Любовта е едно такова особено нещо, което с годините май

Любовта е едно такова изключително нещо, което с годините май ми става все по-неясно, а не противоположното. Житейският опит като че ли не ме направи по-мъдра или знаеща в тази област. Все още не спирам да се чудя на това по какъв начин хората обичат – всеки по друг метод.

Запознах се със С., когато бях на 20 години. Огън беше това, не харесване, не обич. Той беше толкоз мощно впечатляващ за мен, че аз в действителност много хлътнах и то бързо. Но нещата не бяха по този начин безпроблемни и лесни, както звучи. С. Беше 25 години по-възрастен от мен и въпреки да беше разграничен със брачната половинка си, действително не беше разведен. Да, той живееше в един апартамент, тя в различен. И ние бяхме съвсем неразделни, на процедура живеех при него.  Беше в действителност хубаво – разбирахме се доста добре, пътувахме постоянно, споделяхме много ползи дружно. 

Така изминаха 4-5 години, които ще запомня главно с хубави прекарвания, само че в един миг аз започнах да се интересувам от различен вид връзки, желаех мъж, който да е до мен постоянно, не да премълчаваме и да се крием, не да съм сама по празници и да не мога да го доведа при родителите си... 
Без кавги, без драми, без някой да е наранил другия – се разделихме. Просто аз желаех по този начин. Осъзнах, че ми е пристигнало време да продължа по различен метод.

В живота ми в този миг имаше значително промени – започнах нова работа, заживях в различен апартамент, започнах да се виждам и с повече другари (нещо, което бях позанемарила, до момента в който бях със С.). Започнах да се виждам последователно и с момчета – гледах да са на моя възраст, а нескромно или не – имах много претенденти. Та, за мен животът продължи. Аз просто бях затворила тази страница. И смятах, че отдавайки едни от най-хубавите си години на С. - не съм го ощетила и него и че той просто би трябвало да разбере и одобри, че аз не преставам напред, тъй като любовта ни въпреки всичко е невъзможна. Той по този начин и не се разведе, въпреки че и до през днешния ден (20 години по-късно) живее настрана от брачната половинка си. Пък и тези 25 години разлика посред ни... Та той беше минал пътя на основаване на семейство и деца, на одобряване в кариерата и така нататък, а на мен това занапред предстоеше.