10-те най-добри руски филма за отношенията между хората
Любов, изменничество, разлъка, провал на връзките – актуалните съветски филми преглеждат настоящи тематики, които са понятни за феновете във всяка част на света.
„ Някой виждал ли е моето момиче “ (Кто-нибудь видел мою девчонку) – реж. Ангелина Никонова
Ангелина Никонова/Studio Slon, 2020
Санкт Петербург, началото на 1990-те. Красива студентка се влюбва в своя преподавател-киновед. Между тях стартира плевел разказ, само че любовта им ненадейно доближава онази рискова точка, оттатък която има единствено болежка, алкохол, обезсърчение, опиати и гибел. Изглежда, че всичко е завършило, само че 17 години по-късно, откакто изцяло е трансформирала живота си и се е преместила да живее във Франция, сполучливата и самостоятелна героиня продължава да живее в това трудно минало, в което е жена и муза на един необмислен интелектуалец.
Филмът е сниман по автобиографичната книга на журналистката Карина Добротворская „ Някой виждал ли е моето момиче? Сто писма до Серьожа “, отдаден на връзката ѝ с видния съветски киновед Сергей Добротворски, напуснал трагично този свят през 1997 година.
Sheena667 – реж. Григорий Добригин
Григорий Добригин/Mind the Gap Films, 2019
Вадим и Оля живеят в дребното градче Вишни Волочок (320 км северозападно от Москва). Той работи като автомеханик, а тя – в пощата. Мечтата им е да си купят импортиран от германия камион за пътна помощ. Но амбициозният им проект рухва, когато наивният като дете Вадим се увлича по уебкамерите и се влюбва в синеока американка с прякор Sheena667. Автомеханикът даже стартира да учи британски език.
Това е режисьорският дебют на известния Григорий Дорбигин, лауреат на Берлинаре 2010 за ролята си в драмата „ Как прекарах това лято “ („ Как я провел этим летом “). Премиерата на тази трагична комедия се състоя на интернационалния кинофестивал в Ротердам тази година.
„ Кажи ѝ “ (Скажи ей) – реж. Александър Молочников
Александър Молочников/Bad Decisions Productions, 2020
„ Почти не помня родителите си щастливи дружно “, с горест си спомня 11-годишният Саша, чиито мама и баща са разведени. Зад прозореца в Санкт Петербург в края н 1990-те са надвиснали преносимите мостове, сякаш подсказвайки, че нервната Светлана и избухливият Артьом са си омръзнали до гибел. Тя напуща вятърничавия си брачен партньор и го заменя със земен американец, като желанието ѝ е да вземе Саша със себе си в Съединени американски щати. Ранимото момче се раздира – то не може да реши кого „ обича повече “. Бедата е там, че, преставайки да се слушат и да се схващат, родителите-манипулатори престават да слушат и личния си наследник, до момента в който „ играят футбол “ с възприятията на детето.
За режисьора Молочников тази фамилна драма е в известна степен автобиографична: в детството си той минава през мъчителния бракоразвод на родителите си и прекарва няколко години с майка си в Америка. Филмът е в детайли управление за това по какъв начин хората не би трябвало да се държат, когато се развеждат.
„ Станиславски: страст за живот “ (Станиславский. Жажда Жизни) – реж. Юлия Бобкова
Юлия Бобкова/Studio Lendoc, 2020
„ Организирай се самичък. Научи се сложното да е нещо традиционно, привичното – леко, а лекото – прелестно “, написа именитият Константин Станиславски. Неговите хрумвания реформират международния образ на театъра съвсем толкоз, колкото теорията за относителността на Алберт Айнщайн трансформира ландшафта на научната мисъл. Станиславски влиза в учебниците по история като най-влиятелния и революционен сценичен деятел в региона на актьорското майсторство и трагичното изкуство.
Героите на този документален филм са известни модерни кино и театрални режисьори, в това число Лев Додин, Кирил Серебренников, Деклан Донелан. Те си спомнят за метода, по който популярният „ способ на Станиславски “ е повлиял на творчеството им.
„ Одеса “ (Одесса) – реж. Валерий Тодоровски
Валерий Тодоровски/Мармот-филм, 2020
Горещото руско лято на 1970-а година. Инфантилният журналист-международник Борис и неговият син-второкласник дохвърчат в Одеса при роднините на жена му. По това време там избухва зараза от холера и жителите на града са в локдаун. Изведнъж всичко „ скрито “ става очевидно. Отношенията сред Борис, тъщата и тъста му не са най-цветущи. Между другото, същото се отнася и за връзката с жена му. Всичко наподобява отчайващо, само че точно в този момент, когато карантинираните родственици са подготвени да се убият един различен, Борис се вклюбва в малолетната им съседка.
Атмосферата от руските времена е пресъздадена майсторски във кино лентата от режисьора и оператор Роман Васянов. Тук всеки, който си спомня тези години, евентуално ще се върне към своето детство или юношество. Дори и тези, които в никакъв случай не са били в Одеса.
