Благовещение - съдбоносната среща на Яворов с любовта
Любовта е главното ентусиазъм в творчеството на всички създатели. Един от най-талантливите и обичани български поети, посветил огромна част от творчеството си на любовта, е Пейо Яворов. Около името на поета от Чирпан стоят две женски имена – Лора и Мина. Едни от най- красивите любовни стихове са отдадени точно на двете красиви дами. Кои са в действителност Лора и Мина и какво е мястото им в живота на именития стихотворец?
Когато Яворов се среща с Мина, тя е 16-годишна госпожица, сестра на приятеля му Петко Тодоров. Срещата става на пролетния празник – 25 март 1906 година Още същия ден поетът написа едно от най-красивите си стихотворения:
„ ”
„ Зефирен полъх от ангелско крило
след задух облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее сън…
Зора се разсъмва вън. ”
На красивото и нежно момиче поетът посвещава и „ Две хубави очи ”. Братята и родителите на Мина са срещу тяхната връзка и вършат всичко допустимо да ги разделят. Яворов е с 12 години по-възрастен от нея, към този момент известен стихотворец и не по-малко прочут с увлеченията си към дамите. Близките на Мина смятат, че той не е най-подходящият мъж за младата, образована и скромна госпожица.
„ Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост… ” – продължава да се въодушевява Яворов. Връзката сред двамата е повече в стихове и писма, в сравнение с в действителни срещи. Родителите на Мина гневно стачкуват, когато поетът разгласява стихове отдадени на щерка им и оповестява кой точно го е въодушевил за тях.
Тъй като Яворов постоянно пътува в Европа, двамата влюбени са разграничени. При едно от завръщанията си научава, че обичаната му е във Франция, с цел да се лекува от тежка болест. Влюбеният мъж желае също да замине при нея, по тази причина подава молба до министъра на просветата за позволение. Молбата му се бави повече от два месеца, тъй като тук се намесват братята на момичето, решени да създадат всичко допустимо, с цел да разрушат несъответствуващата съгласно тях връзка на сестра им. Мина умира напълно млада от туберкулоза – единствено на 20 години. Поетът по този начин и не съумява да я види в последните месеци преди гибелта. Вижда я на погребението й през 1910 година
Страданието на Яворов след гибелта на обичаната е безпределно. Той страни от света и напълно се потопява в поезията. Така написва драмата „ В полите на Витоша ". Връщайки се в спомените си за първите срещи с Мина, Яворов написа: " То беше денят. Блага новина я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми, сходна на една бяла лилия, от която не е по-бял снегът, по-висока от другите, само че навела своята ароматна главица… ”.
Любовта на поета към Мина е нежна, сантиментална, всеотдайна и платонична. Другата обич в живота му е обвързвана със пристрастеност, доста ревнивост и бурни страсти.
Яворов се среща за първи път с Лора не екскурзия във Витоша през същата 1906 година, когато се среща с Мина. Лора Каравелова е известна софийска хубавица и щерка на Петко Каравелов, изтъкнат общественик и 4 пъти министър-председател на България, брат на Любен Каравелов. Лора познава творчеството на поета и е разчувствана, че има достойнството да се срещне онлайн с него. Още на тази първа среща сред тях пламват взаимни мощни благосклонности. Свидетели на срещата им, останалите участници в екскурзията, виждат това. Лора е красива, самоуверена, буйна, цялостна с сила и живот. Яворов е колеблив сред двете дами, обсебили съзнанието му. Едната идва като „ ветровит полъх от ангелско крило ” на, а другата като " знойна плът и фантом лек ”.
През 1907 година Лора подписва нежелателен от нея брак под напън на родителите си с видния деятел на Демократическата партия Иван Дренков. Бракът им се проваля и през 1912 година се развеждат. Лора се среща още веднъж с Яворов към този момент след гибелта на Мина във Франция. Тя знае наизуст всички стихотворения на поета, очарована е от буйната му натура и бързо и самоуверено навлиза в живота му. Чувствителният и буен стихотворец не може да устои на чара й.
Двамата подписват брак през 1912 година, само че връзката им е помрачена от жестока ревнивост. В припадък на ревнивост Лора протяга ръка на живота си единствено една година след сватбата. През ноември 1913 година в дома им са открити телата им. Лора е мъртва, убита с револвер, а поетът е ранен в слепоочието. Яворов губи зрението си, само че остава жив. Обществото настръхва против него и го упреква в убийството на брачната половинка му. Заведен е правосъден развой. Жълтата преса по това време е безкомпромисна във връзка с поета и настойчиво твърди, че той е умъртвил Лора. Яворов се кълне в съда във всичко свято, че не е протегнал ръка на живота на жена си. Негативното публично мнение против него и тъгата по изгубената обичана жена го унищожават.
На 16 октомври 1914 г.поетът изпива отрова, след което се прострелва с револвер. Така той последва ориста на обичаната си брачна половинка.
