Въпреки победата, пътят на Байдън към Белия дом няма да бъде гладък
Любомир Кючуков, посланик и някогашен заместник-министър на външните работи, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки
Г-н Кючуков, светът стана очевидец на най-епичните президентски избори в историята на Съединени американски щати. Какви направления трасираха те?
Основното: светът гледа на тях през призмата на демокрацията - като идея за ръководство, и опасенията от нейното дискредитиране - като институции и механизми. Защото това би нанесло удар върху демокрацията по целия свят. Основанието за това е обвързвано с признаването на изборите. Тръмп заявява, че изборите са съпроводени с големи фалшификации, въпреки че не даде нито едно доказателство.
Много необичаен случай е властта да се оплаква, че опозицията манипулира избори.
Факт. Обвиненията са по отношение на тези над 100 млн. авансово подадени гласове. Над 60 млн. от тях с пратени по пощата, което забави преброяването. Ако Тръмп извърши заканите си за завеждане на многочислени каузи, основният съдия на дуела ще се окаже Върховният съд. Тоест - изборното поле ще бъде трансферирано от урните към правосъдните зали. Иначе казано, макар че е победил, Байдън занапред може да се сблъска с още компликации по пътя към Белия дом.
Крайният период на това очакване не е ли 14 декември, когато се събира електоралната гилдия, с цел да гласоподава окончателния резултат?
Достатъчно безапелационната победа на Байдън няма да разреши следизборната битка да се трансферира в това поле. Имаше спекулации, че при дребна разлика може да се появят така наречен „ нелоялни електори “, които да не гласоподават съгласно резултатите от изборите в техния щат и да извърнат вота. Очевидно това се обезсмисля в този момент. Третото поле, където може да се придвижи борбата, са площадите. Факт е, че американското общество е надълбоко разграничено и извънредно партизирано. Дори ежедневни проблеми са превърнати в партийни знаци. Санитарните маски, да вземем за пример - демократите ги носят, а републиканците не. Резултатите от изборите обаче лишиха огромна част от силата за митинг при републиканците.
Заслуга на Тръмп ли е това извънредно разделяне?
Тръмп профитираше от борбата. Това се видя изключително ясно през последните два месеца. В началото, успеха му изглеждаше като приятна разходка до урните за неговите гласоподаватели. В края на лятото, след неуспеха в борбата с пандемията, изглеждаше, че Байдън печели безапелационно. Със своя нападателен жанр Тръмп в допълнение конфронтира обществото. В изчерпателен проект има един доста забавен миг от предизборната битка: антагонизмът сложи гласоподавателите пред абсурден избор – сред хляба и здравето. Тръмп се концентрира извънредно върху стопанската система, до момента в който Байдън подчертава върху тези близо 250 000 жертви на ковид и неспособността на администрацията да предприеме съответни ограничения. Много странна обстановка, която не получи еднопосочен отговор.
От средите на Тръмп заговориха за американски социализъм, чийто притежател ще бъдат демократите. При демократичния капитализъм на Щатите, какво би трябвало да се схваща под тази подготовка?
Неслучайно се споделя, че американското ляво стартира там, където свършва европейското дясно. От друга страна има наклонност за смяна в метода на мислене в Съединени американски щати и света. Дали Тръмп е причина или разследване на популизма? Отговорът е, че Тръмп е разследване, само че и катализатор. Причините за появяването на Тръмп и други популисти са задоволително справедливи, тъй като са свързани с глобализацията и произлизащите от нея три значими недостига.
Първият е дефицитът на сигурност. Глобализацията извади хората от привичния им уют – личен и обществен, който им даваше националната страна и те започнаха да търсят тази сигурност на поддържавно равнище, в общността на вяра, етнос, хрумвания – което докара до в допълнение разделяне на обществата.
Вторият е дефицитът на правдивост. Неравенствата нарастват внезапно, за тях приказват Организация на обединените нации, МВФ, форумът в Давос. Тези неравенства унищожават обществените салда, междинната класа потъва, а даже и в изискванията на пандемия, милиардерите в Щатите усилиха благосъстоянията си.
Третият е дефицитът на доверие. Доверието към ръководещите на всички места по света. Без значение ляво или дясно, тъй като те към този момент се схващат като част от казуса, а не като други възможности за неговото решение. Тръмп катализира всички тези процеси и ги направи по-видими, въпреки те да са доста по-дълбоки.
Как да си разбираем тогава, че подложен на ляво-дясната ос, Тръмп откри доста последователи измежду представящите се за леви функционери у нас?
В Европа това не е по този начин. Тя - като цяло - стои зад Байдън, а левите сили - още повече. В Русия Тръмп има поддръжка, само че това са геополитически позиции, пък и ръководството в Кремъл не е ляво, а дясно-консервативно. При Байдън не може да се чака възстановяване на руско-американските връзки.
Пък и Тръмп размени стратегическия зложелател Русия с Китай.
