Дама Пика от „Голямото преследване“: Хората ме питат откъде знам толкова, подсказват ли ми в ухото
Любопитно ли ви е коя в действителност е Дама Пика от предаването „ Голямото Преследване “ по NOVA? Миглена Драганова живее в дребен град и работи като преводач. Тя е щастлива майка на две дъщери, горда с „ италианската “ си фамилия. Определя себе си като неизлечима идеалистка, оптимистка и романтичка.
Какви са препоръките ѝ към участниците в предаването и кой е по-умен: дамите или мъжете? Вижте какво показа Дама Пика пред Vesti.bg:
Познаваме Ви като елегантната и постоянно усмихната Дама Пика от предаването „ Голямото гонене “ по NOVA, само че коя е Миглена Драганова в действителния живот?
Старая се в живота да съм елегантна и постоянно усмихната, и по-често ми се получава. Аз съм горда майка на две дъщери, които са най-голямото достижение в живота ми, добра брачна половинка и притежател на куче. За мен фамилията е всичко и доста се гордея със своята огромна „ италианска “ фамилия (имам две сестри и доста племенници).
Работя като преводач и пребивавам в дребен град. Обичам живота си и всички хора в него. За мен чашата постоянно е на половина цялостна, неизлечима идеалистка, оптимистка и романтичка. Зодия Везни, детайл Въздух – това съм тъкмо аз. Не давам да ме вкарват в рамки, не заставам на едно място, обичам да съм напрегнат, скуката ме убива. Чувствам се дива. щастлива, сполучлива и задоволена!
Кои са обичаните Ви занимания и ползи?
Обожавам да чета. Аз не чета, аз напряко пропадам в книгите. Обожавам думите и страстта, която те носят.
Обичам езиците, забавно ми е да усвоявам, проучвам и сравнявам разнообразни думи и изразни средства на разнообразни езици.
Обичам малкия екран и киното. Верен почитател на Игра на Тронове и Хари Потър. Много придирчив четец съм. Ако съм способна да изгледам всеки един филм, какъвто и да е, то с книгите това въобще не е по този начин. Имам много повишени условия към положителната литература, като несъмнено, всичко е много субективно и никога не натрапвам мнението си на различен, с изключение на на мен самата.
Кой е най-трудният въпрос, който са Ви задавали в живота? А в играта?
В живота постоянно най-труден ми е бил въпросът „ Какво избираш? “. Ами, мъчно си е.
А в играта, ооо, доста са! Но най-трудни са ми въпросите, които се допуска, че са лесни. Тези, които могат да ме карат да се срамя, в случай че не знам отговорите.
Как състезателите могат да се приготвят за предаването?- Вашият съвет към тях?
Едва ли може да се назова тъкмо подготовка, само че е хубаво хората да помислят за някаква тактика, която би могла да им помогне, персонална или отборна. Добре би било, също по този начин, да си напомнят някои позабравени съществени неща от учебно заведение. Гледането на към този момент излъчените излъчвания също би могло да е от изгода. Както, когато на футболистите (любимата ми тема), се пускат остарели мачове за да проучват избрани обстановки. Но най-важното е да се настроят душевен, да са спокойни и съсредоточени. На хартия доста неща наподобяват лесни, действителността е малко по-различна. Аз доста добре осъзнавам напрежението, на което са подложени участниците, театралната тресчица също ми е добре позната. Бих желала да употребявам опцията от вашата естрада да прикани феновете пред екраните да бъдат по-толерантни и не толкоз груби в изявленията си към недобре представилите се участници. Няма потребност от обиди и квалификации, нали? Всеки човек се проваля в даден миг, значимото въпреки всичко да се представиш добре в Голямата игра – живота!
Когато участниците застанат против Вас на двубой, Вие им оферирате много изкушаваща сума пари, само че рискът да я изгубят е по-голям. На тяхно място бихте ли приели такава договорка?
