Любопитно Защо японците не се страхуват от роботите Западът обикновено

...
Любопитно Защо японците не се страхуват от роботите Западът обикновено
Коментари Харесай

Защо японците не се страхуват от роботите

Любопитно Защо японците не се опасяват от роботите Западът нормално възприема изкуствения разсъдък като опасност, Страната на изгряващото слънце обаче има по-философски възгледи  Василена Василева 27 януари 2020, 19:05  Защо японците не се опасяват от роботите Източник: iStock
ападът нормално възприема роботите и изкуствения разсъдък като опасност, само че Япония има по-философски възгледи, основали комплицираните връзки на страната с машините, написа BBC.

В 400-годишен будистки храм посетителите могат да бродят измежду тихи каменни градини, да изпият умерено чаша чай и да получат будистки откровения от необикновен духовник - андроида на име Миндар. Той има умерено лице и неутрално лъчение, не е нито остарял, нито млад. Освен реалистичната кожа, покриваща лицето и горната част на тялото му, наподобява като незавършен "работен модел " с кабели и машинни елементи на показ. Той проповядва в Япония, в красивия храм Кодай-джи в Киото.

Учени в Съединени американски щати сътвориха първите живи роботи

Японците от дълго време са известни като нация, която прави и приема хуманоидни роботи по-ентусиазирано от всяка друга. Макар в чужбина репутацията на тези машини постоянно да е пресилена, в нея има нещо правилно.

Driven by the Astro Boy dream.....What we can learn about robots from Japan https://t.co/qkBJ2GCUwA via @BBC_Future
— D.Paul Zito (@DPaulZito) January 27, 2020
Част от всекидневието

Според някои привързаността към роботите се изяснява с обичайна вяра шинто. Шинто е форма на анимизъм, която свързва с духовете, наричани ками, освен хората, само че и животните, естествени формирания като планините и даже предмети като моливите.

"Всички неща имат парченце душа ", споделя Бунген Ои, основен духовник на будистки храм, който устройва погребения за домашни кучета роботи.

Уникално, българин сътвори хуманоиден робот в гаража си

Според този мироглед няма твърда граница сред хората, животните и предметите, тъй че не е необичайно роботите да демонстрират държание, близо до човешкото.
"Ние японците постоянно можем да забележим божественото в един предмет ", споделя Кохей Огава, основният инженер на Миндар.

Японският анимизъм мощно контрастира с философската традиция на Запада. Древните гърци са били анимисти, само че съгласно тях човешката душа и разум са нещо особено и стоят над останалата част от природата.

Аврамовите религии слагат индивида на още по-висок фундамент, като най-великото създание на Бог, единственото създание с безсмъртна душа. На античните евреи им е било изрично неразрешено да придават прекомерно огромно значение на предметите и да ги трансформират в обекти на идолопоклоничество - разкол, категорично жигосана от Десетте божии заповеди. Някои форми на исляма са изключително враждебни към идолите и не разрешават даже основаването на изображения на животни или хора.

Не се бъркайте в делата на природата

Според обичайния западен мироглед машина, която работи като човек, нарушава естествените закони. Това морално предизвестие е отразено в модерните легенди за технологиите като историята за Франкенщайн, която черпи огромна част от моралното си обръщение от Библията, споделя Кристофър Саймънс, професор по сравнителна културология в Международния християнски университет в Токио.

Учени търсят извънземни посредством изчезнали звезди

В края на историята лекар Франкенщайн и чудовището му са мъртви, а поуката е ясна - хората би трябвало да внимават и да не влизат в ролята на Бог, показва Саймънс.

Пиесата на чешкия публицист Карел Чапек Р.У.Р. от 1920 година, в която за първи път се появява думата "робот ", е пренаситена с религиозни тематики. Един от героите основава андроиди, с цел да потвърди, че Бог не съществува, а двата робота, които най-после се влюбват, са наречени "Адам " и "Ева ". Накрая роботите избиват всички хора с изключение на един.

Двигател на индустрията

Според някои откриватели позитивната конфигурация на японците към технологиите и най-много към роботите се корени повече в социално-икономически и исторически фактори, а не в религията и философията. След Втората международна война Япония се обръща към новите технологии, с цел да възвърне освен стопанската система, само че и националното си самочувствие.

