става мотив, тя да отиде при него, с цел да му покаже своите стихове. Тя е едвам на 18г., висока, стройна, с черни бадемови очи, а той – недодялан, червендалест и чорлав, 33 години по-възрастен от нея, само че пък талантлив освен в нейните очи, прочут с шумното си наличие из бохемските среди на столицата. Близостта им става обект на мощно неразбиране и на съществено публични кавги, а неговото застъпничество е причина нейният гений да остане подценен. Бурни и непримири, те мощно се раняват, споделят си тежки думи, събират се и се разделят, само че резервират любовта си цели 15 години.

Въпреки че Балабанов в никакъв случай не намира сили да се разведе с дамата, която е майка на двете му дъщери, той не оставя дълго време Яна да поеме своя път. В книгата „ Епистоларният разказ на Яна Язова и Александър Балабанов “ има едно писмо на професора, в което написа: „ Любовта ни на доктрина е невъзможна, само че в реалност е жива. “ Те остават един за различен благополучие и проклинание.

7. Боян Пенев и Елисавета Багряна

Когато любовта им пламва, и двамата са фамилни. Съпруга на Боян към този миг е поетесата Дора Габе, в която преди е бил влюбен самият Яворов. Дора Габе и Елисавета Багряна или Лиза, както са я наричали, са съдбовни и безпределно разнообразни. Известни са писмата, които Пенев праща до Лиза, в едно от които се написа „ Ако в нас самите, в душите ни, няма загради посред ни, какво значение могат да имат външните загради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето. “ Така става най-после. Двамата са мощно влюбени и въпреки да са официално фамилни, с браковете им е завършено и не живеят с половинките си. Поетесата получава първа бракоразвод. Пенев също желае да постави публично завършек на фамилните си връзки с Дора Габе и да узакони връзката си с Багряна, само че единствено месец преди делото той ненадейно умира. Така Дора Габе остава вечно негова брачна половинка, само че в последния му земен път го изпраща Лиза, която припада по време на опелото. Финалът на историята надалеч не е това. Най-фрапиращото е, че двете поетеси остават приятелки за цялостен живот и доживяват до дълбока напреднала възраст.

8. Мина, Лора и Яворов

Много дами са минали през живота на Яворов, само че в него има две огромни любови – Мина и Лора. Те бележат виталния му път. Той среща Мина на Благовещение в дома на близкия си другар от кръга „ Мисъл ” Петко Тодоров. Поетът е на 28 години, а Мина е дребната сестричка на майстора на идилиите и е едвам на 16 година Той е запленен от чистотата и романтизма на момичето и още същата вечер написва стихотворението„ Благовещение ” – „ ветровит полъх от ангелско крило, о ангел, о дете… ” И с това построява визията за идеалната обичана. За него Мина е музика, лъчи, създание от различен свят. Връзката им обаче минава основно в писма от 1906 до гибелта ѝ през 1910 година Извън първото им виждане, те са имали три срещи. Всяка среща на Яворов с Мина като че ли нарушава идеалния свят от писмата и стиховете.

Туберкулозата и фамилните предубеждения са единствено част от аргументите, заради които Мина отсрочва срещите. Тя получава и предложение за брак от него, само че с изискване да се откаже от родителите си, което не може да одобри. Силно прочувствен Яврово намира упора в Лора. За любовната история сред нея и поета Пейо Яворов се приказва и до през днешния ден и е ясно, че повода за гибелта и на двамата е точно тяхната пламенна обич, граничеща с полуда. Когато се срещат, Лора е млада, красива и образована. Има зад тила си един несполучлив брак и един наследник. Яворов в никакъв случай не остава безучастен към пламенната натура на Лора и нейната открита характерност.

През 1912 година те подписват брак, който се оказва съдбовен. Нейната обич към Яворов е всеотдайна и в същото време завладяваща. Лора показва мъчителна ревнивост към брачна половинка си и при най-малкия мотив. След една от следващите подиуми на ревнивост на 30 ноември 1913 година Лора се прострелва в дома им. Тя си отива от света едвам на 27 години, само че съумява да изживее невероятна гама от страсти и вечно оставя своята диря в историята. Яворов е малтретиран и от терзания и от обвиняванията в убийството на обичаната си и година по-късно и той напуща този свят. Все отново стихотворенията остават, с цел да свидетелстват за мощните страсти, които са изживели те.

9. Бойка и Никола Вапцарови

23 юли 1942 година Вапцаров, секунди преди гибелта, остава осем реда до жена си, които не престават да вълнуват всяко сърце. Тези къси, само че толкоз прочувствени и трогателни стихове запечатват вечно историята на Бойка и Никола Вапцарови. Тяхната история е изпълнена с премеждия – фамилни, религиозни и идеологически, само че все пак устоява до гибелта на поета. Чрез разтърсващото стихотворение Вапцаров се прости със своята обичана. До края на живота си тя носи листче с творбата в своя джоб, което е задоволително показателно за прочувствената стойност на това произведение.

И тук обаче спекулации не липсват по отношение на посвещаването на творбата. Дали друга е била неговата муза? Дали посвещаването „ на жена ми “ не е добавено от брачната половинка му? Отговорите остават част от мистериите на българския публицист. И макар че той остава неразбираем и подценен от съвременниците си, през днешния ден Вапцаров е представян като един от майсторите в българските литература, а „ Прощално “ – пика на страсти в неговия житейски път и плод на мощната обич.

10. Невена Коканова и Раде Маркович

Филмът „ Крадецът на праскови “ дава на двамата основни артисти опция да пресъздават своите действителни усеща един към различен и това се трансформира в една от най-въздействащите любовни истории, снимани на лента. Въпреки че Невена Коканова и Раде Маркович претърпяват едни незабравими 10 дни, прекарани на Венецианския кино фестивал, те в никакъв случай не се събират и времето дружно остава единствено топъл и в същото време горчив спомен. Дни на благополучие и цялостна отдаденост, която, за жалост, не продължава в живота. Сръбският артист се развежда със брачната половинка си, само че Невена не събира сили да постави завършек на брака си и след седем години на премеждия и разминавания връзката сред българката и сърбина завършва.