Ех, желае ми се да кажа да. Първосигнално отговорът ми е да. Но доста зависи от моментното положение, от това по какъв начин човек се усеща в съответната обстановка, когато всичко е действително. Едно е да си мислиш нещо у дома, пред тв приемника, даже чакайки да пристигна твоят ред за игра, друго е действителната обстановка. Аз обичам риска, само че май повече обичам самата игра. Мисля че, в случай че не се усещам уверена, бих избрала да удължа самото прекарване, избирайки по-ниска сума, в сравнение с да увелича сумата, рискувайки да бъда в играта за малко.
Как се резервира централизация при такова напрежение, до момента в който часовникът тиктака?
Трудно е. Това е, може би, едно от най-трудните неща, които ми се е налагало да върша. Имам няколко правила, които ме избавят. Като да вземем за пример, никога да не поглеждам таймера. Също по този начин да не проследявам лентата с въпросите. Това работи пъклен разконцентриращо. Всеки от нас четиримата има своя тактичност, с цел да не допусне разпръскване.
Аз например съм си избрала една драскотина на горния борд на масата, която съм кръстила „ Късметлийската драскотина “ и просто забивам взор в нея. Старая се само да чувам гласа на Ники Кънчев и да давам отговори. Дори не разбирам незабавно, по кое време играта е завършила. Трябват ми няколко секунди, с цел да осъзная, че към този момент не слушам въпроси и чак тогава виждам резултата и разбирам дали съм съумяла или не. Прилича малко на влизане и излизане от транс, само че аз избирам да споделям, че превключвам на „ Турбо мозък “. Трудно е! А в трети кръг, основното не е в сложността на въпросите, а в бързината, съобразителността, светкавичната мисъл и извънредно положителната централизация.
Как се става толкоз интелигентен?
Както при всеки триумф – нужни са 10% гений и 90% труд. Ще изтъквам Джордж Р. Р. Мартин, „ Песен за огън и лед “ - " Моето оръжие е мозъкът. Брат ми си има своя меч, крал Робърт си има бойния чук, а аз разполагам с мозъка си… а един разум има потребност от книги, както мечът има потребност от брус, в случай че искаш да го държиш изострен. “
Кой е най-умният човек съгласно Вас?
Е, не съм аз, само че може да си изберете някой от сътрудниците ми преследвачи. На тези хора откровено се удивлявам и мощно се старая да не изоставам от тях.
Мъжете или дамите са по-умната половина от човечеството?
Хмм…как да отговоря в този свят на политическа уместност, в който живеем? Все отново не мога да си изкривявам душата, дамите са. Даже мъжете си го признават Шегувам се, несъмнено. Мъжете са по-рационални, повече се базират на обстоятелства и са по-убедителни. Жените умеят по-гъвкаво да боравят с мозъка си и са по-интуитивни. Просто става въпрос за разнообразни видове проявяване на „ умността “. Ако приказваме за куиз надпреварите, обаче, явно мъжете са по-смели и с по-голямо предпочитание за изява. Наистина ми се желае да виждаме повече дами, само че към този момент си оставаме малцинство в тези формати.
Ако си организирате двубой с останалите преследвачи Рицарят, Мъдрецът и Професорът, кой от вас ще завоюва?
Аз, тъй като те са джентълмени.
Участвали ли сте в други надпревари, в които най-съществен е мозъкът?
Бях поканена в предаването „ Голямото гонене “ след присъединяване ми в надпреварата „ Последният печели “. Но не съм сигурна дали поради мозъка или поради цялостното си държание бях определена.
Разпознават ли Ви хората на улицата и в случай че да, какво Ви споделят?
Да, започнаха да ме разпознават. Все още това ме изненадва и малко се тормозя, само че се старая да съм дружелюбна. Най-често ме поздравяват за играта и за това, че съм постоянно усмихната. Често ме питат от къде знам толкоз неща, по какъв начин по този начин не върша неточности, подсказват ли ми в ухото. Като цяло, хората които срещам са положително настроени, до момента не съм чула нищо неприятно онлайн, единствено онлайн. Има и доста въпроси за Ники Кънчев, несъмнено. Какъв е като човек, приказваме ли си, защо си приказваме, по какъв начин се държи, все в този дух.
