Кукленият театър е истинска магия
ЛЮБОМИРА КОСТОВА е режисьор и продуцент на истинската групировка " Сенджу ", чиято задача е посредством магията на куклените спектакли да среща публиката с традициите на японския марионетен спектакъл " Такеда ". Трупата, формирана от български артисти, към този момент четвърта година радва дребни и огромни с представлението " Дъщерята на самурая ", а неотдавна се състоя и премиерата на " Иссън Боши ", чийто основен воин доста припомня на Малечко Палечко. Музиката е от Мария Михайлова, а стиховете - от Мария Донева. Артистите са показвали представленията си освен у нас, само че и на голям брой конгреси, в това число " Лут фест " в Босна и Херцеговина, а скоро им следва и присъединяване във фестивалите " Карагьоз " в Турция и " Бриджес фестивал " в Канада през март. Организират акция, с която събират средства, с цел да финансират присъединяване си на някои влиятелни интернационалните прояви. Част от задачата на самостоятелните актьори е благодарение на кукли и спазвайки традициите на античното японско изкуство да се пресъздават непреходни всемирен полезности.
- Запознавате се с Такеда Сенджу в НАТФИЗ и той става наставник на групировката ви. Чия беше концепцията трупата да носи неговото име, Любомира?
- Решихме нашата театрална групировка да е кръстена на Сенджу, защото той е последният притежател на традициите на японския куклен спектакъл " Такеда ". Преценихме, че за нас това ще е огромна чест. А и става дума за куклен спектакъл от ново потомство. За да се получи името " Такеда ", се изискват доста дълги подготовки и представления, само че и наследникът би трябвало да е склонен. Сенджу се снабдява с него едвам след към 7 години работа, тъй че нямаше по какъв начин да кръстим театралната ни групировка по този метод. Но той ни позволи да употребяваме неговото име.
- Кое е най-ценното, което научихте от работата си с Такеда Сенджу, от вашите срещи и диалози?
- Мисля, че той ни научи на изключителна точност и внимание към детайла, а също по този начин на доста особено отношение към придвижването на куклата, на метода, по който се отнасяме към материята. Това е главното, защото основаните от Сенджу марионетки и театърът, който вършим с него, извънредно разчитат точно на тези фактори. Чрез персоналния си образец той ни сподели по какъв начин и ние да се стремим към сходно съвършенство. Вече 4 години се опитваме да го вършим и мисля, че хората го схващат, усещат го като някаква магия.
- При основаването на Театралната групировка " Сенджу " какви бяха упованията ви?
- Много желаех трупата ни да е самостоятелна. Както читателите ви несъмнено знаят, множеството театри се финансират от страната, което значи, че всичко там е закрепено. Идеята за самостоятелна групировка, която да е обвързвана с японското изкуство на куклите, хареса на целия ни екип през цялото време. Още тогава за нас спектакъл " Такеда " беше осъзнато решение, знаехме какво съставлява и доста ни харесваше. Но едвам когато започнахме да работим, си дадохме сметка в действителност какъв брой старания изисква и какъв е резултатът, откакто го създадем.
- Представяхте ли си хората, у които традициите на японските марионетни кукли ще провокират интерес?
- Лично аз мислех, че това е нещо екзотично, което в действителност може да провокира любознанието на хората в България. У нас има и доста огромна общественост, която се интересува от японската просвета - от бойни изкуства или от някакви други умения, присъщи за Страната на изгряващото слънце. Смятам, че този блян към хубост, тактичност и съвършенство допира всеки човек по някакъв метод. Всъщност това ни отвори вратите към публиката у нас, която до този миг не познаваше японския куклен спектакъл - под каквато и да било форма.
- Каква аудитория идва на представленията ви - децата или възрастните доминират в залата?
- В началото си мислех, че спектаклите ни ще бъдат единствено за деца, тъй като приказките предизвикат точно тяхното въображение. Това, което много ни изненада, е, че на постановките ни започнаха да идват повече възрастни хора. Явно за тях е доста забавен методът, по който представяме спектаклите. Самите те са ни признавали, че тематиките в тях също доста ги допират и им влияят.
- Как подбрахте актьорите? Трудни ли бяха първите стъпки на трупата?
