Екранната зависимост яде паметта и вниманието на децата: В ума им - пуканки
Любомира Николаева, " "
Лекари и психолози: Мащабите на телефонния проблем в учебно заведение са единствено върхът на айсберга. Още в дома с държанието си предаваме вируса на виртуалната самотност, която основава генерации, мързеливи да мислят
А какво ще правиш, в случай че забранят телефоните и би трябвало да ги оставяте в кутия преди часа? – пита една майка, обезверено пробвайки се да откри междина в цифровата ризница на своя наследник. Отговорът на младежа идва стремително, без капка съмнение: Ще си купя някакъв на ниска цена телефон втора употреба, ще го поставям в кутията, а моя - в джоба.
Тази демонстрация на досетливост е явен и стряскащ сигнал за дълбочината на един актуален проблем, който множеството родители считат за към този момент изгубена борба. Когато цифровият свят се трансформира в толкоз неделима част от всекидневието на децата, че те са подготвени да измислят схеми за “контрабанда ” в класната стая, явно сме закъснели да изследваме действителните последствия от екранната взаимозависимост върху психическото и физическото здраве на подрастващите.
Анкетата, извършена през май измежду 100 възпитаници от седми клас на 119-о приблизително учебно заведение в София (44 момчета и 56 момичета), разкрива дребна част от истината за мащабите и метода на прилагане на мобилни устройства измежду подрастващите. Резултатите демонстрират, че интернет се посещава най-вече през мобилен телефон – 92-ма от всички 100. Децата употребяват телефоните си най-вече у дома (73%). През образователните дни 55% прекарват над 3 часа във виртуалния свят, като забележителна част го употребяват над 5 часа на ден. Над 6 часа са пред екрана на телефона 22% от децата. Платформи любимци са Инстаграм и ТикТок. Първите места по посещаемост са свързани със слушането на музика (41%), следват сърфирането в обществените мрежи (40%), онлайн общуването (34%) и игрите (33%).
Едва 14% от интервюираните употребяват устройствата си за търсене на информация, обвързвана с образователните занятия. Около 40% от учениците се съгласяват, че дългото сърфиране крие заплаха за здравето им, до момента в който 24% по-скоро не виждат риск, а 36% не могат да преценяват. Един от най-обезпокоителните резултати е, че 57% от децата нямат предпочитание да получат спомагателна информация за вредите от многочасовата приложимост.
“Разбира се, на отговорите въздейства чувството на седмокласниците за влиятелни и непрестижни отговори и може да се позволява, че са минимизирали данните за ползване заради съзнанието за обществена среда, която показва слаба приемливост към това – разяснява проф. доктор Димитър Масларов, съосновател на фондация “Съвет за мозъчно здраве ”, който показа данните в полемика по самодейност на организацията. – В същото време заявената осведоменост за вредите за здравето от многочасовата приложимост е повлияна от визиите на младите за влиятелен отговор. Когато за обществото е значимо да знаеш нещо, ти се чувстваш задължен да заявиш, че го знаеш. Но истината лъсва, когато измерваме желанието за още информация по отношение на вредите на здравето при многочасово бораване с мобилен телефон и значително младежи признават нежеланието си да научат за това. ”
За специалистите изводът е сигнал за потребността да се търсят нови форми за дискутиране на тематиката “без наставнически звук и с предложение на действителни други възможности на цифровия свят ”.
Идеята за телефон двойник въобще не е български “пробив ”. В учебните заведения по света, където апаратите са публично неразрешени, учениците са пробвали и тази, и други “креативни ” схеми.
Защо се стига до опозиция? С необятно затворени очи ли е обществото и страната за към този момент ширеща се цифрова взаимозависимост? Какво в действителност се случва с мозъците и телата на децата ни при несъразмерната приложимост на технологии? И по какъв начин да им помогнем?
Фондацията с ръководител чл.-кор. проф. Николай Габровски провокира за търсене на отговорите. Във всички случаи може да се стартира с ограничение на телефоните най-малко по време на час, считат лекарите от фондацията.
Проблемът с екраните не е просто в това, че децата си губят времето. Той трансформира самата архитектура на развиващия се мозък. Психиатърът проф. Георги Ончев изясни, че до момента в който при възрастните когнитивните привички към този момент са затвърдени, при децата се образуват и в този сериозен интервал технологиите безусловно пренастройват мозъците им.
Дизайнът на обществените мрежи е съзнателно основан по този начин, че да подтиква нашето пасивно внимание – онази функционалност на мозъка, която ни кара непрекъснато да се отвличаме, да превключваме от един обект на различен, да харесваме и да превъртаме. Резултатът? Активното внимание, с което сме фокусирани върху една задача без значение от външните тласъци, закърнява. Тази “дигитална заплеснатост ” незабелязано ражда умствена ленивост. Когато мозъкът свикне с бързите тласъци, интелектуалният мързел побеждава. Точно по тази причина за един младеж става физически невероятно да посегне към класическа книга – мозъкът му отхвърля да поставя изпитание за четене. В дъното е нещо, което учените наричат допаминова въртележка – от трескава зоркост към обществена изолираност. Свързано е с допамина – хормон, който предава сигнали сред нервните кафези, отговорно за любознанието и търсенето на нови чувства. Постоянното привличане на пасивното внимание залива значими зони в мозъка с допамин, само че несъразмерните равнища отключват мощна тревога, а когато депата му се изчерпат, настава противоположното положение. Децата живеят в превъзбуда пред екрана и изпадат в цялостна незаинтересованост в секундата, в която би трябвало да поддържат връзка с действителния свят. Тази екранна взаимозависимост срутва психическата им резистентност. Вместо медицински диагнози тревогата и изолацията се трансформират в културни трендове, при които страхът от действително другарство води до отчуждение. Стига се даже до крайности като японския феномен хикикомори – здрави младежи, които се затварят, дебелеят и отхвърлят да излизат, изясни проф. Масларов. Невробиологията и физическото здраве не са две обособени вселени – всичко е обвързвано. Характерната телефонна поза с наведен врат над екрана, която виждаме у всяко дете на улицата, е единствено забележимият връх на айсберга, до момента в който страната ни излиза на предни позиции по затлъстяване измежду младежите. А то е и мозъчно заболяване.
Иронията е цялостна: живеем в най-комфортната ера, заобиколени от технологии и в свят с неограничени благоприятни условия, а отглеждаме потомство, което е пренапрегнато, нападателно, обезпокоително и с надълбоко повредено физическо и психическо богатство. Затова чистите забрани няма да оказват помощ – обществото ни би трябвало да предложи на децата действителни, работещи други възможности.
Много постоянно в актуалния свят, потиснати от липса на време или сили, родителите незабелязано позволяват едно цифрово устройство да заеме мястото на грижещото се човешко създание. И когато по-късно потърсят помощ за децата си – поради експанзия, хранителни разстройства или всеобщата през днешния ден диагноза хиперактивност с недостиг на вниманието, те идват с илюзията, че казусът ще се реши просто с механично ограничение на екранното време, само че действителността е доста по-сложна, предизвестява клиничният психолог Велислава Донкина.
