Денди се клатушка по „Витошка”, кучето му пикае по дръвчетата
Любомир Милчев – Денди към този момент не се разхожда по улиците с бутилки бира в ръце. Ексцентрикът от „ ВИП Брадър ” се е сдобил неотдавна с кожена ретро чанта отпреди цялостен век и в този момент носи в нея шишетата със ярко питие. Стъкленият амбалаж подрънкваше в аления сак и оня ден, когато папараците на „ Уикенд ” засякоха писателя пиянка в центъра на София.
Дендю се клатушкаше по столичния бул. „ Витоша ”, като в едната си ръка стискаше чудатата чанта с бутилките, а в другата – каишката на домашния си любим Хининос. Палето евентуално страдаше от кучешки цистит, тъй като постоянно вдигаше крайник до дръвчетата и ги препикаваше с тънка струйка. Когато псето понечеше да уринира, стопанинът му спираше на място и търпеливо го изчакваше да си свърши работата.
Милчев отново беше облечен от шантаво по-шантаво. С черното си релефно кожухче, бомбето и чизмите си до коленето, той приличаше на персонаж отпреди Първата международна война. Ако край него прекосяваха карети, а не жители със смарт телефони, картинката щеше да е напълно архаична.
Докато вървеше изкривен и на зиг-заг по централната столична улица, върлият фен на светлото питие хвърляше по едно око на витрините на магазините. Пред бутик за обувки той даже забави ход и огледа чепиците зад стъклото, а след това, сумтейки и хълцайки, форсира крачката си.
Дендю се клатушкаше по столичния бул. „ Витоша ”, като в едната си ръка стискаше чудатата чанта с бутилките, а в другата – каишката на домашния си любим Хининос. Палето евентуално страдаше от кучешки цистит, тъй като постоянно вдигаше крайник до дръвчетата и ги препикаваше с тънка струйка. Когато псето понечеше да уринира, стопанинът му спираше на място и търпеливо го изчакваше да си свърши работата.
Милчев отново беше облечен от шантаво по-шантаво. С черното си релефно кожухче, бомбето и чизмите си до коленето, той приличаше на персонаж отпреди Първата международна война. Ако край него прекосяваха карети, а не жители със смарт телефони, картинката щеше да е напълно архаична.
Докато вървеше изкривен и на зиг-заг по централната столична улица, върлият фен на светлото питие хвърляше по едно око на витрините на магазините. Пред бутик за обувки той даже забави ход и огледа чепиците зад стъклото, а след това, сумтейки и хълцайки, форсира крачката си.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ




