Суров татуиран батка се разплака като дете за починалото си котенце
Любопитна история за положителното във всеки човек.
Никой от приятелите на Майк не вярвал, че той е кадърен да обича котенца.
Майк на тип е същински жесток мачо, затрупан с татуировки, а питбул би изглеждал ужасно до него. Всъщност всички в близост мислеха по този начин, само че се оказа, че този мъж със недопечен външен тип може освен да обича дребни котки, само че даже да плаче за тях!
Преди няколко месеца той получил позвъняване от познат с думите: „ Майк, можеш ли да вземеш няколко котенца за известно време? "
“Бях толкоз разчувствуван! ”, признава мъжът. Той, несъмнено, се съгласи и скоро в къщата му имаше мънички космати игривци. Четири мяукащи бебета пълзяха по ръцете му, желаеха храна и гледаха с изразителни дребни очички. Три от тях бяха " момчета ", а снежнобялото коте се оказа момиченце. Майк я назова Лия.
Гледайки " децата си ", мъжът не можеше да повярва на очите си: всичко това в действителност ли се случва с него?
Наистина се съгласи да стане " баща " на тези малчугани, които би трябвало да се хранят по час и да им се обръща доста внимание?!
Да, това в действителност се случи с Майк и той беше частично разчувствуван и частично уплашен!
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че децата са с поднормено тегло и влошено здраве. Всеки ден беше като борба за живот, която през днешния ден приключва в изгода на котенцата, само че на следващия ден можеше да бъде изгубена. В атмосфера на боязън и угриженост за децата Майк живее през всичките тези дни.
И тогава едно от котенцата умира... Беше дребен Йода...
— " Не плачи, не плачи! " си сподели Майк.
В този миг по бузите му се стичаха сълзи. Този мъж с лъжливо брутална осанка плачеше без спиране! Сбогом дребния!
И скоро дребната Лия също се разболя. От ден дневно тя изглеждаше по-зле, отслабваше, а Майк се паникьоса. Той се втурнал към лекаря, който споделил, че бебето може да почине всеки миг. И все пак той е подготвен да помогне, по тази причина предлага 7-дневна терапия, която би трябвало да покаже дали Лия може да бъде избавена от гибелта.
Точно ден по-късно котето се почувства по-добре.
Беше необикновено: бебето като че ли оживя. Тя тичаше, скачаше, играеше си с братята си и очевидно изглеждаше по-добре. Лекарят съумя да я избави!
Останалите седмици, които котенцата прекараха с Майк, минаха умерено. Бебетата пораснаха и наддадоха. И мъжът имаше буца в гърлото: съумя да се привърже към тях, само че трябваше да върне котенцата в приюта.
" Опитах се да не рева! " Майк признава, само че се оказа доста мъчно. Раздялата беше тъжна и мъчителна. Мъжът признава, че нито за момент не съжалява, че се е съгласил да вземе дребни котенца в къщата си и в този момент се надява, че ще срещнат стопани, които ще ги обичат като свои деца! Между другото, той добави, че ще вземе котенца за развъждане още веднъж!
_%20477x%20660.jpeg )
Никой от приятелите на Майк не вярвал, че той е кадърен да обича котенца.
Майк на тип е същински жесток мачо, затрупан с татуировки, а питбул би изглеждал ужасно до него. Всъщност всички в близост мислеха по този начин, само че се оказа, че този мъж със недопечен външен тип може освен да обича дребни котки, само че даже да плаче за тях!
Преди няколко месеца той получил позвъняване от познат с думите: „ Майк, можеш ли да вземеш няколко котенца за известно време? "
“Бях толкоз разчувствуван! ”, признава мъжът. Той, несъмнено, се съгласи и скоро в къщата му имаше мънички космати игривци. Четири мяукащи бебета пълзяха по ръцете му, желаеха храна и гледаха с изразителни дребни очички. Три от тях бяха " момчета ", а снежнобялото коте се оказа момиченце. Майк я назова Лия.
Гледайки " децата си ", мъжът не можеше да повярва на очите си: всичко това в действителност ли се случва с него?
Наистина се съгласи да стане " баща " на тези малчугани, които би трябвало да се хранят по час и да им се обръща доста внимание?!
Да, това в действителност се случи с Майк и той беше частично разчувствуван и частично уплашен!
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че децата са с поднормено тегло и влошено здраве. Всеки ден беше като борба за живот, която през днешния ден приключва в изгода на котенцата, само че на следващия ден можеше да бъде изгубена. В атмосфера на боязън и угриженост за децата Майк живее през всичките тези дни.
И тогава едно от котенцата умира... Беше дребен Йода...
— " Не плачи, не плачи! " си сподели Майк.
В този миг по бузите му се стичаха сълзи. Този мъж с лъжливо брутална осанка плачеше без спиране! Сбогом дребния!
И скоро дребната Лия също се разболя. От ден дневно тя изглеждаше по-зле, отслабваше, а Майк се паникьоса. Той се втурнал към лекаря, който споделил, че бебето може да почине всеки миг. И все пак той е подготвен да помогне, по тази причина предлага 7-дневна терапия, която би трябвало да покаже дали Лия може да бъде избавена от гибелта.
Точно ден по-късно котето се почувства по-добре.
Беше необикновено: бебето като че ли оживя. Тя тичаше, скачаше, играеше си с братята си и очевидно изглеждаше по-добре. Лекарят съумя да я избави!
Останалите седмици, които котенцата прекараха с Майк, минаха умерено. Бебетата пораснаха и наддадоха. И мъжът имаше буца в гърлото: съумя да се привърже към тях, само че трябваше да върне котенцата в приюта.
" Опитах се да не рева! " Майк признава, само че се оказа доста мъчно. Раздялата беше тъжна и мъчителна. Мъжът признава, че нито за момент не съжалява, че се е съгласил да вземе дребни котенца в къщата си и в този момент се надява, че ще срещнат стопани, които ще ги обичат като свои деца! Между другото, той добави, че ще вземе котенца за развъждане още веднъж!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