Любовта е сложна и мощна сила – и тя ни

Любовта е комплицирана и мощна мощ – и тя ни влияе по най-различни прочувствени, когнитивни и обществени способи. На античните гърци са били известни осем разнообразни вида обич. Кои са те и за какво познанието им може да промени живота ни?

Ерос

Първият тип обич носи името на гръцкия господ Ерос и показва концепцията за полова пристрастеност и предпочитание. Но гърците не мислили за ероса като за нещо положително. Всъщност ерос бил рисков, разгорещен и несъизмерим. Любов, която може да вземе надзор над теб и да те обладае. Ерос плашел гърците, само че дали през днешния ден ние целеустремено не се стремим точно към него и към лудостта на влюбването?

Филиa

Вторият тип обич е дълбокото другарство или филиa, която гърците ценели доста повече от ерос. Филиa се появява сред братята, били се един до друг в борба. Тя е демонстрирането на преданост към приятелите и готовността за всеотдайност. Във времето, в което имаме стотици другари във facebook, към какъв брой от тях изпитваме този вид обич?

Лудус

Игривата обич, която се ражда с флиртуването и първите моменти във връзката. Но лудус може да бъде наречено и положението ни на благополучие, когато сме на открито, танцувайки цяла нощ с непознати. Малко от лудус е може би тъкмо това, което ни е нужно, с цел да освежим любовния си живот.

Агапе

Агапе е безкористната обич. Тя е любовта, която давате на всички хора, без значение дали са ваши близки или далечни непознати. Агапе е любовта-дар, най-висшата форма. И сякаш най-липсващата по света през днешния ден. Нивата ни на състрадание към близките внезапно спадат през последните години и агапе е заплашен тип обич, която има потребност да бъде съживена.

Сторге

Това е любовта на привързаността, изключително към родители и деца. Това е постоянно срещаната или естествена емпатия, която родителите изпитват към своите деца. Самата дума е употребена релативно рядко в антични произведения и след това се е употребила само, с цел да разказва връзките в фамилията. Също по този начин думата е имала и вторична конотация на приемане на обстановката, в смисъла на „ обичане “ на тиранин. Използвана е и за разказване на любовта на човек към родината му или към състезателен тим.

Прагма

Тази обич се появява само в дългогодишните двойки, при които прагма минава в надълбоко съгласие. Прагма е да правиш взаимни отстъпки, да показваш самообладание и да бъдеш търпелив. Ние хвърляме толкоз сила в това да се влюбим, а имаме потребност да научим и по какъв начин да оставаме влюбени. Прагма е тъкмо за това – да полагаш старания да даваш обич вместо да очакваш да я получаваш.

Ксения

Това е любовта към непознатия, същинското гостолюбие, щедростта и вниманието, което даваме на тези, които са надалеч от вкъщи. Ритуалите на гостоприемството основават и показват едно взаимно отношение сред посетител и хазаин както в материални изгоди (като да вземем за пример даването на блага и от двете страни), както и нематериални (като даване на отбрана, леговище, услуги или избрани права). Този тип обич е ритуализираното другарство, чийто настойник е основният господ в гръцката митология – Зевс Ксениос (Гостоприемен), и на нарушаването на гостоприемството се е гледало извънредно зле, като засегнатост към самите богове.

Филавтия

Последна е любовта към самия теб. Но тя има две разновидности – себичният и нездравословен егоизъм и силата да обичаш себе си по този начин, че да увеличиш любовта, която даваш на близките. Ако обичаш себе си, ще има доста какво да дадеш на другите.

Днес ние търсим всички тези любови, увити в един единствен човек или сродна душа. Посланието на античните гърци обаче е да „ възпитаваме “ разнообразните типове обич и да изоставим манията ни в съвършенството.