Нанесените вреди върху способността на мозъка да действа обикновено не се лекуват единствено с наставнически надзор върху приложенията. Проблемът е и психобиологичен: децата отразяват и умножават цифровото отчуждение, в което живеят самите възрастни. Няма по какъв начин да научиш детето си на наличие и вътрешен мир, в случай че ти самият живееш откъснат от себе си. Така цифровата самотност се предава неумишлено като трансгенерационен модел – от потомство на потомство, безапелационна е Донкина. “Затова отговорът на тази рецесия не е в закъснелите забрани в класната стая, а в ранната предварителна защита, която в България към момента си проправя път мъчно. Когато през днешния ден обществото ни остава шокирано от следващите прояви на безсмислена експанзия на младежи в моловете или от тежките им зависимости, ние в действителност виждаме крайната фаза на развой, заченат години по-рано. ”
Истинският метод е в предварителната защита, безапелационна е психоложката и добавя, че има прекачване на отговорност към децата и младежите, че те би трябвало да спрат, че по някакъв метод те са отговорни за това, че седят на “тия ” телефони и са захласнати от тях, до момента в който в действителност на едно равнище това е същинска взаимозависимост към този миг на организма и може да бъде такава, от която те не могат да се откъснат сами. На един наркоман няма да му кажем просто да спре опиатите и да не създадем нищо повече по въпроса.
Обикновено се усещаме, че един проблем е натежал и е станал голям едвам когато стигнем до икономическата му страна — когато ни удари по джоба, разяснява здравният икономист Аркади Шарков. Невидим, само че разрушителен катализатор на задълбочаване на казуса от несъразмерната приложимост на телефойните е фрагментацията на вниманието — непрекъснатото превключване сред приложения, което раздира дълбокото мислене и убива сериозния инстикт. “Човек към този момент привиква да има вяра на всичко, което му се сервира на екрана, без да може да оспори обстоятелствата. ” Още по-тревожен е феноменът popcorn brain – пуканков мозък. Терминът разказва положението, при което под въздействието на непрекъснатия цифров поток мислите на децата стартират да скачат бързо и безредно от една тематика на друга, тъкмо като пуканки в микровълнова фурна. Свикнал с непрекъснати цифрови тласъци, мозъкът губи способността за по-бавно и концентрирано мислене. От опита си на академични учител Шарков споделя: “За повече от 30 минути не мога да задържа вниманието. Накрая, точно като госпожа в учебно заведение, им групирам телефоните начело ”.
Големият смут от убиването на времето в цифровия свят се снабди и с име: brain rot – мозъчно изгниване — наскоро дума на годината на Oxford Dictionary, чиято приложимост е скочила с 230%. Изследванията потвърждават директна връзка сред безкрайното зяпане на къси видеа и ниските оценки. “Доказано е, че колкото повече гледаш глупави неща, толкоз повече ти пада академичното показване ”, акцентира Шарков. И до момента в който в Европа и Съединени американски щати децата всеобщо употребяват нерегулирано и банално наличие, “китайците измислиха нещо доста хитро: техният ТикТок е централизиран и 60 - 70% от наличието там е просветително. За останалия свят обаче платформите са машина за пари. Данните са шокиращи — платформите в Съединени американски щати генерират 11 милиарда $ годишни рекламни доходи от деца. При Snapchat 41% от приходите са от малолетни, а при TikTok — 35%. ” Цената на цифровата отрова не се мери единствено в провалени часове, а и в вреди за трилиони. Рискът от меланхолия и тревога скача 3 пъти при младежи, които прекарват над 5 часа дневно в мрежите, а растежът на суицидните мисли при девойките след навлизането на смарт телефоните е скочил със 152%.
Според калкулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които Шарков цитира, психологичните разстройства, разследване от цифровия метод на живот, костват на страните сред 4 и 5% от техния Брутният вътрешен продукт годишно. За Европейския съюз цената е 76 милиарда евро на година, а в световен мащаб загубите за стопанската система гонят 1 трилион $. “Това е проблем, който би трябвало съществено да тревожи освен опазването на здравето, само че и министерствата на финансите и на стопанската система, тъй като от това зависи бъдещата ни работна ръка ”, предизвестява здравният икономист. Прогнозата му за бъдещето е мрачна, изключително на фона на навлизащия изкуствен интелект, който заплашва изцяло да атрофира базовите функционалности на човешкия разум и най-много - сериозното мислене.