- В началото поканих в театъра сътрудници, с които се познавахме от НАТФИЗ. Моят основен аршин беше освен да са надарени, което, несъмнено, е преди всичко, само че също по този начин да са доста работливи и търпеливи. С всеки от тях сме се занимавали над шест месеца, с цел да овладеят куклите. След това започнахме да работим върху самия театър. През годините сменихме няколко индивида - по разнообразни аргументи: някои от тях емигрираха в чужбина или взеха решение да се занимават с други неща. Но, в общи линии, всеки от трупата сме вкарвали по тази система - дълго време преодоляване на куклата и едвам по-късно се навлиза в представлението. Така че едно от най-важните неща за актьорите в нашия спектакъл е да са доста работливи, търпеливи и устремени към полезностите на това изкуство.
- Кое беше най-неочакваното, с което се сблъскахте при срещата с японската просвета? Има ли нещо, което ви изненада?
- Бях изумена от детайлите, които могат да се виждат единствено в дълбочината. Именно тогава се основава чувството за съзерцаване, което се култивира у хората, решили да се занимават с японската просвета или изкуство. И това прекарване на положението на съзерцаване в действителност е извънредно забавно. Мисля, че в европейската просвета, като цяло, то в някаква степен липсва. Не, че напълно го няма, просто не е в такава степен на фокус. Докато на нашите спектакли, когато феновете влязат в залата, може да се усети по какъв начин нищо не помръдва и всичко е концентрирано в тази хубост. Това е есенцията на прекарването, която се получава от представленията ни.
- Различава ли се с нещо работата с куклите от японския спектакъл от други марионетки? Защо ги назовават колоси - какъв е размерът им и какъв брой души ги ръководят?
Визията на марионетките е впечатляваща
- Тази година показахме нов театър с две големи марионетки. Наричаме ги колоси, тъй като са по 160 сантиметра. Куклите се ръководят от един или повече артисти. Много е забавно и за децата, и за възрастните, когато видят толкоз огромни същества да се движат на сцената, това в действителност ги впечатлява. Нашият спектакъл е доста реален и е психически в някаква степен. Но вниманието към материята във всяко куклено зрелище е извънредно значимо. Когато с нея не се внимава, тя остава мъртва, а това опонира на всички закони на кукления спектакъл.
- Марионетният спектакъл " Такеда " съществува от ХVII век и очевидно е правилен на първичния план да разкрива посредством изкуство невидимото за очите. Доколко това кореспондира със сегашната действителност, със актуалния свят?
- За мен персонално отзив, че японското изкуство на куклите е разбираемо, е фактът, че публиката доста го харесва. Отблизо проследявам по какъв начин реагират хората в залата по време на спектаклите, чувам мненията им, постоянно си приказвам с тях. И без непотребна горделивост мога да кажа, че в действителност се впечатляват от видяното на сцената. Идеята на спектакъл " Такеда ", с изключение на всичко друго, е и да бъде актуален, което значи да почита духа на времето. Въпреки че съблюдава много остаряла традиция на това изкуство, през годините то е било доста гъвкаво и се е съобразявало с измененията, които са се случвали в обществото. В момента това, което ние вършим, да вземем за пример, е куклен спектакъл, пречупен от Сенджу и екипа ни през погледа на съвремието, а не останал в ХVII век. Напротив, взехме всичко, което може да се вземе, от правилата, основани още тогава, само че в този момент е насочено към актуалната аудитория. И съгласно мен това е доста добър метод, тъй като в случай че хората в залата не схващат какво се случва на сцената, няма никакъв смисъл въобще да се прави. Така че това е особена характерност и доста ми подхожда.
- Вашите кукли са извънредно красиви, наподобяват на същински японци, даже кимоното им наподобява достоверно. Как са направени в действителност?
- Наистина, кимоната са достоверни, основани са от обичайни японски национални облекла, като са прекроени и ушити особено за нашите кукли. А тези материи са извънредно скъпи. За да осъществяваме първия ни театър, кандидатствахме по разнообразни стратегии. Премиерното ни зрелище е финансирано от интернационалната японска фондация.
- Какви облици пресъздавате във вашите театрални постановки и кой от героите смятате, че е обичан на публиката?
- Питала съм доста от феновете за това. За мен е значимо театърът да приказва за днешните проблеми, да визира тематики, които вълнуват актуалния човек. Те, несъмнено, не се разграничават доста от безконечните тематики като обич, добрина, другарство и така нататък В новия ни театър " Иссън Боши " искахме извънредно внимателно, без плакатен акцент, да участва и тематиката за дислексията. Главната героиня не може да написа и да чете, тъй като вижда буквите по друг метод, и всички непрестанно я подценяват поради това. Но се намира преподавател, който с самообладание и креативност съумява да й помогне. Харесва ми точно тази независимост: да вкарваме в спектаклите ни по-съвременни тематики и да поддържаме децата в техните всекидневни битки. Подрастващите имат своите проблеми и усеща, които би трябвало да почитаме и зачитаме. Опитваме се да го покажем и в нашите спектакли и се надявам да го реализираме.