Макар и умрял млад, поетът оставя дълбоки следи както с невероятните си, покоряващи стихове, по този начин и с любовта си към две красиви дами, чиито имена и до през днешния ден са знак на две разнообразни лица на любовта: нежната и ефирна обич на Мина, буйната и вилнееща пристрастеност на Лора.
Когато Яворов се среща с Мина, тя е 16-годишна госпожица, сестра на приятеля му Петко Тодоров. Срещата става на пролетния празник – 25 март 1906 година Още същия ден поетът написа едно от най-красивите си стихотворения:
„ ”
„ Зефирен полъх от ангелско крило
след задух облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее сън…
Зора се разсъмва вън. ”
На красивото и нежно момиче поетът посвещава и „ Две хубави очи ”. Братята и родителите на Мина са срещу тяхната връзка и вършат всичко допустимо да ги разделят. Яворов е с 12 години по-възрастен от нея, към този момент известен стихотворец и не по-малко прочут с увлеченията си към дамите. Близките на Мина смятат, че той не е най-подходящият мъж за младата, образована и скромна госпожица.
„ Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост… ” – продължава да се въодушевява Яворов. Връзката сред двамата е повече в стихове и писма, в сравнение с в действителни срещи. Родителите на Мина гневно стачкуват, когато поетът разгласява стихове отдадени на щерка им и оповестява кой точно го е въодушевил за тях.
Тъй като Яворов постоянно пътува в Европа, двамата влюбени са разграничени. При едно от завръщанията си научава, че обичаната му е във Франция, с цел да се лекува от тежка болест. Влюбеният мъж желае също да замине при нея, по тази причина подава молба до министъра на просветата за позволение. Молбата му се бави повече от два месеца, тъй като тук се намесват братята на момичето, решени да създадат всичко допустимо, с цел да разрушат несъответствуващата съгласно тях връзка на сестра им. Мина умира напълно млада от туберкулоза – единствено на 20 години. Поетът по този начин и не съумява да я види в последните месеци преди гибелта. Вижда я на погребението й през 1910 година
Страданието на Яворов след гибелта на обичаната е безпределно. Той страни от света и напълно се потопява в поезията. Така написва драмата „ В полите на Витоша ". Връщайки се в спомените си за първите срещи с Мина, Яворов написа: " То беше денят. Блага новина я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми, сходна на една бяла лилия, от която не е по-бял снегът, по-висока от другите, само че навела своята ароматна главица… ”.
Любовта на поета към Мина е нежна, сантиментална, всеотдайна и платонична. Другата обич в живота му е обвързвана със пристрастеност, доста ревнивост и бурни страсти.
Яворов се среща за първи път с Лора не екскурзия във Витоша през същата 1906 година, когато се среща с Мина. Лора Каравелова е известна софийска хубавица и щерка на Петко Каравелов, изтъкнат общественик и 4 пъти министър-председател на България, брат на Любен Каравелов. Лора познава творчеството на поета и е разчувствана, че има достойнството да се срещне онлайн с него. Още на тази първа среща сред тях пламват взаимни мощни благосклонности. Свидетели на срещата им, останалите участници в екскурзията, виждат това. Лора е красива, самоуверена, буйна, цялостна с сила и живот. Яворов е колеблив сред двете дами, обсебили съзнанието му. Едната идва като „ ветровит полъх от ангелско крило ” на, а другата като " знойна плът и фантом лек ”.
През 1907 година Лора подписва нежелателен от нея брак под напън на родителите си с видния деятел на Демократическата партия Иван Дренков. Бракът им се проваля и през 1912 година се развеждат. Лора се среща още веднъж с Яворов към този момент след гибелта на Мина във Франция. Тя знае наизуст всички стихотворения на поета, очарована е от буйната му натура и бързо и самоуверено навлиза в живота му. Чувствителният и буен стихотворец не може да устои на чара й.
Двамата подписват брак през 1912 година, само че връзката им е помрачена от жестока ревнивост. В припадък на ревнивост Лора протяга ръка на живота си единствено една година след сватбата. През ноември 1913 година в дома им са открити телата им. Лора е мъртва, убита с револвер, а поетът е ранен в слепоочието. Яворов губи зрението си, само че остава жив. Обществото настръхва против него и го упреква в убийството на брачната половинка му. Заведен е правосъден развой. Жълтата преса по това време е безкомпромисна във връзка с поета и настойчиво твърди, че той е умъртвил Лора. Яворов се кълне в съда във всичко свято, че не е протегнал ръка на живота на жена си. Негативното публично мнение против него и тъгата по изгубената обичана жена го унищожават.
На 16 октомври 1914 г.поетът изпива отрова, след което се прострелва с револвер. Така той последва ориста на обичаната си брачна половинка.
Макар и умрял млад, поетът оставя дълбоки следи както с невероятните си, покоряващи стихове, по този начин и с любовта си към две красиви дами, чиито имена и до през днешния ден са знак на две разнообразни лица на любовта: нежната и ефирна обич на Мина, буйната и вилнееща пристрастеност на Лора.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