Грубите грешки във филмите за космоса, които учените не прощават
Любопитно Грубите неточности във филмите за космоса, които учените не простят Науката не остава сляпа за сходни пропуски 
15 януари 2020, 06:40 
Грубите неточности във филмите за космоса, които учените не простят
Вижте културното завещание на Иран, което Тръмп заплаши
Мелани Грифит към Антонио Бандерас: „ Браво, красавецо ”
Венера в Риби – дълбоките води на любовта и саможертвата
Мелания впечатли със скъпо и лъскаво палто
Момичетата, които съблазняват и убиват нацисти
Ето ги - 10 най-красиви мъже в света
Защо цветята имат разнообразни цветове?
осмосът е привлекателен за хората от незапомнени времена.
Включително и в този момент, когато знаем толкоз доста за заобикалящата ни среда, космосът продължава да е една вълшебна тайнственост.
Малко хора осъзнават обаче, че той в огромната си степен е неприятелски. Да, космосът желае да ви убие! Макар и неумишлено…
Днес ще си приказваме за филмите на галактическа тема, които даже и впечатляващи със своите образни резултати и трагични истории, от време на време оставят само смях…в мозъците на всички зрители-учени.
„ Гравитация” (2013 г.)
„ Гравитация” е продукция, която се оправя извънредно добре с образните резултати, само че във връзка с законите на физиката има прекомерно доста неточности, които биват видяни от хората, които са слушали повече в часовете по физика в гимназията.
Една от най-шокиращите подиуми е тази, в която Джордж Клуни и Сандра Бълок се намират в открития космос в околоземна орбита и към тях прелитат хиляди парчета, познати и като „ галактически боклук”.
В реалност обаче обстановката не е толкоз трагична, както е показана в продукцията на Алфонсо Куарон. Факт е, че галактическият отпадък, чието битие значително е по виновност на хората, насища от ден на ден пространството в околоземна орбита.
View this post on Instagram A post shared by From Space With Love (@fromspacewlove) on Feb 19, 2019 at 7:56am PST
Там „ горе” обаче не е толкоз пренаселено и космонавтите в Международната галактическа станция не се „ препъват” непрекъснато в парчета от тогавашни ракети, спътници и прочие.
Друга сцена, която прави мощно усещане, е тази, в която Сандра Бълок се пробва с всички сили да задържи Джордж Клуни с въжето си за галактическата станция.
Най-нереалистичната част от тази сцена е неимоверното изпитание, което Бълок поставя, с цел да удържа въжето, за което се държи нейния другар и сътрудник астронавт. В открития космос гравитация липсва, което значи, че на Бълок не би ѝ коствало доста да издърпа Клуни.
Още по-голямата изненада идва, когато героят на Клуни споделя: „ Трябва да ме оставиш”. Защо? Няма причина за това. А и кой оставя Джордж Клуни да почине в космоса? Сандра, намерения си хубаво!: )
„ Марсианецът” (2015 г.)
„ Марсианецът” с Мат Деймън в основната роля несъмнено заслужава възторженостите ни за достоверен научнофантастичен филм, спазващ законите на физиката.
Да, само че и той има своите дефекти.
Ако можем да оценим кино лентата по неговите научни достолепия, то изцяло той несъмнено е 9 по десетобалната система. Има една сцена обаче, която за жалост не заслужава повече от 2-3 пункта.
Откриваме я тъкмо в края на развръзката на действието, когато героят на Деймън – астронавтът Марк Уотни, следва да бъде избавен от своите сътрудници на борда на галактическата станция „ Хермес”.
View this post on Instagram A post shared by The Martian (@martianmovie) on Jan 14, 2016 at 11:18am PST
В тази сцена Уотни се пробва да се трансформира в същинската версия на „ Железния човек”, като пробива отвор в ръкавицата на своя скафандър и употребявайки налягането от изпускащия се въздух (както се случва, когато спукаме балон), се пробва да направлява в посока на „ Хермес”.
В реалност тази обстановка не би изглеждала тъкмо по този метод. На първо място налягането от ръкавицата на Уотни няма по какъв начин да бъде толкоз огромно. Второ, даже и да беше, на него би му било непостижимо да ръководи тялото си, защото и най-малкото помръдване от центъра на тежестта би направило придвижването му безредно.
Разбира се, тази сцена способства за драматизма на развръзката и оставя феновете удивени.
В действителния свят обаче би се случило следното: Астронавтите на Международната галактическа станция разполагат с реактивни раници, цялостни с азот. Ако по случайност астронавтът се откъсне от въжето си по време на галактическата си разходка, той може да употребява раницата с азот, с цел да се върне безвредно до галактическата станция.
„ Междузвездни войни” (1977 г.)
„ Междузвездни войни” е сага, обичана на милиони по света. И макар всичките кинематографични достолепия, които има, въпреки всичко не липсват и огромни пропуски, от позиция на науката.