- Какво е характерното на историите, които пресъздавате в представленията си? По какво да вземем за пример японският Иссън Боши се разграничава от Малечко Палечко?
- Българският Малечко Палечко се основава на европейска версия на приказката. Докато японският Иссън Боши е самурай. Неговата история е доста по-фокусирана върху развиването му като персона, в сравнение с върху перипетиите, през които минава. Въпреки това в нашата история той демонстрира какво значи да си другар с някого, по какъв начин се оказва помощ на други, намира се и с чудовището... Мисля, че откъм полезности историите не са доста разнообразни. Но методът, по който в Япония се гледа на индивида, е друг, в сравнение с при нас.
- Вашата натрупа включва в спектаклите и спектакъл на сенките. Това е някаква колаборация с изкуството на марионетките или по този начин е замислено през цялото време?
- Винаги съм се вълнувала доста от театъра на сенките. Не съм сигурна дали в " Такеда " в миналото са употребили подобен прийом, не съм го виждала. Но предложих на Сенджу да го включим, защото сенките в нашите спектакли по-скоро демонстрират прочувствения свят на героите. Те са някак по-цветни, по-абстрактни, в контрастност с реалистичните кукли и взаимоотношения, тъй че разкриват всички усеща, през които минават персонажите. По този метод успяхме да допринесем за продукцията, направихме същинска колаборация сред спектакъл " Такеда " и школата на българските куклени актьори. А това единствено обогатява прекарването на фена.
- Кога отново българската аудитория ще може да види някое от вашите представления?
- Нямаме лична сцена и единственият метод да представяме това, което вършим, е, когато получим покана или сами плащаме наем за залата, което е много скъпо и от време на време финансово непостижимо. За момента не играем - ненапълно заради пандемичната конюнктура, тъй като нямаме сигурност, че ще съберем посочения за сходни мероприятия % от публиката. Търсим си зала, където да демонстрираме спектаклите си по-дълго време и да имаме партньорски взаимоотношения - непрекъснато и регулярно да можем да играем, тъй като другояче сме просто един пътуващ спектакъл.
- Японците очевидно са доста положителни в опазването на своето културно завещание. На какво друго би трябвало да се поучим от тях?
- Това сигурно е едно от нещата за образец в Япония. Мисля, че е доста значимо да работим също по този начин върху уменията си за основаване на общественост и за поддръжка на всеки човек. А артистите би трябвало да погледнем малко повече към себе си. Японците доста почитат своите учители, което е отговорност и на самите учители. Тази взаимовръзка сред учители и възпитаници при тях е извънредно мощна, до момента в който в България ми се коства, че още има върху какво да се работи...
Снимки Михаела Катеринска
- Запознавате се с Такеда Сенджу в НАТФИЗ и той става наставник на групировката ви. Чия беше концепцията трупата да носи неговото име, Любомира?
- Решихме нашата театрална групировка да е кръстена на Сенджу, защото той е последният притежател на традициите на японския куклен спектакъл " Такеда ". Преценихме, че за нас това ще е огромна чест. А и става дума за куклен спектакъл от ново потомство. За да се получи името " Такеда ", се изискват доста дълги подготовки и представления, само че и наследникът би трябвало да е склонен. Сенджу се снабдява с него едвам след към 7 години работа, тъй че нямаше по какъв начин да кръстим театралната ни групировка по този метод. Но той ни позволи да употребяваме неговото име.
- Кое е най-ценното, което научихте от работата си с Такеда Сенджу, от вашите срещи и диалози?
- Мисля, че той ни научи на изключителна точност и внимание към детайла, а също по този начин на доста особено отношение към придвижването на куклата, на метода, по който се отнасяме към материята. Това е главното, защото основаните от Сенджу марионетки и театърът, който вършим с него, извънредно разчитат точно на тези фактори. Чрез персоналния си образец той ни сподели по какъв начин и ние да се стремим към сходно съвършенство. Вече 4 години се опитваме да го вършим и мисля, че хората го схващат, усещат го като някаква магия.
- При основаването на Театралната групировка " Сенджу " какви бяха упованията ви?
- Много желаех трупата ни да е самостоятелна. Както читателите ви несъмнено знаят, множеството театри се финансират от страната, което значи, че всичко там е закрепено. Идеята за самостоятелна групировка, която да е обвързвана с японското изкуство на куклите, хареса на целия ни екип през цялото време. Още тогава за нас спектакъл " Такеда " беше осъзнато решение, знаехме какво съставлява и доста ни харесваше. Но едвам когато започнахме да работим, си дадохме сметка в действителност какъв брой старания изисква и какъв е резултатът, откакто го създадем.
