26 години по-късно с карикатурите на Райко Алексиев
Любопитно 26 години по-късно с карикатурите на Райко Алексиев Време е да си напомним кой е той 25 юни 2019, 14:29 
Източник: Георги Димитров / Vesti.bg
лед 26 години от последната галерия на Райко Алексиев е време да си напомним, кой е той. Дали е единствено име на изложба в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година?
Сега Софийска градска художествена изложба показва Райко Алексиев - Ретроспективна галерия.
СНИМКИ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ В НАШИТЕ ДВЕ ГАЛЕРИИ:
Първа част
Втора част
Алексиев е роден е през 1893 година в Пазарджик в семейство на учители от Панагюрище.
Местят се от град на град до установяването им във Враца, където той рисува първите си карикатури и приключва гимназиално обучение. Завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното учебно заведение.
Едва осемнадесетгодишен става помощник на хумористичното списание „ Барабан “, а идната година е редактор и главен карикатурист в хумористичното списание „ Людокос “.
През 1914 година мери силите си с бащата на българската подигравка Александър Божинов в сп. „ Смях “, изготвя Карикатурната седмица в извънредно известното илюстровано списание „ Аз знам всичко “, прави първата си независима галерия във Враца.
Следващата година обикаля като художник в Македония, с нарисуваното провежда галерия в Постоянната художествена изложба – София. Въпреки негативните публикации на Борис Вазов и Константин Щъркелов във вестник „ Мир “, той продава съвсем всички картини и скици. Сред закупилите негови произведения са: известни български индустриалци, видни столични семейства, кралица Евдокия, както и Народният музей.
В годините на Първата международна война, с извънредно острите си карикатури във водещите списания „ Българан “ и „ Барабан “, Райко Алексиев към този момент е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците „ Душеспасителна книжица “ и „ Щурец “.
След края на войната прави третата си независима галерия, взе участие в организирането на Дом на изкуствата. В годините на трагични събития – Деветоюнският прелом, Септемврийското въстание, атентатът в църквата „ Света Неделя “ и последвалият гнет, е настрана от бойното поле на карикатурата.
Пребивава в Германия, пътува в Италия – интервал, за който съвсем нищо не знаем. През 1925 година режисира и играе основната роля в комедийния филм „ Коварната принцеса Турандот “, инициира документалната лента „ България в картини “, илюстрира и е съставител (заедно с Димитър Подвързвачов и Марин Влайков) на читанки за I, II и III поделение. Във вестник „ Зора “ се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата обява на „ Хумористична история на българския народ “.
Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова
е евентуално главният подтик да се впусне в случката да издава независим комичен вестник, който се появява за наслада на столичани в края на 1932 година и продължава да излиза до края на Третото българско царство. Трескавата активност по списването на седмичника „ Щурец “ не се оказва спънка за другата общественополезна активност на Райко Алексиев, като ръководител на Съюза на сдруженията на художниците. По време на четирите си мандата открива галерията на ул. „ Раковски “ 125, която в този момент носи неговото име, провежда парични помощи за членовете на Съюза, пази пред управляващите преследвани художници-комунисти.
След 9 септември 1944 година, само той измежду другите задържани карикатуристи Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов, е пребиван в продължение на повече от месец (без да остави писмени показания), до момента в който е доведен до неразбираемост и умира в болничното заведение на Червения кръст.
Хората от поколението на Радой Ралин, които с неспокойствие са очаквали появяването на неговия „ Щурец “, през днешния ден към този момент не са сред живите. Ние, съвременниците би трябвало да се запитаме познаваме ли личната си история от позиция освен на събитията, само че и на вълненията на предходните генерации, които са претърпяли бурните времена от първата половина на ХХ век.
Изложбата в Софийска градска художествена изложба е мотив да потърсим отговор на тези въпроси. Може да я посетите до 14 юли.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Райко Алексиев изложба
Източник: Георги Димитров / Vesti.bg лед 26 години от последната галерия на Райко Алексиев е време да си напомним, кой е той. Дали е единствено име на изложба в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година?
Сега Софийска градска художествена изложба показва Райко Алексиев - Ретроспективна галерия.
СНИМКИ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ В НАШИТЕ ДВЕ ГАЛЕРИИ:
Първа част
Втора част
Алексиев е роден е през 1893 година в Пазарджик в семейство на учители от Панагюрище.
Местят се от град на град до установяването им във Враца, където той рисува първите си карикатури и приключва гимназиално обучение. Завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното учебно заведение.
Едва осемнадесетгодишен става помощник на хумористичното списание „ Барабан “, а идната година е редактор и главен карикатурист в хумористичното списание „ Людокос “.
През 1914 година мери силите си с бащата на българската подигравка Александър Божинов в сп. „ Смях “, изготвя Карикатурната седмица в извънредно известното илюстровано списание „ Аз знам всичко “, прави първата си независима галерия във Враца.
Следващата година обикаля като художник в Македония, с нарисуваното провежда галерия в Постоянната художествена изложба – София. Въпреки негативните публикации на Борис Вазов и Константин Щъркелов във вестник „ Мир “, той продава съвсем всички картини и скици. Сред закупилите негови произведения са: известни български индустриалци, видни столични семейства, кралица Евдокия, както и Народният музей.
В годините на Първата международна война, с извънредно острите си карикатури във водещите списания „ Българан “ и „ Барабан “, Райко Алексиев към този момент е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците „ Душеспасителна книжица “ и „ Щурец “.
След края на войната прави третата си независима галерия, взе участие в организирането на Дом на изкуствата. В годините на трагични събития – Деветоюнският прелом, Септемврийското въстание, атентатът в църквата „ Света Неделя “ и последвалият гнет, е настрана от бойното поле на карикатурата.
Пребивава в Германия, пътува в Италия – интервал, за който съвсем нищо не знаем. През 1925 година режисира и играе основната роля в комедийния филм „ Коварната принцеса Турандот “, инициира документалната лента „ България в картини “, илюстрира и е съставител (заедно с Димитър Подвързвачов и Марин Влайков) на читанки за I, II и III поделение. Във вестник „ Зора “ се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата обява на „ Хумористична история на българския народ “.
Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова
е евентуално главният подтик да се впусне в случката да издава независим комичен вестник, който се появява за наслада на столичани в края на 1932 година и продължава да излиза до края на Третото българско царство. Трескавата активност по списването на седмичника „ Щурец “ не се оказва спънка за другата общественополезна активност на Райко Алексиев, като ръководител на Съюза на сдруженията на художниците. По време на четирите си мандата открива галерията на ул. „ Раковски “ 125, която в този момент носи неговото име, провежда парични помощи за членовете на Съюза, пази пред управляващите преследвани художници-комунисти.
След 9 септември 1944 година, само той измежду другите задържани карикатуристи Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов, е пребиван в продължение на повече от месец (без да остави писмени показания), до момента в който е доведен до неразбираемост и умира в болничното заведение на Червения кръст.
Хората от поколението на Радой Ралин, които с неспокойствие са очаквали появяването на неговия „ Щурец “, през днешния ден към този момент не са сред живите. Ние, съвременниците би трябвало да се запитаме познаваме ли личната си история от позиция освен на събитията, само че и на вълненията на предходните генерации, които са претърпяли бурните времена от първата половина на ХХ век.
Изложбата в Софийска градска художествена изложба е мотив да потърсим отговор на тези въпроси. Може да я посетите до 14 юли.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Райко Алексиев изложба Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