Какви са препоръките ѝ към участниците в предаването и кой е по-умен: дамите или мъжете? Вижте какво показа Дама Пика пред Vesti.bg:
Познаваме Ви като елегантната и постоянно усмихната Дама Пика от предаването „ Голямото гонене “ по NOVA, само че коя е Миглена Драганова в действителния живот?
Старая се в живота да съм елегантна и постоянно усмихната, и по-често ми се получава. Аз съм горда майка на две дъщери, които са най-голямото достижение в живота ми, добра брачна половинка и притежател на куче. За мен фамилията е всичко и доста се гордея със своята огромна „ италианска “ фамилия (имам две сестри и доста племенници).
Работя като преводач и пребивавам в дребен град. Обичам живота си и всички хора в него. За мен чашата постоянно е на половина цялостна, неизлечима идеалистка, оптимистка и романтичка. Зодия Везни, детайл Въздух – това съм тъкмо аз. Не давам да ме вкарват в рамки, не заставам на едно място, обичам да съм напрегнат, скуката ме убива. Чувствам се дива. щастлива, сполучлива и задоволена!
Кои са обичаните Ви занимания и ползи?
Обожавам да чета. Аз не чета, аз напряко пропадам в книгите. Обожавам думите и страстта, която те носят.
Обичам езиците, забавно ми е да усвоявам, проучвам и сравнявам разнообразни думи и изразни средства на разнообразни езици.
Обичам малкия екран и киното. Верен почитател на Игра на Тронове и Хари Потър. Много придирчив четец съм. Ако съм способна да изгледам всеки един филм, какъвто и да е, то с книгите това въобще не е по този начин. Имам много повишени условия към положителната литература, като несъмнено, всичко е много субективно и никога не натрапвам мнението си на различен, с изключение на на мен самата.
Кой е най-трудният въпрос, който са Ви задавали в живота? А в играта?
В живота постоянно най-труден ми е бил въпросът „ Какво избираш? “. Ами, мъчно си е.
А в играта, ооо, доста са! Но най-трудни са ми въпросите, които се допуска, че са лесни. Тези, които могат да ме карат да се срамя, в случай че не знам отговорите.
Как състезателите могат да се приготвят за предаването?- Вашият съвет към тях?
Едва ли може да се назова тъкмо подготовка, само че е хубаво хората да помислят за някаква тактика, която би могла да им помогне, персонална или отборна. Добре би било, също по този начин, да си напомнят някои позабравени съществени неща от учебно заведение. Гледането на към този момент излъчените излъчвания също би могло да е от изгода. Както, когато на футболистите (любимата ми тема), се пускат остарели мачове за да проучват избрани обстановки. Но най-важното е да се настроят душевен, да са спокойни и съсредоточени. На хартия доста неща наподобяват лесни, действителността е малко по-различна. Аз доста добре осъзнавам напрежението, на което са подложени участниците, театралната тресчица също ми е добре позната. Бих желала да употребявам опцията от вашата естрада да прикани феновете пред екраните да бъдат по-толерантни и не толкоз груби в изявленията си към недобре представилите се участници. Няма потребност от обиди и квалификации, нали? Всеки човек се проваля в даден миг, значимото въпреки всичко да се представиш добре в Голямата игра – живота!
Когато участниците застанат против Вас на двубой, Вие им оферирате много изкушаваща сума пари, само че рискът да я изгубят е по-голям. На тяхно място бихте ли приели такава договорка?
