Търсенето на истинската любов: Копнеж или проклятие
Любовта е приказна буря, която може да те окрили за секунда, само че също толкоз стремително може да те унищожи до основи. И все пак, тя е най-желаната премия и отрова на този свят. От нея съвсем в никакъв случай няма избавление, само че и кой би желал това?!
Любовта е копнежът на сърцето, който от време на време ни кара да правим подвизи, които без адреналина, който тя носи биха били немислими. Любовта е толкоз мечтана и това е напълно обикновено. Колкото и добре да живее човек, каквото и да е постигнал в своя живот, той не може да бъде самичък. Има потребност от сродна душа, с която да споделя всичките си наслади, паники, фантазии и неволи. Защото е вярна приказката, че когато тъгата е споделена сред двама души, тя става по-лека, а щастието се удвоява.
Всеки копнее за онази същинската обич. За любовта, която кара сърцето ти да трепти, душата ти да сияе и постоянно е до теб, даже и в най-тежките моменти. Но по какъв начин се намира такава обич?! Ние ли я намираме или тя сама идва при нас, когато към този момент сме подготвени за нея?
Как да разберем, че сме разкрили любовта на живота си?
Често си задаваме въпросът дали индивидът до нас е за нас? Дали с него ще изживеем остатъка от живота си или и той ще бъде следващото отчаяние, което да запишем в листата си? За страдание гаранции в никакъв случай няма, само че пък има няколко неща, които несъмнено могат да ни подскажат, че сме разкрили любовта, която сме чакали цялостен живот.
Какво сте подготвени да пожертвате в името на любовта? Може би някой другар, чудноват табиет, обичано занимание...Веднага ще ви кажа – НИЩО. Ако любовта ви е същинска няма да се наложи да се откажете от нищо. В същинската обич човек усеща независимост. Представя си по какъв начин лети всеки ден, по какъв начин няма невъзможни неща, по какъв начин може да реализира всичко. В същинската обич обаче усещаме и уязвимост, боязън от загуба, неустановеност. Няма смисъл да се заблуждаваме, тъй като всички тези неща вървят неразделно дружно. Истинският въпрос е кое ще надделее? Ще позволим ли страхът да обземе мислите ни или ще се радваме на любовта си. Откровено казано в разнообразни моменти, превес взимат разнообразни страсти. Ако можехме изцяло да ги направляваме, надали щяхме да спадаме към човешката раса. Такава обич те мята от плюс безконечност до минус за по малко от секунда. Тя е ураган, който не може да бъде следен, който е кадърен да опустуши всичко за секунда и да те отнесе в най-мрачната точка на съзнанието ти. В същото време тази обич може да е свежа пролет, да ухае на живот, на ново начало, на сигурност. Тя може да разцъфва всеки ден, в случай че се поставят грижи за нея, да радва всички сетива по неизразим метод.
Ако изпитвате всичко това към един човек, знайте, че сте разкрили любовта на живота си. Но недейте да се заблуждавате, не всичко е като в книгите и филмите. Любовта сред двама души е ежедневна битка. Борба, която водим сред разсъдъка и сърцето, битка, която водим със себе си и с половинката си. Любовта изисква непрекъснати грижи, внимание и старания, с които да я съхраним, само че в случай че е същинска, то всички тези усили си заслужават.
Не е елементарно да отдадем сърцето си на друго човешко създание. Давайки му го ние като че ли му споделяме: “Ето, вземи сърцето ми, прави с него каквото искаш, то е твое. “ Това несъмнено се случва постоянно, само че същинската обич идва сега, в който имаме сходна власт над нечие сърце, само че в никакъв случай не злоупотребяваме с нея.
Не съм предполагала, че някой може да ми бъде толкоз безценен, че ще изпитвам действителна болежка, когато не го виждам, че всеки ден, без значение какъв брой време е минало, аз имам пеперуди в стомаха... Това допускам е същинската обич. Любовта, която те кара да чувстваш независимост, лекост и същинска приятност единствено при мисълта за нея. Тя не постоянно е лека. Понякога в действителност би трябвало да поставим големи старания, с цел да я разберем, само че пък повярвайте ми – несъмнено си заслужава.
Когато един човек обича и е обичан, той е кадърен на всичко. Сякаш имаме някакъв избавителен трамплин, на който да паднем, в случай че това, с което сме се захванали пропадне. Такава обич може да бъде поддръжка, опора, правилен другар, гальовен ухажор и всичко това, от което имаме потребност в другите житейски обстановки, в които попадаме.
Именно с такава обич се основава трайно и щастливо семейство, в което макар дребните дразги и неволи, царуват обичта, мирът и спокойствието. Неща, които в днешно време са толкоз скъпи и толкоз рядко срещани.
Ако сте разкрили сходна обич, не я пускайте. Колкото и клиширано да звучи, тя каца на рамото единствено един път. Всички други са просто подготовка за нея.
Ще си разреша да завърша публикацията с едно мое стихотворение, посредством което съм изразила тъкмо това, за което приказвам по-нагоре.
Обичал ли си...?
Обичал ли си в миналото по този начин,
че всичко от обич да те боли,
да продадеш и своята душа,
та различен да е добре, кажи?!
Обичал ли си с цялото сърце,
и влюбвал ли си се безумно,
за едно, само лице
да си подготвен на всичко безразсъдно?!
