Любовта е непредсказуема. Мислим си, че знаем всичко за любовните взаимоотношения

Любовта е непредсказуема.
Мислим си, че знаем всичко за любовните взаимоотношения и бихме могли ясно да създадем разлика сред обич и други страсти, които не са. Но дали?
Вижте няколко неща, които бъркаме с любовта.

Страст
Страстта или половото привличане е доста интензивно и вълнуващо прекарване, изключително при започване на взаимоотношенията. Това е реакция на равнище мощно физическо привличане, физиология, инстинкт, предпочитание за „ владение “ на сътрудник. В една буйна връзка може да се окаже, че с изключение на физическото наслаждение сътрудникът ви не е забавен по никакъв метод, а в някои връзки даже е скучен. Това е главната разлика с любовта. Ако премахнете секса и привличането от сегашната си връзка, остава ли нещо, което да развие връзката като трайна?

Влюбване
Влюбването е сантиментално, прелестно, само че и мимолетно. Ако към влюбването се добави пристрастеност, тогава е доста елементарно да объркате това положение с любовта. Влюбването е незадълбочено възприятие, което може да възникне в самото начало на една връзка, само че не всеки път, несъмнено. Влюбеността идеализира колегата, не ни разрешава да забележим обективната картина, а и не желаем да забележим нищо обективно. Влюбването значи да си представяме различен човек, без да се опитваме да го забележим същински, със мощни и слаби страни и т. н. Влюбването, за разлика от любовта, се подхранва от бурни, бързо изменящи се страсти. Когато човек е влюбен, постоянно пропуща предупредителните знаци, че някой не е подобаващ за него.

Интерес
Слушате една и съща музика, гледате едни и същи филми с колегата си. Имате възприятието, че се познавате цялостен живот, може би даже това е сродната ви душа... Това звучи ли като обич? За страдание това не е! Общите ползи са чудесни и значими за една любовна връзка, само че не подсигуряват обич. Въпросът е, че насладата от сходни ползи е обвързвана с желанието да бъдеш зает с някого или нещо и да получиш утвърждение. Зад общите ползи може да стоят разнообразни полезности и с времето да се окаже, че не си наподобявате толкоз доста, след което следва разочарованието.

Благодарност
Благодарността и уважението са част от прекарването на любовта. Те са пиедестал на взаимоотношенията. Да бъдеш признателен в една връзка значи да забележиш някаква стойност и да приемеш, че източникът на тази стойност е сътрудникът ви. Но благодарността не се простира безусловно върху целия човек. Може да сме признателни за нещо съответно на някого. Случва се любовта да възникне от признателност, само че се случва и признателност да има, само че обич да не се поражда от двете страни. Още по-неприятно е, когато една връзка поражда като обвързване, когато единият от сътрудниците се усеща длъжен на другия. Тук може да зародят цялостен набор от усеща и прекарвания, които не са свързани с любовта.

Силата на една двойка
В тези взаимоотношения и двамата сътрудници се радват да бъдат сполучливи. Те постоянно удостоверяват триумфа и желаността на другия. Например това е мъжът, който обича жена му да обръща внимание, когато влезе в стаята, или брачната половинка, която се хвали със страхотната нова работа на брачна половинка си. Партньорите са удовлетворени от това какъв брой съвършени наподобяват на другите и са отдадени на кариерата и фамилията си. Често най-малко един от тези сътрудници е имал мъчно детство и в този момент е благополучен, че най-сетне има вида фамилен живот, който в никакъв случай не му е бил наличен. Спецификата на такава любовна двойка е, че в нея двама души се концентрират върху това да наподобяват съвършени, само че не поставят кой знае какви старания от вътрешната страна, с цел да бъде съюзът им в действителност пълностоен. Възможно е даже и да няма обич посред им, а да им е комфортно да са дружно.