- Представяхте ли си хората, у които традициите на японските марионетни кукли ще провокират интерес?
- Лично аз мислех, че това е нещо екзотично, което в действителност може да провокира любознанието на хората в България. У нас има и доста огромна общественост, която се интересува от японската просвета - от бойни изкуства или от някакви други умения, присъщи за Страната на изгряващото слънце. Смятам, че този блян към хубост, тактичност и съвършенство допира всеки човек по някакъв метод. Всъщност това ни отвори вратите към публиката у нас, която до този миг не познаваше японския куклен спектакъл - под каквато и да било форма.
- Каква аудитория идва на представленията ви - децата или възрастните доминират в залата?
- В началото си мислех, че спектаклите ни ще бъдат единствено за деца, тъй като приказките предизвикат точно тяхното въображение. Това, което много ни изненада, е, че на постановките ни започнаха да идват повече възрастни хора. Явно за тях е доста забавен методът, по който представяме спектаклите. Самите те са ни признавали, че тематиките в тях също доста ги допират и им влияят.
- Как подбрахте актьорите? Трудни ли бяха първите стъпки на трупата?
- В началото поканих в театъра сътрудници, с които се познавахме от НАТФИЗ. Моят основен аршин беше освен да са надарени, което, несъмнено, е преди всичко, само че също по този начин да са доста работливи и търпеливи. С всеки от тях сме се занимавали над шест месеца, с цел да овладеят куклите. След това започнахме да работим върху самия театър. През годините сменихме няколко индивида - по разнообразни аргументи: някои от тях емигрираха в чужбина или взеха решение да се занимават с други неща. Но, в общи линии, всеки от трупата сме вкарвали по тази система - дълго време преодоляване на куклата и едвам по-късно се навлиза в представлението. Така че едно от най-важните неща за актьорите в нашия спектакъл е да са доста работливи, търпеливи и устремени към полезностите на това изкуство.
- Кое беше най-неочакваното, с което се сблъскахте при срещата с японската просвета? Има ли нещо, което ви изненада?
- Бях изумена от детайлите, които могат да се виждат единствено в дълбочината. Именно тогава се основава чувството за съзерцаване, което се култивира у хората, решили да се занимават с японската просвета или изкуство. И това прекарване на положението на съзерцаване в действителност е извънредно забавно. Мисля, че в европейската просвета, като цяло, то в някаква степен липсва. Не, че напълно го няма, просто не е в такава степен на фокус. Докато на нашите спектакли, когато феновете влязат в залата, може да се усети по какъв начин нищо не помръдва и всичко е концентрирано в тази хубост. Това е есенцията на прекарването, която се получава от представленията ни.
- Различава ли се с нещо работата с куклите от японския спектакъл от други марионетки? Защо ги назовават колоси - какъв е размерът им и какъв брой души ги ръководят?
Визията на марионетките е впечатляваща
- Тази година показахме нов театър с две големи марионетки. Наричаме ги колоси, тъй като са по 160 сантиметра. Куклите се ръководят от един или повече артисти. Много е забавно и за децата, и за възрастните, когато видят толкоз огромни същества да се движат на сцената, това в действителност ги впечатлява. Нашият спектакъл е доста реален и е психически в някаква степен. Но вниманието към материята във всяко куклено зрелище е извънредно значимо. Когато с нея не се внимава, тя остава мъртва, а това опонира на всички закони на кукления спектакъл.
- Марионетният спектакъл " Такеда " съществува от ХVII век и очевидно е правилен на първичния план да разкрива посредством изкуство невидимото за очите. Доколко това кореспондира със сегашната действителност, със актуалния свят?
- За мен персонално отзив, че японското изкуство на куклите е разбираемо, е фактът, че публиката доста го харесва. Отблизо проследявам по какъв начин реагират хората в залата по време на спектаклите, чувам мненията им, постоянно си приказвам с тях. И без непотребна горделивост мога да кажа, че в действителност се впечатляват от видяното на сцената. Идеята на спектакъл " Такеда ", с изключение на всичко друго, е и да бъде актуален, което значи да почита духа на времето. Въпреки че съблюдава много остаряла традиция на това изкуство, през годините то е било доста гъвкаво и се е съобразявало с измененията, които са се случвали в обществото. В момента това, което ние вършим, да вземем за пример, е куклен спектакъл, пречупен от Сенджу и екипа ни през погледа на съвремието, а не останал в ХVII век. Напротив, взехме всичко, което може да се вземе, от правилата, основани още тогава, само че в този момент е насочено към актуалната аудитория. И съгласно мен това е доста добър метод, тъй като в случай че хората в залата не схващат какво се случва на сцената, няма никакъв смисъл въобще да се прави. Така че това е особена характерност и доста ми подхожда.
