Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките

Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си.
Шум на тънки скършени клончета... след плахите стъпки. Пътеки отъпкани. Пътеки потайни.
Капки изсъхнала кръв по ръцете, дребни белези... след самоуверени промъквания в най мрачните й кътчета.

Усещане за въздух. Повече от колкото гърдите ти могат да поемат.
Зелен, пъстър... личен хабитат, блага, живот отвън визиите ти, който мислиш, че познаваш...
Гората е там. Привидно същата всякога, само че единствено за заблудени туристи, мислещи, че я познават и имат надзор.
Достолепна, тайнствена, непозната.

Можеш ли да контролираш цветовете на дивите ягоди, младите борови връхчета, мекотата на мъховете - пиещи жадно капки вода от неоткриваеми ручеи, силата на билките, разлистването на дърветата, песента на птиците? Изпитание за мнозина.
Тишина и музика. Дуалност. Разбираема за малко на брой.
Гората. Жива магия, в която можеш да потънеш. Завинаги.

“В гората от гъби най-често умират тези, които си мислят, че са гъбари. ”