Може би една от най-вълнуващите подиуми за всички фенове – взривяването на Мъртвата звезда от Люк Скайуокър и компания, е и най-неточната във връзка с законите на физиката.
Оставяйки настрани оскъдната екипировка на Скайуокър и Хан Соло, която не би запазила никой естествен човек жив в суровите условия на открития космос, има един подробност, който е още по-фрапантен.
View this post on Instagram A post shared by Star Wars (@starwars) on Dec 12, 2019 at 5:31pm PST
Експлозията на Мъртвата звезда е показана впечатляващо, имайки поради интервала, в който е юридически филмът – края на 70-те години на предишния век. Мощният тон, който чуваме дружно с нея обаче, е нещо, което се разминава радикално с действителността.
В космоса няма по какъв начин да чуете нищо, защото звукът има потребност от среда, в която да се популяризира. Във вакуум това е невероятно.
Разбира се, прибавянето на гръмък тон способства за по-голямото задоволство на фена. И въпреки всичко, идващият път, когато в някой филм, чуете нещо да експлодира в космоса, знайте, че това е невероятно.
„ Пазители на галактиката” (2014 г.)
„ Пазители на галактиката” е един от многото филми, въодушевени и основани по комиксите от вселената на Марвел.
И колкото и да сме благосклонни към сходни продукции и да се съгласяваме с дребните неточности, които те позволяват от научна позиция, има някои неща, които вършат прекомерно мощно усещане.
Като да вземем за пример сцената, в която Крис Прат в ролята на Звездния заповедник излиза от галактическия транспортен съд в открития космос, с цел да избави своята другарка.
Единствената му „ екипировка” в тази сцена е маска, която наподобява повече на противогаз, в сравнение с какъвто и да е признак, който би послужил на човек в космоса.
View this post on Instagram A post shared by Guardians of the Galaxy (@guardiansofthegalaxy) on Mar 24, 2017 at 7:39am PDT
Освен това Звездния заповедник не носи и скафандър, което сигурно му дава повече независимост на придвижванията, само че би го умъртвило в границите на няколко секунди в открития космос.
Човешкото тяло може да оцелее за доста къс интервал от време, изложено на суровите условия на вакуума, само че не и за по-дълго от няколко секунди до минута-две.
Щом тялото ни попадне в открития космос, течностите ни (включително и кръвта) стартират да се изпаряват. Белите ни дробове стартират да се издуват, защото няма никаква мощ, която да ги кара да стоят на място.
По-добре не ходете без скафандър в космоса. За всеки случай!: )
15 януари 2020, 06:40 Грубите неточности във филмите за космоса, които учените не простят
Вижте културното завещание на Иран, което Тръмп заплаши
Мелани Грифит към Антонио Бандерас: „ Браво, красавецо ”
Венера в Риби – дълбоките води на любовта и саможертвата
Мелания впечатли със скъпо и лъскаво палто
Момичетата, които съблазняват и убиват нацисти
Ето ги - 10 най-красиви мъже в света
Защо цветята имат разнообразни цветове?
осмосът е привлекателен за хората от незапомнени времена.
Включително и в този момент, когато знаем толкоз доста за заобикалящата ни среда, космосът продължава да е една вълшебна тайнственост.
Малко хора осъзнават обаче, че той в огромната си степен е неприятелски. Да, космосът желае да ви убие! Макар и неумишлено…
Днес ще си приказваме за филмите на галактическа тема, които даже и впечатляващи със своите образни резултати и трагични истории, от време на време оставят само смях…в мозъците на всички зрители-учени.
„ Гравитация” (2013 г.)
„ Гравитация” е продукция, която се оправя извънредно добре с образните резултати, само че във връзка с законите на физиката има прекомерно доста неточности, които биват видяни от хората, които са слушали повече в часовете по физика в гимназията.
Една от най-шокиращите подиуми е тази, в която Джордж Клуни и Сандра Бълок се намират в открития космос в околоземна орбита и към тях прелитат хиляди парчета, познати и като „ галактически боклук”.
В реалност обаче обстановката не е толкоз трагична, както е показана в продукцията на Алфонсо Куарон. Факт е, че галактическият отпадък, чието битие значително е по виновност на хората, насища от ден на ден пространството в околоземна орбита.
View this post on Instagram A post shared by From Space With Love (@fromspacewlove) on Feb 19, 2019 at 7:56am PST
Там „ горе” обаче не е толкоз пренаселено и космонавтите в Международната галактическа станция не се „ препъват” непрекъснато в парчета от тогавашни ракети, спътници и прочие.
Друга сцена, която прави мощно усещане, е тази, в която Сандра Бълок се пробва с всички сили да задържи Джордж Клуни с въжето си за галактическата станция.
Най-нереалистичната част от тази сцена е неимоверното изпитание, което Бълок поставя, с цел да удържа въжето, за което се държи нейния другар и сътрудник астронавт. В открития космос гравитация липсва, което значи, че на Бълок не би ѝ коствало доста да издърпа Клуни.