- Вашите кукли са извънредно красиви, наподобяват на същински японци, даже кимоното им наподобява достоверно. Как са направени в действителност?
- Наистина, кимоната са достоверни, основани са от обичайни японски национални облекла, като са прекроени и ушити особено за нашите кукли. А тези материи са извънредно скъпи. За да осъществяваме първия ни театър, кандидатствахме по разнообразни стратегии. Премиерното ни зрелище е финансирано от интернационалната японска фондация.
- Какви облици пресъздавате във вашите театрални постановки и кой от героите смятате, че е обичан на публиката?
- Питала съм доста от феновете за това. За мен е значимо театърът да приказва за днешните проблеми, да визира тематики, които вълнуват актуалния човек. Те, несъмнено, не се разграничават доста от безконечните тематики като обич, добрина, другарство и така нататък В новия ни театър " Иссън Боши " искахме извънредно внимателно, без плакатен акцент, да участва и тематиката за дислексията. Главната героиня не може да написа и да чете, тъй като вижда буквите по друг метод, и всички непрестанно я подценяват поради това. Но се намира преподавател, който с самообладание и креативност съумява да й помогне. Харесва ми точно тази независимост: да вкарваме в спектаклите ни по-съвременни тематики и да поддържаме децата в техните всекидневни битки. Подрастващите имат своите проблеми и усеща, които би трябвало да почитаме и зачитаме. Опитваме се да го покажем и в нашите спектакли и се надявам да го реализираме.
- Какво е характерното на историите, които пресъздавате в представленията си? По какво да вземем за пример японският Иссън Боши се разграничава от Малечко Палечко?
- Българският Малечко Палечко се основава на европейска версия на приказката. Докато японският Иссън Боши е самурай. Неговата история е доста по-фокусирана върху развиването му като персона, в сравнение с върху перипетиите, през които минава. Въпреки това в нашата история той демонстрира какво значи да си другар с някого, по какъв начин се оказва помощ на други, намира се и с чудовището... Мисля, че откъм полезности историите не са доста разнообразни. Но методът, по който в Япония се гледа на индивида, е друг, в сравнение с при нас.
- Вашата натрупа включва в спектаклите и спектакъл на сенките. Това е някаква колаборация с изкуството на марионетките или по този начин е замислено през цялото време?
- Винаги съм се вълнувала доста от театъра на сенките. Не съм сигурна дали в " Такеда " в миналото са употребили подобен прийом, не съм го виждала. Но предложих на Сенджу да го включим, защото сенките в нашите спектакли по-скоро демонстрират прочувствения свят на героите. Те са някак по-цветни, по-абстрактни, в контрастност с реалистичните кукли и взаимоотношения, тъй че разкриват всички усеща, през които минават персонажите. По този метод успяхме да допринесем за продукцията, направихме същинска колаборация сред спектакъл " Такеда " и школата на българските куклени актьори. А това единствено обогатява прекарването на фена.
- Кога отново българската аудитория ще може да види някое от вашите представления?
- Нямаме лична сцена и единственият метод да представяме това, което вършим, е, когато получим покана или сами плащаме наем за залата, което е много скъпо и от време на време финансово непостижимо. За момента не играем - ненапълно заради пандемичната конюнктура, тъй като нямаме сигурност, че ще съберем посочения за сходни мероприятия % от публиката. Търсим си зала, където да демонстрираме спектаклите си по-дълго време и да имаме партньорски взаимоотношения - непрекъснато и регулярно да можем да играем, тъй като другояче сме просто един пътуващ спектакъл.
- Японците очевидно са доста положителни в опазването на своето културно завещание. На какво друго би трябвало да се поучим от тях?
- Това сигурно е едно от нещата за образец в Япония. Мисля, че е доста значимо да работим също по този начин върху уменията си за основаване на общественост и за поддръжка на всеки човек. А артистите би трябвало да погледнем малко повече към себе си. Японците доста почитат своите учители, което е отговорност и на самите учители. Тази взаимовръзка сред учители и възпитаници при тях е извънредно мощна, до момента в който в България ми се коства, че още има върху какво да се работи...
Снимки Михаела Катеринска
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