Фокусът обективно се измести. Ако допреди ковид главното противоборство сред Съединени американски щати и Китай беше икономическо, в този момент то е всеобхватно и дава обещание дълготрайна и гневна битка за международно водачество. При Тръмп въпросът за възстановяване на връзките с Русия се вместваше във формулата „ Всеки различен, само че не и Тръмп, с всеки различен, само че не и с Путин “. След четири години, през които антируските позиции бяха водещи за демократите (основно по вътрешнополитически причини), надали може да се чака положително развиване при Байдън. Все отново той би могъл да потърси продължение и предоговаряне на споразуменията Съединени американски щати - Русия в областта на разоръжаването.
Каква би била Америка на Байдън и светът при Байдън?
В задачите на американската външна политика промени няма да има. Целта е непрекъсната и тя е международно водачество, нерядко разбирано като надмощие. Съществена смяна ще има в инструментариума и методите. При Байдън ще има връщане към мултирализма, т. е. почитание към интернационалните институции и интернационалното право, положителен разговор със СЗО, СТО и връщане към Парижкото съглашение. Ще има и демонстративно стопляне на климата от двете страни на Атлантика, макар че с цялостна мощ стои въпросът доколко разрушеното е възстановимо, а каква част от него е резултат от обективно разминаване на ползи.
Повечето анализатори считат, че България и Балканите ще получат по-сериозно внимание при Байдън, откакто бяхме в периферията на Тръмп.
Демократите по принцип постоянно са били по-интервенционистки настроени, намесвали са се в редица региони, в това число с военна мощ. Интересът на Съединени американски щати към района ще продължи да се диктува от проблемите на сигурността и политиката на въздържане на други световни играчи, главно на Русия и Китай. В двустранните връзки с България не може да се чака смяна.
А във връзка с Турция?
Много американски анализатори приказват за въздържане и на Анкара. В връзките на Съединени американски щати с Турция непреодолимият проблем е персонализиран и той се назовава Гюлен. Едва ли обаче Байдън ще отстъпи под натиска на Ердоган и ще го екстрадира.
Може ли възможното президентство на Джо Байдън да се окаже повратна точка и светът да се върне към естествените политически практики?
Скептичен съм, тъй като има основна разлика сред американския и европейския популизъм. В Щатите той е „ чист популизъм “, до момента в който в Европа е идеологически обагрен, извънредно десен и националистически. Популизмът е функционалност на по-дълбоките проблеми, които промяната на президентите в Съединени американски щати - сама по себе си - не взема решение.
Разговора води: Емил Янев
Г-н Кючуков, светът стана очевидец на най-епичните президентски избори в историята на Съединени американски щати. Какви направления трасираха те?
Основното: светът гледа на тях през призмата на демокрацията - като идея за ръководство, и опасенията от нейното дискредитиране - като институции и механизми. Защото това би нанесло удар върху демокрацията по целия свят. Основанието за това е обвързвано с признаването на изборите. Тръмп заявява, че изборите са съпроводени с големи фалшификации, въпреки че не даде нито едно доказателство.
Много необичаен случай е властта да се оплаква, че опозицията манипулира избори.
Факт. Обвиненията са по отношение на тези над 100 млн. авансово подадени гласове. Над 60 млн. от тях с пратени по пощата, което забави преброяването. Ако Тръмп извърши заканите си за завеждане на многочислени каузи, основният съдия на дуела ще се окаже Върховният съд. Тоест - изборното поле ще бъде трансферирано от урните към правосъдните зали. Иначе казано, макар че е победил, Байдън занапред може да се сблъска с още компликации по пътя към Белия дом.
Крайният период на това очакване не е ли 14 декември, когато се събира електоралната гилдия, с цел да гласоподава окончателния резултат?
Достатъчно безапелационната победа на Байдън няма да разреши следизборната битка да се трансферира в това поле. Имаше спекулации, че при дребна разлика може да се появят така наречен „ нелоялни електори “, които да не гласоподават съгласно резултатите от изборите в техния щат и да извърнат вота. Очевидно това се обезсмисля в този момент. Третото поле, където може да се придвижи борбата, са площадите. Факт е, че американското общество е надълбоко разграничено и извънредно партизирано. Дори ежедневни проблеми са превърнати в партийни знаци. Санитарните маски, да вземем за пример - демократите ги носят, а републиканците не. Резултатите от изборите обаче лишиха огромна част от силата за митинг при републиканците.
Заслуга на Тръмп ли е това извънредно разделяне?
Тръмп профитираше от борбата. Това се видя изключително ясно през последните два месеца. В началото, успеха му изглеждаше като приятна разходка до урните за неговите гласоподаватели. В края на лятото, след неуспеха в борбата с пандемията, изглеждаше, че Байдън печели безапелационно. Със своя нападателен жанр Тръмп в допълнение конфронтира обществото. В изчерпателен проект има един доста забавен миг от предизборната битка: антагонизмът сложи гласоподавателите пред абсурден избор – сред хляба и здравето. Тръмп се концентрира извънредно върху стопанската система, до момента в който Байдън подчертава върху тези близо 250 000 жертви на ковид и неспособността на администрацията да предприеме съответни ограничения. Много странна обстановка, която не получи еднопосочен отговор.
