Любомир Костов: Пловдив - най-старият жив град в Европа...
Любомир Костов е индивидът, който наложи емблемата " Пловдив - най-старият жив град в Европа ". Той е на 59 години, женен, с две деца и трима внуци. Има две магистратури - по стопанска система и финанси. Ревизор на годината още в първата ранглиста в България, някогашен финансов шеф на „ Пепси кола ” за България, в този момент притежател и шеф на „ Лем инвест ” ЕООД.
Днес предприемачът Любомир Костов е ръководител и на сдружението „ Пловдив-най-старият жив град в Европа “. Сдружението, което управлява, е основано от Ротари клубовете, а тяхната задача е да служат на обществото. „ В персонален проект също постоянно съм се борил за създаване и одобряване на гражданското общество в България ”, твърди предприемачът.
- Кое е най-голямото предизвикателство към всички нас, днешните пловдивчани?
- Да пазим духа на града. Искаме да сложим паметник, където всички посетители да могат да отидат и снимат визитата си в най-стария жив град в Европа. Ще го сложим на някое значимо място в Пловдив и той ще е нещо особено и значимо като артефакт - един монумент, в съответните мащаби, принадлежащ само на Пловдив.
- Пловдив е най-старият жив град в Европа. Той е шестият най-древен в света, в който животът не е прекъсвал до ден сегашен. Но по какъв начин ние, като пловдивчани, живеем и работим за неговия разцвет? Как се зароди вашата концепция да наложите „ емблемата ” „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”?
- Преди съвсем 10 години в обява в „ Дейли телеграф ” бяха изброени всички най-стари градове в света, които съществуват и до през днешния ден. За наша голяма наслада измежду тях е и Пловдив - експертите го цитираха измежду проучваните от тях европейски градове. Нашите медии подеха тази информация, само че както нормално се случва, в границите на една-две седмици всичко утихна. Точно тогава, преди обичайния благотворителен Коледен бал на ротари клубовете в Пловдив породи концепцията ротарианците от града ни да одобряват за свое мото точно: „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”. От тогава те работят дълготрайно за одобряването на Пловдив като културна столица на Европа, за развиване на духовните полезности, културата, изкуството и науката в града ни. Тук желая да допълня, че това е една извънредно значима концепция, както за пловдивчани, по този начин и за всеки българин. С тази „ емблема ” би трябвало да се гордее всеки жител. Би било непростимо да не се възползваме от шанса, който ни се даде, и в същото време да следим и слушаме по какъв начин по света се описват митове, притчи и откровени измислици. В същото време ние сме наследници и живеем в земи с история от хилядолетия. Затова не можем да следим безучастно по какъв начин всички се пробват да се домогнат до сходно титулуване.
И по този начин самодейността се поде от трите пловдивски ротари клуба отпред с РК Пловдив. Следващата ни стъпка бе да учредим Сдружение с нестопанска цел в социална изгода под името „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”.
- Какви начинания имахте в тази посока, какво беше направено от Сдружението?
- Смея да настоявам, че с ограничавания запас, с който разполагаме, направихме доста повече от предстоящото. Издадохме книга, разпространяваме брошури, изнасяме лекции измежду възпитаници и студенти, организираме турове по праисторическите обекти. Раздадени са над 25 хиляди първокласни флаера, които презентират Пловдив - посредством фотоси и текст. Разпространихме ги по летища, по летни, зимни и СПА курорти, с цел да предизвикваме българските и непознати туристи да посетят града ни, който е единствен и неповторим в света. Обявихме и конкурс измежду млади създатели за разработване на непокътнат знак, по-късно го поставихме върху фланелки и по този начин разпространяваме концепцията си. Нещо повече пловдивските футболни тимове Ботев и Локомотив, прегръщайки тази концепция, излязоха с сходни фланелки на футболните игрища. Волейболен клуб „ Марица ” също ни оказа помощ да наложим идеята по време на финалите за купата на България. Разбира се, не би трябвало да пропущаме и дейната работа в обществените мрежи. В последна сметка постигнахме задачата си - доста международни медии писаха за Пловдив като за: „ най-стария жив град в Европа.
- Какво ви следва оттук насетне?
- Предстои ни преди всичко доста работа. Имаме доста хрумвания и благоприятни условия, само че кои от тях ще осъществяваме, времето ще покаже. За страдание, ресурсът ни е стеснен във всяко едно направление.