Russian Film Festiwal се провежда от „ Роскино “ с поддръжката на съветското министерство на културата и Россотрудничество и ще се организира в Мексико от 23 септември до 17 октомври.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
„ Някой виждал ли е моето момиче “ (Кто-нибудь видел мою девчонку) – реж. Ангелина Никонова
Ангелина Никонова/Studio Slon, 2020
Санкт Петербург, началото на 1990-те. Красива студентка се влюбва в своя преподавател-киновед. Между тях стартира плевел разказ, само че любовта им ненадейно доближава онази рискова точка, оттатък която има единствено болежка, алкохол, обезсърчение, опиати и гибел. Изглежда, че всичко е завършило, само че 17 години по-късно, откакто изцяло е трансформирала живота си и се е преместила да живее във Франция, сполучливата и самостоятелна героиня продължава да живее в това трудно минало, в което е жена и муза на един необмислен интелектуалец.
Филмът е сниман по автобиографичната книга на журналистката Карина Добротворская „ Някой виждал ли е моето момиче? Сто писма до Серьожа “, отдаден на връзката ѝ с видния съветски киновед Сергей Добротворски, напуснал трагично този свят през 1997 година.
Sheena667 – реж. Григорий Добригин
Григорий Добригин/Mind the Gap Films, 2019
Вадим и Оля живеят в дребното градче Вишни Волочок (320 км северозападно от Москва). Той работи като автомеханик, а тя – в пощата. Мечтата им е да си купят импортиран от германия камион за пътна помощ. Но амбициозният им проект рухва, когато наивният като дете Вадим се увлича по уебкамерите и се влюбва в синеока американка с прякор Sheena667. Автомеханикът даже стартира да учи британски език.
Това е режисьорският дебют на известния Григорий Дорбигин, лауреат на Берлинаре 2010 за ролята си в драмата „ Как прекарах това лято “ („ Как я провел этим летом “). Премиерата на тази трагична комедия се състоя на интернационалния кинофестивал в Ротердам тази година.
„ Кажи ѝ “ (Скажи ей) – реж. Александър Молочников
Александър Молочников/Bad Decisions Productions, 2020
„ Почти не помня родителите си щастливи дружно “, с горест си спомня 11-годишният Саша, чиито мама и баща са разведени. Зад прозореца в Санкт Петербург в края н 1990-те са надвиснали преносимите мостове, сякаш подсказвайки, че нервната Светлана и избухливият Артьом са си омръзнали до гибел. Тя напуща вятърничавия си брачен партньор и го заменя със земен американец, като желанието ѝ е да вземе Саша със себе си в Съединени американски щати. Ранимото момче се раздира – то не може да реши кого „ обича повече “. Бедата е там, че, преставайки да се слушат и да се схващат, родителите-манипулатори престават да слушат и личния си наследник, до момента в който „ играят футбол “ с възприятията на детето.
За режисьора Молочников тази фамилна драма е в известна степен автобиографична: в детството си той минава през мъчителния бракоразвод на родителите си и прекарва няколко години с майка си в Америка. Филмът е в детайли управление за това по какъв начин хората не би трябвало да се държат, когато се развеждат.
„ Станиславски: страст за живот “ (Станиславский. Жажда Жизни) – реж. Юлия Бобкова
Юлия Бобкова/Studio Lendoc, 2020
„ Организирай се самичък. Научи се сложното да е нещо традиционно, привичното – леко, а лекото – прелестно “, написа именитият Константин Станиславски. Неговите хрумвания реформират международния образ на театъра съвсем толкоз, колкото теорията за относителността на Алберт Айнщайн трансформира ландшафта на научната мисъл. Станиславски влиза в учебниците по история като най-влиятелния и революционен сценичен деятел в региона на актьорското майсторство и трагичното изкуство.
Героите на този документален филм са известни модерни кино и театрални режисьори, в това число Лев Додин, Кирил Серебренников, Деклан Донелан. Те си спомнят за метода, по който популярният „ способ на Станиславски “ е повлиял на творчеството им.
„ Одеса “ (Одесса) – реж. Валерий Тодоровски
Валерий Тодоровски/Мармот-филм, 2020
Горещото руско лято на 1970-а година. Инфантилният журналист-международник Борис и неговият син-второкласник дохвърчат в Одеса при роднините на жена му. По това време там избухва зараза от холера и жителите на града са в локдаун. Изведнъж всичко „ скрито “ става очевидно. Отношенията сред Борис, тъщата и тъста му не са най-цветущи. Между другото, същото се отнася и за връзката с жена му. Всичко наподобява отчайващо, само че точно в този момент, когато карантинираните родственици са подготвени да се убият един различен, Борис се вклюбва в малолетната им съседка.
Атмосферата от руските времена е пресъздадена майсторски във кино лентата от режисьора и оператор Роман Васянов. Тук всеки, който си спомня тези години, евентуално ще се върне към своето детство или юношество. Дори и тези, които в никакъв случай не са били в Одеса.
Russian Film Festiwal се провежда от „ Роскино “ с поддръжката на съветското министерство на културата и Россотрудничество и ще се организира в Мексико от 23 септември до 17 октомври.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