От средите на Тръмп заговориха за американски социализъм, чийто притежател ще бъдат демократите. При демократичния капитализъм на Щатите, какво би трябвало да се схваща под тази подготовка?
Неслучайно се споделя, че американското ляво стартира там, където свършва европейското дясно. От друга страна има наклонност за смяна в метода на мислене в Съединени американски щати и света. Дали Тръмп е причина или разследване на популизма? Отговорът е, че Тръмп е разследване, само че и катализатор. Причините за появяването на Тръмп и други популисти са задоволително справедливи, тъй като са свързани с глобализацията и произлизащите от нея три значими недостига.
Първият е дефицитът на сигурност. Глобализацията извади хората от привичния им уют – личен и обществен, който им даваше националната страна и те започнаха да търсят тази сигурност на поддържавно равнище, в общността на вяра, етнос, хрумвания – което докара до в допълнение разделяне на обществата.
Вторият е дефицитът на правдивост. Неравенствата нарастват внезапно, за тях приказват Организация на обединените нации, МВФ, форумът в Давос. Тези неравенства унищожават обществените салда, междинната класа потъва, а даже и в изискванията на пандемия, милиардерите в Щатите усилиха благосъстоянията си.
Третият е дефицитът на доверие. Доверието към ръководещите на всички места по света. Без значение ляво или дясно, тъй като те към този момент се схващат като част от казуса, а не като други възможности за неговото решение. Тръмп катализира всички тези процеси и ги направи по-видими, въпреки те да са доста по-дълбоки.
Как да си разбираем тогава, че подложен на ляво-дясната ос, Тръмп откри доста последователи измежду представящите се за леви функционери у нас?
В Европа това не е по този начин. Тя - като цяло - стои зад Байдън, а левите сили - още повече. В Русия Тръмп има поддръжка, само че това са геополитически позиции, пък и ръководството в Кремъл не е ляво, а дясно-консервативно. При Байдън не може да се чака възстановяване на руско-американските връзки.
Пък и Тръмп размени стратегическия зложелател Русия с Китай.
Фокусът обективно се измести. Ако допреди ковид главното противоборство сред Съединени американски щати и Китай беше икономическо, в този момент то е всеобхватно и дава обещание дълготрайна и гневна битка за международно водачество. При Тръмп въпросът за възстановяване на връзките с Русия се вместваше във формулата „ Всеки различен, само че не и Тръмп, с всеки различен, само че не и с Путин “. След четири години, през които антируските позиции бяха водещи за демократите (основно по вътрешнополитически причини), надали може да се чака положително развиване при Байдън. Все отново той би могъл да потърси продължение и предоговаряне на споразуменията Съединени американски щати - Русия в областта на разоръжаването.
Каква би била Америка на Байдън и светът при Байдън?
В задачите на американската външна политика промени няма да има. Целта е непрекъсната и тя е международно водачество, нерядко разбирано като надмощие. Съществена смяна ще има в инструментариума и методите. При Байдън ще има връщане към мултирализма, т. е. почитание към интернационалните институции и интернационалното право, положителен разговор със СЗО, СТО и връщане към Парижкото съглашение. Ще има и демонстративно стопляне на климата от двете страни на Атлантика, макар че с цялостна мощ стои въпросът доколко разрушеното е възстановимо, а каква част от него е резултат от обективно разминаване на ползи.
Повечето анализатори считат, че България и Балканите ще получат по-сериозно внимание при Байдън, откакто бяхме в периферията на Тръмп.
Демократите по принцип постоянно са били по-интервенционистки настроени, намесвали са се в редица региони, в това число с военна мощ. Интересът на Съединени американски щати към района ще продължи да се диктува от проблемите на сигурността и политиката на въздържане на други световни играчи, главно на Русия и Китай. В двустранните връзки с България не може да се чака смяна.
А във връзка с Турция?
Много американски анализатори приказват за въздържане и на Анкара. В връзките на Съединени американски щати с Турция непреодолимият проблем е персонализиран и той се назовава Гюлен. Едва ли обаче Байдън ще отстъпи под натиска на Ердоган и ще го екстрадира.
Може ли възможното президентство на Джо Байдън да се окаже повратна точка и светът да се върне към естествените политически практики?
Скептичен съм, тъй като има основна разлика сред американския и европейския популизъм. В Щатите той е „ чист популизъм “, до момента в който в Европа е идеологически обагрен, извънредно десен и националистически. Популизмът е функционалност на по-дълбоките проблеми, които промяната на президентите в Съединени американски щати - сама по себе си - не взема решение.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