Искаме да сложим монумент (монумент), където всички посетители да могат да отидат и снимат визитата си в най-стария жив град в Европа. Ще го сложим на някое значимо място в Пловдив и той ще е нещо особено и значимо като артефакт - един монумент, в съответните мащаби, принадлежащ само на Пловдив.
Разбира се, с цел да се случи всичко това, ни е належащо подпомагане от локалните органи на властта.
Сдружението към този момент издаде книгата „ Пулпудева - помазаният град от боговете ”, имаме концепция да издадем и други сходни книги. На дневен ред остава упоритостта ни да се провежда и научна конференция “Тракийската равнина - люлка на актуалната европейска цивилизация ”.
- Срещнахте ли поддръжка измежду пловдивчани?
- Да, неслучайно съвсем всички претенденти за кмет на Пловдив включиха в акциите и речника си мотото: „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”. Всички рационални и милеещи за Пловдив и България хора одобряват позитивно концепцията и работят в тази посока. За страдание, срещнахме и спокоен бойкот от хора, които желаеха да си присвоят концепцията ни или да се присламчат към нея, налагайки други, неработещи хрумвания. Може би тук е мястото да кажа, че ние сме подготвени да спомагаме на всеки, подготвен да одобри концепциите на Сдружението - човек или институция. Стига да сме уверени, че ще има надграждане и позитивно развиване на идеята ни.
Много хора ни помогнаха в нашата работа - преди всичко ротарианците, „ Пловдив оптимист интернешънъл ”, метафизичен сдружения, несъмнено в. „ Марица ”. Тук бих изброил и доста имена като Христо Костов, Христо Гюлев, Степан Ерамян, Стою Вартоломеев, Елена Кристиано, братя Невен и Ангел Енчеви, проф. Диляна Вичева, проф. Асен Рахнев, доктор Иво Чолаков, Мимо Райчев, чл.-кор. проф. д.и.н на Българска академия на науките Васил Николов, Бедо Доганян - нека не съм пропуснал някой.
- Доволни ли сте от постигнатото?
- Няма по какъв начин да не съм задоволен в някаква степен. Както доста другари ми споделят: „ Това, което се прави за града, никой не може да ти го отнеме ”. Но за мен е значимо да се основава и надгражда, а не да се разрушава и пречи. Така че продължаваме напред!
В последна сметка одобряването на Пловдив като най-стария жив град в Европа е полезност освен за Пловдив, а за цяла България. Какво по-хубаво от това да запалиш един екскурзиант да пристигна в най-стария жив град в Европа. Или в случай че е тук, в България, по различен мотив да посети и нашия град.
Днес предприемачът Любомир Костов е ръководител и на сдружението „ Пловдив-най-старият жив град в Европа “. Сдружението, което управлява, е основано от Ротари клубовете, а тяхната задача е да служат на обществото. „ В персонален проект също постоянно съм се борил за създаване и одобряване на гражданското общество в България ”, твърди предприемачът.
- Кое е най-голямото предизвикателство към всички нас, днешните пловдивчани?
- Да пазим духа на града. Искаме да сложим паметник, където всички посетители да могат да отидат и снимат визитата си в най-стария жив град в Европа. Ще го сложим на някое значимо място в Пловдив и той ще е нещо особено и значимо като артефакт - един монумент, в съответните мащаби, принадлежащ само на Пловдив.
- Пловдив е най-старият жив град в Европа. Той е шестият най-древен в света, в който животът не е прекъсвал до ден сегашен. Но по какъв начин ние, като пловдивчани, живеем и работим за неговия разцвет? Как се зароди вашата концепция да наложите „ емблемата ” „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”?
- Преди съвсем 10 години в обява в „ Дейли телеграф ” бяха изброени всички най-стари градове в света, които съществуват и до през днешния ден. За наша голяма наслада измежду тях е и Пловдив - експертите го цитираха измежду проучваните от тях европейски градове. Нашите медии подеха тази информация, само че както нормално се случва, в границите на една-две седмици всичко утихна. Точно тогава, преди обичайния благотворителен Коледен бал на ротари клубовете в Пловдив породи концепцията ротарианците от града ни да одобряват за свое мото точно: „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”. От тогава те работят дълготрайно за одобряването на Пловдив като културна столица на Европа, за развиване на духовните полезности, културата, изкуството и науката в града ни. Тук желая да допълня, че това е една извънредно значима концепция, както за пловдивчани, по този начин и за всеки българин. С тази „ емблема ” би трябвало да се гордее всеки жител. Би било непростимо да не се възползваме от шанса, който ни се даде, и в същото време да следим и слушаме по какъв начин по света се описват митове, притчи и откровени измислици. В същото време ние сме наследници и живеем в земи с история от хилядолетия. Затова не можем да следим безучастно по какъв начин всички се пробват да се домогнат до сходно титулуване.