Стефания Габровска, клиничен психолог с фокус върху детското здраве, предлага уравновесена позиция: не самите устройства повреждат мозъка, а тяхното прекалено прилагане, което измества сериозно значими действия като сън, придвижване, игра и обществени контакти онлайн.
Тя дефинира проблематичната приложимост като модел, наподобяващ взаимозависимост – загуба на надзор, абстиненция и прекачване на целия живот в онлайн пространството. В рамките единствено на 4 година тази проблематична приложимост се подвига от 7 на 11%. Но телефонът е единствено медиатор, а не подбуда. Децата търсят в него съгласуваност, да принадлежат към общественост и да бъдат видени; да се усещат способени, положителни в нещо; да имат свое лично пространство. И в това няма неприятно, в случай че се съблюдават ясни времеви граници и правила.
До 2 година децата се нуждаят единствено от жив контакт и гримаса, с цел да учат. Между 2 и 5 година е разрешено до 1 час качествено наличие, наложително съпроводено от възрастен за разискване. Над 5 години – към 2 часа развлекателно време дневно. И във всички възрасти – никакви екрани по време на хранене и най-малко 1 час преди сън.
Експертите дават десетки образци с национални политики против прекаляването с “дигиталната дрога ”. Във Франция учениците до избрана възраст нямат право да употребяват телефони в учебно заведение, в това число и по време на междучасията, с изключение на за просветителни цели. В Нидерландия от 2024 година мобилните устройства са лимитирани в класните стаи, “освен при образователна нужда или медицински показания ”. Финландия през 2025 година е приела закон, който лимитира потреблението на телефони по време на образователния ден без позволение на преподавател. Италия не разрешава потреблението на смарт телефони в образователните часове в главното обучение. Гърция ползва политиката телефоните да остават прибрани през целия образователен ден. Белгия и Унгария също имат национални ограничавания. Швеция връща хартиените учебници и писането на ръка, както следва възбрана на телефоните в учебно заведение. В Австрия се готви възбрана за обществените мрежи за деца под 14 година Много образци има и в Азия, Австралия, Америка.
Лекари и психолози: Мащабите на телефонния проблем в учебно заведение са единствено върхът на айсберга. Още в дома с държанието си предаваме вируса на виртуалната самотност, която основава генерации, мързеливи да мислят
А какво ще правиш, в случай че забранят телефоните и би трябвало да ги оставяте в кутия преди часа? – пита една майка, обезверено пробвайки се да откри междина в цифровата ризница на своя наследник. Отговорът на младежа идва стремително, без капка съмнение: Ще си купя някакъв на ниска цена телефон втора употреба, ще го поставям в кутията, а моя - в джоба.
Тази демонстрация на досетливост е явен и стряскащ сигнал за дълбочината на един актуален проблем, който множеството родители считат за към този момент изгубена борба. Когато цифровият свят се трансформира в толкоз неделима част от всекидневието на децата, че те са подготвени да измислят схеми за “контрабанда ” в класната стая, явно сме закъснели да изследваме действителните последствия от екранната взаимозависимост върху психическото и физическото здраве на подрастващите.
Анкетата, извършена през май измежду 100 възпитаници от седми клас на 119-о приблизително учебно заведение в София (44 момчета и 56 момичета), разкрива дребна част от истината за мащабите и метода на прилагане на мобилни устройства измежду подрастващите. Резултатите демонстрират, че интернет се посещава най-вече през мобилен телефон – 92-ма от всички 100. Децата употребяват телефоните си най-вече у дома (73%). През образователните дни 55% прекарват над 3 часа във виртуалния свят, като забележителна част го употребяват над 5 часа на ден. Над 6 часа са пред екрана на телефона 22% от децата. Платформи любимци са Инстаграм и ТикТок. Първите места по посещаемост са свързани със слушането на музика (41%), следват сърфирането в обществените мрежи (40%), онлайн общуването (34%) и игрите (33%).
Едва 14% от интервюираните употребяват устройствата си за търсене на информация, обвързвана с образователните занятия. Около 40% от учениците се съгласяват, че дългото сърфиране крие заплаха за здравето им, до момента в който 24% по-скоро не виждат риск, а 36% не могат да преценяват. Един от най-обезпокоителните резултати е, че 57% от децата нямат предпочитание да получат спомагателна информация за вредите от многочасовата приложимост.
“Разбира се, на отговорите въздейства чувството на седмокласниците за влиятелни и непрестижни отговори и може да се позволява, че са минимизирали данните за ползване заради съзнанието за обществена среда, която показва слаба приемливост към това – разяснява проф. доктор Димитър Масларов, съосновател на фондация “Съвет за мозъчно здраве ”, който показа данните в полемика по самодейност на организацията. – В същото време заявената осведоменост за вредите за здравето от многочасовата приложимост е повлияна от визиите на младите за влиятелен отговор. Когато за обществото е значимо да знаеш нещо, ти се чувстваш задължен да заявиш, че го знаеш. Но истината лъсва, когато измерваме желанието за още информация по отношение на вредите на здравето при многочасово бораване с мобилен телефон и значително младежи признават нежеланието си да научат за това. ”
За специалистите изводът е сигнал за потребността да се търсят нови форми за дискутиране на тематиката “без наставнически звук и с предложение на действителни други възможности на цифровия свят ”.
Идеята за телефон двойник въобще не е български “пробив ”. В учебните заведения по света, където апаратите са публично неразрешени, учениците са пробвали и тази, и други “креативни ” схеми.
Защо се стига до опозиция? С необятно затворени очи ли е обществото и страната за към този момент ширеща се цифрова взаимозависимост? Какво в действителност се случва с мозъците и телата на децата ни при несъразмерната приложимост на технологии? И по какъв начин да им помогнем?
Фондацията с ръководител чл.-кор. проф. Николай Габровски провокира за търсене на отговорите. Във всички случаи може да се стартира с ограничение на телефоните най-малко по време на час, считат лекарите от фондацията.
Проблемът с екраните не е просто в това, че децата си губят времето. Той трансформира самата архитектура на развиващия се мозък. Психиатърът проф. Георги Ончев изясни, че до момента в който при възрастните когнитивните привички към този момент са затвърдени, при децата се образуват и в този сериозен интервал технологиите безусловно пренастройват мозъците им.
Дизайнът на обществените мрежи е съзнателно основан по този начин, че да подтиква нашето пасивно внимание – онази функционалност на мозъка, която ни кара непрекъснато да се отвличаме, да превключваме от един обект на различен, да харесваме и да превъртаме. Резултатът? Активното внимание, с което сме фокусирани върху една задача без значение от външните тласъци, закърнява. Тази “дигитална заплеснатост ” незабелязано ражда умствена ленивост. Когато мозъкът свикне с бързите тласъци, интелектуалният мързел побеждава. Точно по тази причина за един младеж става физически невероятно да посегне към класическа книга – мозъкът му отхвърля да поставя изпитание за четене. В дъното е нещо, което учените наричат допаминова въртележка – от трескава зоркост към обществена изолираност. Свързано е с допамина – хормон, който предава сигнали сред нервните кафези, отговорно за любознанието и търсенето на нови чувства. Постоянното привличане на пасивното внимание залива значими зони в мозъка с допамин, само че несъразмерните равнища отключват мощна тревога, а когато депата му се изчерпат, настава противоположното положение. Децата живеят в превъзбуда пред екрана и изпадат в цялостна незаинтересованост в секундата, в която би трябвало да поддържат връзка с действителния свят. Тази екранна взаимозависимост срутва психическата им резистентност. Вместо медицински диагнози тревогата и изолацията се трансформират в културни трендове, при които страхът от действително другарство води до отчуждение. Стига се даже до крайности като японския феномен хикикомори – здрави младежи, които се затварят, дебелеят и отхвърлят да излизат, изясни проф. Масларов. Невробиологията и физическото здраве не са две обособени вселени – всичко е обвързвано. Характерната телефонна поза с наведен врат над екрана, която виждаме у всяко дете на улицата, е единствено забележимият връх на айсберга, до момента в който страната ни излиза на предни позиции по затлъстяване измежду младежите. А то е и мозъчно заболяване.
Иронията е цялостна: живеем в най-комфортната ера, заобиколени от технологии и в свят с неограничени благоприятни условия, а отглеждаме потомство, което е пренапрегнато, нападателно, обезпокоително и с надълбоко повредено физическо и психическо богатство. Затова чистите забрани няма да оказват помощ – обществото ни би трябвало да предложи на децата действителни, работещи други възможности.
Много постоянно в актуалния свят, потиснати от липса на време или сили, родителите незабелязано позволяват едно цифрово устройство да заеме мястото на грижещото се човешко създание. И когато по-късно потърсят помощ за децата си – поради експанзия, хранителни разстройства или всеобщата през днешния ден диагноза хиперактивност с недостиг на вниманието, те идват с илюзията, че казусът ще се реши просто с механично ограничение на екранното време, само че действителността е доста по-сложна, предизвестява клиничният психолог Велислава Донкина.
Нанесените вреди върху способността на мозъка да действа обикновено не се лекуват единствено с наставнически надзор върху приложенията. Проблемът е и психобиологичен: децата отразяват и умножават цифровото отчуждение, в което живеят самите възрастни. Няма по какъв начин да научиш детето си на наличие и вътрешен мир, в случай че ти самият живееш откъснат от себе си. Така цифровата самотност се предава неумишлено като трансгенерационен модел – от потомство на потомство, безапелационна е Донкина. “Затова отговорът на тази рецесия не е в закъснелите забрани в класната стая, а в ранната предварителна защита, която в България към момента си проправя път мъчно. Когато през днешния ден обществото ни остава шокирано от следващите прояви на безсмислена експанзия на младежи в моловете или от тежките им зависимости, ние в действителност виждаме крайната фаза на развой, заченат години по-рано. ”
Истинският метод е в предварителната защита, безапелационна е психоложката и добавя, че има прекачване на отговорност към децата и младежите, че те би трябвало да спрат, че по някакъв метод те са отговорни за това, че седят на “тия ” телефони и са захласнати от тях, до момента в който в действителност на едно равнище това е същинска взаимозависимост към този миг на организма и може да бъде такава, от която те не могат да се откъснат сами. На един наркоман няма да му кажем просто да спре опиатите и да не създадем нищо повече по въпроса.
Обикновено се усещаме, че един проблем е натежал и е станал голям едвам когато стигнем до икономическата му страна — когато ни удари по джоба, разяснява здравният икономист Аркади Шарков. Невидим, само че разрушителен катализатор на задълбочаване на казуса от несъразмерната приложимост на телефойните е фрагментацията на вниманието — непрекъснатото превключване сред приложения, което раздира дълбокото мислене и убива сериозния инстикт. “Човек към този момент привиква да има вяра на всичко, което му се сервира на екрана, без да може да оспори обстоятелствата. ” Още по-тревожен е феноменът popcorn brain – пуканков мозък. Терминът разказва положението, при което под въздействието на непрекъснатия цифров поток мислите на децата стартират да скачат бързо и безредно от една тематика на друга, тъкмо като пуканки в микровълнова фурна. Свикнал с непрекъснати цифрови тласъци, мозъкът губи способността за по-бавно и концентрирано мислене. От опита си на академични учител Шарков споделя: “За повече от 30 минути не мога да задържа вниманието. Накрая, точно като госпожа в учебно заведение, им групирам телефоните начело ”.