Още по-голямата изненада идва, когато героят на Клуни споделя: „ Трябва да ме оставиш”. Защо? Няма причина за това. А и кой оставя Джордж Клуни да почине в космоса? Сандра, намерения си хубаво!: )
„ Марсианецът” (2015 г.)
„ Марсианецът” с Мат Деймън в основната роля несъмнено заслужава възторженостите ни за достоверен научнофантастичен филм, спазващ законите на физиката.
Да, само че и той има своите дефекти.
Ако можем да оценим кино лентата по неговите научни достолепия, то изцяло той несъмнено е 9 по десетобалната система. Има една сцена обаче, която за жалост не заслужава повече от 2-3 пункта.
Откриваме я тъкмо в края на развръзката на действието, когато героят на Деймън – астронавтът Марк Уотни, следва да бъде избавен от своите сътрудници на борда на галактическата станция „ Хермес”.
View this post on Instagram A post shared by The Martian (@martianmovie) on Jan 14, 2016 at 11:18am PST
В тази сцена Уотни се пробва да се трансформира в същинската версия на „ Железния човек”, като пробива отвор в ръкавицата на своя скафандър и употребявайки налягането от изпускащия се въздух (както се случва, когато спукаме балон), се пробва да направлява в посока на „ Хермес”.
В реалност тази обстановка не би изглеждала тъкмо по този метод. На първо място налягането от ръкавицата на Уотни няма по какъв начин да бъде толкоз огромно. Второ, даже и да беше, на него би му било непостижимо да ръководи тялото си, защото и най-малкото помръдване от центъра на тежестта би направило придвижването му безредно.
Разбира се, тази сцена способства за драматизма на развръзката и оставя феновете удивени.
В действителния свят обаче би се случило следното: Астронавтите на Международната галактическа станция разполагат с реактивни раници, цялостни с азот. Ако по случайност астронавтът се откъсне от въжето си по време на галактическата си разходка, той може да употребява раницата с азот, с цел да се върне безвредно до галактическата станция.
„ Междузвездни войни” (1977 г.)
„ Междузвездни войни” е сага, обичана на милиони по света. И макар всичките кинематографични достолепия, които има, въпреки всичко не липсват и огромни пропуски, от позиция на науката.
Може би една от най-вълнуващите подиуми за всички фенове – взривяването на Мъртвата звезда от Люк Скайуокър и компания, е и най-неточната във връзка с законите на физиката.
Оставяйки настрани оскъдната екипировка на Скайуокър и Хан Соло, която не би запазила никой естествен човек жив в суровите условия на открития космос, има един подробност, който е още по-фрапантен.
View this post on Instagram A post shared by Star Wars (@starwars) on Dec 12, 2019 at 5:31pm PST
Експлозията на Мъртвата звезда е показана впечатляващо, имайки поради интервала, в който е юридически филмът – края на 70-те години на предишния век. Мощният тон, който чуваме дружно с нея обаче, е нещо, което се разминава радикално с действителността.
В космоса няма по какъв начин да чуете нищо, защото звукът има потребност от среда, в която да се популяризира. Във вакуум това е невероятно.
Разбира се, прибавянето на гръмък тон способства за по-голямото задоволство на фена. И въпреки всичко, идващият път, когато в някой филм, чуете нещо да експлодира в космоса, знайте, че това е невероятно.
„ Пазители на галактиката” (2014 г.)
„ Пазители на галактиката” е един от многото филми, въодушевени и основани по комиксите от вселената на Марвел.
И колкото и да сме благосклонни към сходни продукции и да се съгласяваме с дребните неточности, които те позволяват от научна позиция, има някои неща, които вършат прекомерно мощно усещане.
Като да вземем за пример сцената, в която Крис Прат в ролята на Звездния заповедник излиза от галактическия транспортен съд в открития космос, с цел да избави своята другарка.
Единствената му „ екипировка” в тази сцена е маска, която наподобява повече на противогаз, в сравнение с какъвто и да е признак, който би послужил на човек в космоса.
View this post on Instagram A post shared by Guardians of the Galaxy (@guardiansofthegalaxy) on Mar 24, 2017 at 7:39am PDT
Освен това Звездния заповедник не носи и скафандър, което сигурно му дава повече независимост на придвижванията, само че би го умъртвило в границите на няколко секунди в открития космос.
Човешкото тяло може да оцелее за доста къс интервал от време, изложено на суровите условия на вакуума, само че не и за по-дълго от няколко секунди до минута-две.
Щом тялото ни попадне в открития космос, течностите ни (включително и кръвта) стартират да се изпаряват. Белите ни дробове стартират да се издуват, защото няма никаква мощ, която да ги кара да стоят на място.
По-добре не ходете без скафандър в космоса. За всеки случай!: )
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