Обичал ли си безшумно в своята душа,
и страдал ли си всеки ден,
че твоята обич е на една ръка,
а в действителност толкоз надалеч от мен?!
Любовта е копнежът на сърцето, който от време на време ни кара да правим подвизи, които без адреналина, който тя носи биха били немислими. Любовта е толкоз мечтана и това е напълно обикновено. Колкото и добре да живее човек, каквото и да е постигнал в своя живот, той не може да бъде самичък. Има потребност от сродна душа, с която да споделя всичките си наслади, паники, фантазии и неволи. Защото е вярна приказката, че когато тъгата е споделена сред двама души, тя става по-лека, а щастието се удвоява.
Всеки копнее за онази същинската обич. За любовта, която кара сърцето ти да трепти, душата ти да сияе и постоянно е до теб, даже и в най-тежките моменти. Но по какъв начин се намира такава обич?! Ние ли я намираме или тя сама идва при нас, когато към този момент сме подготвени за нея?
Как да разберем, че сме разкрили любовта на живота си?
Често си задаваме въпросът дали индивидът до нас е за нас? Дали с него ще изживеем остатъка от живота си или и той ще бъде следващото отчаяние, което да запишем в листата си? За страдание гаранции в никакъв случай няма, само че пък има няколко неща, които несъмнено могат да ни подскажат, че сме разкрили любовта, която сме чакали цялостен живот.
Какво сте подготвени да пожертвате в името на любовта? Може би някой другар, чудноват табиет, обичано занимание...Веднага ще ви кажа – НИЩО. Ако любовта ви е същинска няма да се наложи да се откажете от нищо. В същинската обич човек усеща независимост. Представя си по какъв начин лети всеки ден, по какъв начин няма невъзможни неща, по какъв начин може да реализира всичко. В същинската обич обаче усещаме и уязвимост, боязън от загуба, неустановеност. Няма смисъл да се заблуждаваме, тъй като всички тези неща вървят неразделно дружно. Истинският въпрос е кое ще надделее? Ще позволим ли страхът да обземе мислите ни или ще се радваме на любовта си. Откровено казано в разнообразни моменти, превес взимат разнообразни страсти. Ако можехме изцяло да ги направляваме, надали щяхме да спадаме към човешката раса. Такава обич те мята от плюс безконечност до минус за по малко от секунда. Тя е ураган, който не може да бъде следен, който е кадърен да опустуши всичко за секунда и да те отнесе в най-мрачната точка на съзнанието ти. В същото време тази обич може да е свежа пролет, да ухае на живот, на ново начало, на сигурност. Тя може да разцъфва всеки ден, в случай че се поставят грижи за нея, да радва всички сетива по неизразим метод.
Ако изпитвате всичко това към един човек, знайте, че сте разкрили любовта на живота си. Но недейте да се заблуждавате, не всичко е като в книгите и филмите. Любовта сред двама души е ежедневна битка. Борба, която водим сред разсъдъка и сърцето, битка, която водим със себе си и с половинката си. Любовта изисква непрекъснати грижи, внимание и старания, с които да я съхраним, само че в случай че е същинска, то всички тези усили си заслужават.
Не е елементарно да отдадем сърцето си на друго човешко създание. Давайки му го ние като че ли му споделяме: “Ето, вземи сърцето ми, прави с него каквото искаш, то е твое. “ Това несъмнено се случва постоянно, само че същинската обич идва сега, в който имаме сходна власт над нечие сърце, само че в никакъв случай не злоупотребяваме с нея.
Не съм предполагала, че някой може да ми бъде толкоз безценен, че ще изпитвам действителна болежка, когато не го виждам, че всеки ден, без значение какъв брой време е минало, аз имам пеперуди в стомаха... Това допускам е същинската обич. Любовта, която те кара да чувстваш независимост, лекост и същинска приятност единствено при мисълта за нея. Тя не постоянно е лека. Понякога в действителност би трябвало да поставим големи старания, с цел да я разберем, само че пък повярвайте ми – несъмнено си заслужава.
Когато един човек обича и е обичан, той е кадърен на всичко. Сякаш имаме някакъв избавителен трамплин, на който да паднем, в случай че това, с което сме се захванали пропадне. Такава обич може да бъде поддръжка, опора, правилен другар, гальовен ухажор и всичко това, от което имаме потребност в другите житейски обстановки, в които попадаме.
Именно с такава обич се основава трайно и щастливо семейство, в което макар дребните дразги и неволи, царуват обичта, мирът и спокойствието. Неща, които в днешно време са толкоз скъпи и толкоз рядко срещани.
Ако сте разкрили сходна обич, не я пускайте. Колкото и клиширано да звучи, тя каца на рамото единствено един път. Всички други са просто подготовка за нея.
Ще си разреша да завърша публикацията с едно мое стихотворение, посредством което съм изразила тъкмо това, за което приказвам по-нагоре.
Обичал ли си...?
Обичал ли си в миналото по този начин,
че всичко от обич да те боли,
да продадеш и своята душа,
та различен да е добре, кажи?!
Обичал ли си с цялото сърце,
и влюбвал ли си се безумно,
за едно, само лице
да си подготвен на всичко безразсъдно?!
Обичал ли си безшумно в своята душа,
и страдал ли си всеки ден,
че твоята обич е на една ръка,
а в действителност толкоз надалеч от мен?!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