Ех, желае ми се да кажа да. Първосигнално отговорът ми е да. Но доста зависи от моментното положение, от това по какъв начин човек се усеща в съответната обстановка, когато всичко е действително. Едно е да си мислиш нещо у дома, пред тв приемника, даже чакайки да пристигна твоят ред за игра, друго е действителната обстановка. Аз обичам риска, само че май повече обичам самата игра. Мисля че, в случай че не се усещам уверена, бих избрала да удължа самото прекарване, избирайки по-ниска сума, в сравнение с да увелича сумата, рискувайки да бъда в играта за малко.
Как се резервира централизация при такова напрежение, до момента в който часовникът тиктака?
Трудно е. Това е, може би, едно от най-трудните неща, които ми се е налагало да върша. Имам няколко правила, които ме избавят. Като да вземем за пример, никога да не поглеждам таймера. Също по този начин да не проследявам лентата с въпросите. Това работи пъклен разконцентриращо. Всеки от нас четиримата има своя тактичност, с цел да не допусне разпръскване.
Аз например съм си избрала една драскотина на горния борд на масата, която съм кръстила „ Късметлийската драскотина “ и просто забивам взор в нея. Старая се само да чувам гласа на Ники Кънчев и да давам отговори. Дори не разбирам незабавно, по кое време играта е завършила. Трябват ми няколко секунди, с цел да осъзная, че към този момент не слушам въпроси и чак тогава виждам резултата и разбирам дали съм съумяла или не. Прилича малко на влизане и излизане от транс, само че аз избирам да споделям, че превключвам на „ Турбо мозък “. Трудно е! А в трети кръг, основното не е в сложността на въпросите, а в бързината, съобразителността, светкавичната мисъл и извънредно положителната централизация.
Как се става толкоз интелигентен?
Както при всеки триумф – нужни са 10% гений и 90% труд. Ще изтъквам Джордж Р. Р. Мартин, „ Песен за огън и лед “ - " Моето оръжие е мозъкът. Брат ми си има своя меч, крал Робърт си има бойния чук, а аз разполагам с мозъка си… а един разум има потребност от книги, както мечът има потребност от брус, в случай че искаш да го държиш изострен. “
Кой е най-умният човек съгласно Вас?
Е, не съм аз, само че може да си изберете някой от сътрудниците ми преследвачи. На тези хора откровено се удивлявам и мощно се старая да не изоставам от тях.
Мъжете или дамите са по-умната половина от човечеството?
Хмм…как да отговоря в този свят на политическа уместност, в който живеем? Все отново не мога да си изкривявам душата, дамите са. Даже мъжете си го признават Шегувам се, несъмнено. Мъжете са по-рационални, повече се базират на обстоятелства и са по-убедителни. Жените умеят по-гъвкаво да боравят с мозъка си и са по-интуитивни. Просто става въпрос за разнообразни видове проявяване на „ умността “. Ако приказваме за куиз надпреварите, обаче, явно мъжете са по-смели и с по-голямо предпочитание за изява. Наистина ми се желае да виждаме повече дами, само че към този момент си оставаме малцинство в тези формати.
Ако си организирате двубой с останалите преследвачи Рицарят, Мъдрецът и Професорът, кой от вас ще завоюва?
Аз, тъй като те са джентълмени.
Участвали ли сте в други надпревари, в които най-съществен е мозъкът?
Бях поканена в предаването „ Голямото гонене “ след присъединяване ми в надпреварата „ Последният печели “. Но не съм сигурна дали поради мозъка или поради цялостното си държание бях определена.
Разпознават ли Ви хората на улицата и в случай че да, какво Ви споделят?
Да, започнаха да ме разпознават. Все още това ме изненадва и малко се тормозя, само че се старая да съм дружелюбна. Най-често ме поздравяват за играта и за това, че съм постоянно усмихната. Често ме питат от къде знам толкоз неща, по какъв начин по този начин не върша неточности, подсказват ли ми в ухото. Като цяло, хората които срещам са положително настроени, до момента не съм чула нищо неприятно онлайн, единствено онлайн. Има и доста въпроси за Ники Кънчев, несъмнено. Какъв е като човек, приказваме ли си, защо си приказваме, по какъв начин се държи, все в този дух.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