Големият смут от убиването на времето в цифровия свят се снабди и с име: brain rot – мозъчно изгниване — наскоро дума на годината на Oxford Dictionary, чиято приложимост е скочила с 230%. Изследванията потвърждават директна връзка сред безкрайното зяпане на къси видеа и ниските оценки. “Доказано е, че колкото повече гледаш глупави неща, толкоз повече ти пада академичното показване ”, акцентира Шарков. И до момента в който в Европа и Съединени американски щати децата всеобщо употребяват нерегулирано и банално наличие, “китайците измислиха нещо доста хитро: техният ТикТок е централизиран и 60 - 70% от наличието там е просветително. За останалия свят обаче платформите са машина за пари. Данните са шокиращи — платформите в Съединени американски щати генерират 11 милиарда $ годишни рекламни доходи от деца. При Snapchat 41% от приходите са от малолетни, а при TikTok — 35%. ” Цената на цифровата отрова не се мери единствено в провалени часове, а и в вреди за трилиони. Рискът от меланхолия и тревога скача 3 пъти при младежи, които прекарват над 5 часа дневно в мрежите, а растежът на суицидните мисли при девойките след навлизането на смарт телефоните е скочил със 152%.
Според калкулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които Шарков цитира, психологичните разстройства, разследване от цифровия метод на живот, костват на страните сред 4 и 5% от техния Брутният вътрешен продукт годишно. За Европейския съюз цената е 76 милиарда евро на година, а в световен мащаб загубите за стопанската система гонят 1 трилион $. “Това е проблем, който би трябвало съществено да тревожи освен опазването на здравето, само че и министерствата на финансите и на стопанската система, тъй като от това зависи бъдещата ни работна ръка ”, предизвестява здравният икономист. Прогнозата му за бъдещето е мрачна, изключително на фона на навлизащия изкуствен интелект, който заплашва изцяло да атрофира базовите функционалности на човешкия разум и най-много - сериозното мислене.
Стефания Габровска, клиничен психолог с фокус върху детското здраве, предлага уравновесена позиция: не самите устройства повреждат мозъка, а тяхното прекалено прилагане, което измества сериозно значими действия като сън, придвижване, игра и обществени контакти онлайн.
Тя дефинира проблематичната приложимост като модел, наподобяващ взаимозависимост – загуба на надзор, абстиненция и прекачване на целия живот в онлайн пространството. В рамките единствено на 4 година тази проблематична приложимост се подвига от 7 на 11%. Но телефонът е единствено медиатор, а не подбуда. Децата търсят в него съгласуваност, да принадлежат към общественост и да бъдат видени; да се усещат способени, положителни в нещо; да имат свое лично пространство. И в това няма неприятно, в случай че се съблюдават ясни времеви граници и правила.
До 2 година децата се нуждаят единствено от жив контакт и гримаса, с цел да учат. Между 2 и 5 година е разрешено до 1 час качествено наличие, наложително съпроводено от възрастен за разискване. Над 5 години – към 2 часа развлекателно време дневно. И във всички възрасти – никакви екрани по време на хранене и най-малко 1 час преди сън.
Експертите дават десетки образци с национални политики против прекаляването с “дигиталната дрога ”. Във Франция учениците до избрана възраст нямат право да употребяват телефони в учебно заведение, в това число и по време на междучасията, с изключение на за просветителни цели. В Нидерландия от 2024 година мобилните устройства са лимитирани в класните стаи, “освен при образователна нужда или медицински показания ”. Финландия през 2025 година е приела закон, който лимитира потреблението на телефони по време на образователния ден без позволение на преподавател. Италия не разрешава потреблението на смарт телефони в образователните часове в главното обучение. Гърция ползва политиката телефоните да остават прибрани през целия образователен ден. Белгия и Унгария също имат национални ограничавания. Швеция връща хартиените учебници и писането на ръка, както следва възбрана на телефоните в учебно заведение. В Австрия се готви възбрана за обществените мрежи за деца под 14 година Много образци има и в Азия, Австралия, Америка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