И по този начин самодейността се поде от трите пловдивски ротари клуба отпред с РК Пловдив. Следващата ни стъпка бе да учредим Сдружение с нестопанска цел в социална изгода под името „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”.
- Какви начинания имахте в тази посока, какво беше направено от Сдружението?
- Смея да настоявам, че с ограничавания запас, с който разполагаме, направихме доста повече от предстоящото. Издадохме книга, разпространяваме брошури, изнасяме лекции измежду възпитаници и студенти, организираме турове по праисторическите обекти. Раздадени са над 25 хиляди първокласни флаера, които презентират Пловдив - посредством фотоси и текст. Разпространихме ги по летища, по летни, зимни и СПА курорти, с цел да предизвикваме българските и непознати туристи да посетят града ни, който е единствен и неповторим в света. Обявихме и конкурс измежду млади създатели за разработване на непокътнат знак, по-късно го поставихме върху фланелки и по този начин разпространяваме концепцията си. Нещо повече пловдивските футболни тимове Ботев и Локомотив, прегръщайки тази концепция, излязоха с сходни фланелки на футболните игрища. Волейболен клуб „ Марица ” също ни оказа помощ да наложим идеята по време на финалите за купата на България. Разбира се, не би трябвало да пропущаме и дейната работа в обществените мрежи. В последна сметка постигнахме задачата си - доста международни медии писаха за Пловдив като за: „ най-стария жив град в Европа.
- Какво ви следва оттук насетне?
- Предстои ни преди всичко доста работа. Имаме доста хрумвания и благоприятни условия, само че кои от тях ще осъществяваме, времето ще покаже. За страдание, ресурсът ни е стеснен във всяко едно направление.
Искаме да сложим монумент (монумент), където всички посетители да могат да отидат и снимат визитата си в най-стария жив град в Европа. Ще го сложим на някое значимо място в Пловдив и той ще е нещо особено и значимо като артефакт - един монумент, в съответните мащаби, принадлежащ само на Пловдив.
Разбира се, с цел да се случи всичко това, ни е належащо подпомагане от локалните органи на властта.
Сдружението към този момент издаде книгата „ Пулпудева - помазаният град от боговете ”, имаме концепция да издадем и други сходни книги. На дневен ред остава упоритостта ни да се провежда и научна конференция “Тракийската равнина - люлка на актуалната европейска цивилизация ”.
- Срещнахте ли поддръжка измежду пловдивчани?
- Да, неслучайно съвсем всички претенденти за кмет на Пловдив включиха в акциите и речника си мотото: „ Пловдив - най-старият жив град в Европа ”. Всички рационални и милеещи за Пловдив и България хора одобряват позитивно концепцията и работят в тази посока. За страдание, срещнахме и спокоен бойкот от хора, които желаеха да си присвоят концепцията ни или да се присламчат към нея, налагайки други, неработещи хрумвания. Може би тук е мястото да кажа, че ние сме подготвени да спомагаме на всеки, подготвен да одобри концепциите на Сдружението - човек или институция. Стига да сме уверени, че ще има надграждане и позитивно развиване на идеята ни.
Много хора ни помогнаха в нашата работа - преди всичко ротарианците, „ Пловдив оптимист интернешънъл ”, метафизичен сдружения, несъмнено в. „ Марица ”. Тук бих изброил и доста имена като Христо Костов, Христо Гюлев, Степан Ерамян, Стою Вартоломеев, Елена Кристиано, братя Невен и Ангел Енчеви, проф. Диляна Вичева, проф. Асен Рахнев, доктор Иво Чолаков, Мимо Райчев, чл.-кор. проф. д.и.н на Българска академия на науките Васил Николов, Бедо Доганян - нека не съм пропуснал някой.
- Доволни ли сте от постигнатото?
- Няма по какъв начин да не съм задоволен в някаква степен. Както доста другари ми споделят: „ Това, което се прави за града, никой не може да ти го отнеме ”. Но за мен е значимо да се основава и надгражда, а не да се разрушава и пречи. Така че продължаваме напред!
В последна сметка одобряването на Пловдив като най-стария жив град в Европа е полезност освен за Пловдив, а за цяла България. Какво по-хубаво от това да запалиш един екскурзиант да пристигна в най-стария жив град в Европа. Или в случай че е тук, в България, по различен мотив да посети и нашия град.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