"Вместо да смекчават строгата миграционна политика, с цел да преодолеят дефицита на служащи, те вкарват автоматизация ", показва Мартин Ратман от немския университет Зиген.

След като автоматизира личните си поточни линии, засилвайки успеваемостта и производството, Япония става огромен експортьор на промишлени роботи за други страни.

Когато някои инженери се пренасочват от функционални промишлени роботи към хуманоиди, взаимодействащи с хората, въздействие оказва характерната японска история. През 1649 година военните водачи на Япония не разрешават технологиите да се употребяват за създаване на нови оръжия. Така майсторите се насочват към по-невинни творения като механични кукли, които изнасят спектакъл или сервират същински чай в същински чаени чаши.
Когато Япония най-сетне се отваря за света два века по-късно, тези умели майстори на кукли са отпред на процеса на пригаждане на западните технологии за по-практични цели. През 1875 година производителят на кукли Танака Хисашиге основава Tanaka Engineering Works - първата японска компания за механично инженерство, която 64 години по-късно, след огромно обединение, става известна като Toshiba.

През американската окупация публично пацифистката страна влага малко старания в потреблението на роботи като оръжия и в следвоенна Япония се основава като цяло позитивно отношение към роботите. Автоматизацията на индустрията обезпечава стопански напредък, а хуманоидните роботи са безобидно развлечение. Междувременно Западът приема надалеч не толкоз оптимистична позиция. Съединени американски щати, погълнати от Студената война, наливат пари в роботи за военни цели, създаващи плашеща популярност на роботиката. Работниците в западните страни пък от дълго време имат вяра, че автоматизацията лишава работата на хората още откогато при започване на 19 век лудитите в Англия чупят текстилни машини.

Супер звезда от комиксите

Тези разнопосочни възгледи се разкриват в поп културата през втората половина на 20 век. През този интервал измежду най-влиятелните японски герои е Астро пердах, който се появява в комикси през 1952 година, а по-късно за него се вършат книги, сериали, филми и необятна гама рекламни артикули. Астро пердах е андроид, който употребява супер силите си за положително и популяризира в страната позитивно обръщение за технологиите.
Образът му оставя мощен отпечатък върху цяло едно потомство, изключително върху японците, които по-късно създават лични андроиди.

"Японската роботика се развива с помощта на фантазията за Астро пердах. Ако нямаше научна фантастика за роботи, нямаше да има и роботика - това е мотото на доста водещи откриватели и инженери в Япония. От възпитаници те са мечтали за Астро пердах и са се запалвали по роботиката поради него ", споделя Йоджи Уметани.
Западът също има позитивни истории за роботи, само че най-популярни са за заплахата, която те носят за човечеството.

Страхът на Запада от роботите е най-видим в поредицата за Терминатора. Много западни произведения по тематиката се връщат към предизвестието, залегнало още във Франкенщайн и Р.У.Р. - безумието да се основава неестествен живот, парадокса дали нещо, основано от индивида, може да има душа, невъзможността хората да съществуват взаимно с най-сложните си творения.

Междувременно Япония, доста по-малко обременена от страхове от въстание на роботите, е подготвена с готовност да употребява машините, с цел да компенсира незадоволителната работна ръка и за задания като грижа за бързо увеличаващото се възрастно население. Както и през следвоенните години държавното управление и бизнесът употребяват авоматизацията в помощ на стопанската система, което ускорява националния възторг по отношение на роботите.

Астро пердах оказа помощ за зараждането на японския възторг към роботите, само че и способства за двойнственото отношение към тях, съгласно Ратман. Той добавя, че японците страдат от "Синдрома Астро пердах " - те са склонни да си показват хуманоидните роботи като интелигентни, гъвкави и могъщи, а към този момент действителността не покрива упованията им. По думите му поради равнището на актуалните технологии, инженерите, разработващи роботи, които да оказват помощ в грижата за възрастните, би трябвало да се насочат към елементарни устройства, които да се впишат безпрепятствено в активността на центровете за здравни грижи вместо лъскави роботи, които са ефектни, само че скъпи и непрактични. В последна сметка даже японците могат да избират за човешките им потребности да се грижат същински хора.

Астро пердах даде на Япония оптимизъм за бъдещето на роботите. Японците резервират този оптимизъм, само че към този момент роботите остават в бъдещето.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР