Любомир Гайдарски: Важните изпити са онези, които вземаме до леглото на болния
Любомир Гайдарски е студент по медицина – V курс в Медицинския университет – София. По време на следването си работи като болногледач в УМБАЛСМ „ Пирогов “ и демонстратор в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология. Студент с отличен триумф и съаовтор на изявления в научни издания с висок импакт фактор. Преди дни Любомир получи премията на университета " Студент на годината ". Днес беседваме с Любомир Гайдарски за пътищата в науката и живота, за компликациите, стремежите и упоритостите, които го съпътстват и водят напред към бъдещето му на доктор и академик.
Г-н Гайдарски, получихте премията „ Студент на годината “ на най-старото висше здравно учебно заведение у нас – МУ – София. Какви събития белязаха пътя към това огромно самопризнание?
За мен е голяма чест и наслаждение да бъда отличен с тази влиятелна премия. Тя е самопризнание за целия ми положен труд. Пътят към тази премия беше дълъг и на моменти бодлив – като стартира от кандидатстването в университета до през днешния ден. Преминавах през компликациите на онлайн образованието по време на Коронавирус пандемията, прекарах безчет безсънни нощи в подготовка за изпити или в писане на научни публикации. Всичко това ме докара до премията „ Студент на годината “. За мен най-съществен бе моментът, в който започнах взаимната си работа с проф. Бойчо Ланджов. Той е индивидът, който ме вкара в научните среди. Благодарение на неговите упътвания и препоръки през днешния ден имам голям брой публикации с импакт фактор зад тила си.
Вие към този момент сте създател на изявления в авторитетни интернационалните издания, също така делите времето си сред Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, където работите като демонстратор и незабавната болница „ Пирогов “, където сте болногледач. Как съчетавате тези толкоз разнородни занимания с времето на учене?
Колегите и приятелите ми постоянно ми задават този въпрос. Постиженията и триумфите се виждат, само че жертвите в името на тези триумфи рядко се виждат. В края на трети курс взех решение да стартира работа, защото усетих, че практическите ми умения не са на равнище. Донякъде това се дължеше на Коронавирус пандемията и онлайн образованието, бързо си дадох сметка за това. За мен работата ми като демонстратор е по-скоро привилегия, в сравнение с обвързване.
Възможността да споделя знанията си по анатомия, а и освен, с сътрудниците от първи и втори курс, както и да им оказа помощ в сложната задача с проучването на човешката анатомия, ми доставя същинско наслаждение. Често пъти ми се е налагало да отивам на упражнение по анатомия след нощно дежурство и обратно на упованията, след упражнението постоянно се усещам зареден с сила. Що се отнася до времето за учене, с помощта на цикличната система на образование след трети курс, студентите разполагат с доста свободно време. Как тъкмо да бъде оползотворено това свободно време, всеки самичък си взема решение. Аз съм направил своите избори, жертвал съм други неща, само че в този момент резултатите приказват сами за себе си.
На какво Ви научи времето, което прекарвате до леглото на болния?
Времето прекарано в УМБАЛСМ „ Пирогов “ доста усъвършенства моите на практика умения и опциите да поддържам връзка с пациентите. Но най-много ми оказа помощ да стигна до извода, че не оценките от изпитите са най-важното мерило за опциите на един доктор, а същинският аршин са дейностите му в миг на неотложност.
Наистина значимите изпити не са тези в университета, а решенията, които вземаме всеки ден до леглото на болния. Истинските оценки са благодарността в очите на излекувания пациент и усмивките по лицата на околните му.
Ето за какво желая да благодаря на целия екип на Втора клиника по ортопедия и травматология за всичко на което са ме научили.
С какво Ви притегли анатомията?
Анатомията е основата на медицината. Както монтьорът не може да поправи дадена машина, без да познава устройството й и правилото й на деяние, по този начин и лекарят не може да лекува, без да познава устройството и спецификите на човешкото тяло. Освен поради значимостта на предмета, пристрастеността ми към анатомията се роди и от личността на преподавателите ми - доктор Александър Илиев и проф. Бойчо Ланджов. Все още си припомням, като че ли беше през вчерашния ден, първото ми упражнение по анатомия с доктор Илиев.
Какво бихте желали да пожелаете на преподавателите, които имат най-голяма роля в построяването Ви като персона и предстоящ доктор?
Първо желая да изкажа най-дълбоките си благодарности на проф. Ланджов, доктор Георги Георгиев, доктор Александър Илиев, доктор Станчо Станчев, доктор Никола Стаменов, доцент Весела Иванова, доктор Драгомир Дарданов, доктор Светла Динева, доктор Иво Сираков, доктор Благовест Стоименов, доктор Калина Колева, доктор Димитър Бакалов и доктор Биляна Георгиева за оказаните упътвания и поддръжка по пътя ми на израстване и развиване.
Също по този начин желая да споделя признателността си към двете учителки – госпожа Весела Божкова и госпожа Маргарита Йотова, с помощта на които устоях изпитите си и влязох да изучавам медицина, това стана още на предварителните изпити. Сега се връщам обратно в спомените си и си давам сметка какъв брой доста са съдействали за образуването ми като персона всички учители от Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии в Дупница, моят роден град. Не мога да не се сетя и за първата си учителка госпожа Катя Георгиева, както и за моята първа класна госпожа Венета Тасева.
Какви са упованията Ви за Новата година, коя своя фантазия бихте желали да видите осъществена през 2023 година?
На първо място си поисквам 2023 да бъде мирна и здрава година! Най-голямата ми фантазия за идната 2023 година е родителите ми да са живи и здрави, и още дълги години да се радват на моите триумфи. Аз съм техният единствен наследник, знам че няма по-голяма наслада за един родител от достиженията на децата му. Надявам се един ден и аз да изпитам това благополучие. В тези празнични дни се сещам и за всички мои другари, с които сме делили наслади и компликации. Те са били моята опора и аз имам вяра, че и отсега нататък ще бъде по този начин.
Г-н Гайдарски, получихте премията „ Студент на годината “ на най-старото висше здравно учебно заведение у нас – МУ – София. Какви събития белязаха пътя към това огромно самопризнание?
За мен е голяма чест и наслаждение да бъда отличен с тази влиятелна премия. Тя е самопризнание за целия ми положен труд. Пътят към тази премия беше дълъг и на моменти бодлив – като стартира от кандидатстването в университета до през днешния ден. Преминавах през компликациите на онлайн образованието по време на Коронавирус пандемията, прекарах безчет безсънни нощи в подготовка за изпити или в писане на научни публикации. Всичко това ме докара до премията „ Студент на годината “. За мен най-съществен бе моментът, в който започнах взаимната си работа с проф. Бойчо Ланджов. Той е индивидът, който ме вкара в научните среди. Благодарение на неговите упътвания и препоръки през днешния ден имам голям брой публикации с импакт фактор зад тила си.
Вие към този момент сте създател на изявления в авторитетни интернационалните издания, също така делите времето си сред Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, където работите като демонстратор и незабавната болница „ Пирогов “, където сте болногледач. Как съчетавате тези толкоз разнородни занимания с времето на учене?
Колегите и приятелите ми постоянно ми задават този въпрос. Постиженията и триумфите се виждат, само че жертвите в името на тези триумфи рядко се виждат. В края на трети курс взех решение да стартира работа, защото усетих, че практическите ми умения не са на равнище. Донякъде това се дължеше на Коронавирус пандемията и онлайн образованието, бързо си дадох сметка за това. За мен работата ми като демонстратор е по-скоро привилегия, в сравнение с обвързване.
Възможността да споделя знанията си по анатомия, а и освен, с сътрудниците от първи и втори курс, както и да им оказа помощ в сложната задача с проучването на човешката анатомия, ми доставя същинско наслаждение. Често пъти ми се е налагало да отивам на упражнение по анатомия след нощно дежурство и обратно на упованията, след упражнението постоянно се усещам зареден с сила. Що се отнася до времето за учене, с помощта на цикличната система на образование след трети курс, студентите разполагат с доста свободно време. Как тъкмо да бъде оползотворено това свободно време, всеки самичък си взема решение. Аз съм направил своите избори, жертвал съм други неща, само че в този момент резултатите приказват сами за себе си.
На какво Ви научи времето, което прекарвате до леглото на болния?
Времето прекарано в УМБАЛСМ „ Пирогов “ доста усъвършенства моите на практика умения и опциите да поддържам връзка с пациентите. Но най-много ми оказа помощ да стигна до извода, че не оценките от изпитите са най-важното мерило за опциите на един доктор, а същинският аршин са дейностите му в миг на неотложност.
Наистина значимите изпити не са тези в университета, а решенията, които вземаме всеки ден до леглото на болния. Истинските оценки са благодарността в очите на излекувания пациент и усмивките по лицата на околните му.
Ето за какво желая да благодаря на целия екип на Втора клиника по ортопедия и травматология за всичко на което са ме научили.
С какво Ви притегли анатомията?
Анатомията е основата на медицината. Както монтьорът не може да поправи дадена машина, без да познава устройството й и правилото й на деяние, по този начин и лекарят не може да лекува, без да познава устройството и спецификите на човешкото тяло. Освен поради значимостта на предмета, пристрастеността ми към анатомията се роди и от личността на преподавателите ми - доктор Александър Илиев и проф. Бойчо Ланджов. Все още си припомням, като че ли беше през вчерашния ден, първото ми упражнение по анатомия с доктор Илиев.
Какво бихте желали да пожелаете на преподавателите, които имат най-голяма роля в построяването Ви като персона и предстоящ доктор?
Първо желая да изкажа най-дълбоките си благодарности на проф. Ланджов, доктор Георги Георгиев, доктор Александър Илиев, доктор Станчо Станчев, доктор Никола Стаменов, доцент Весела Иванова, доктор Драгомир Дарданов, доктор Светла Динева, доктор Иво Сираков, доктор Благовест Стоименов, доктор Калина Колева, доктор Димитър Бакалов и доктор Биляна Георгиева за оказаните упътвания и поддръжка по пътя ми на израстване и развиване.
Също по този начин желая да споделя признателността си към двете учителки – госпожа Весела Божкова и госпожа Маргарита Йотова, с помощта на които устоях изпитите си и влязох да изучавам медицина, това стана още на предварителните изпити. Сега се връщам обратно в спомените си и си давам сметка какъв брой доста са съдействали за образуването ми като персона всички учители от Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии в Дупница, моят роден град. Не мога да не се сетя и за първата си учителка госпожа Катя Георгиева, както и за моята първа класна госпожа Венета Тасева.
Какви са упованията Ви за Новата година, коя своя фантазия бихте желали да видите осъществена през 2023 година?
На първо място си поисквам 2023 да бъде мирна и здрава година! Най-голямата ми фантазия за идната 2023 година е родителите ми да са живи и здрави, и още дълги години да се радват на моите триумфи. Аз съм техният единствен наследник, знам че няма по-голяма наслада за един родител от достиженията на децата му. Надявам се един ден и аз да изпитам това благополучие. В тези празнични дни се сещам и за всички мои другари, с които сме делили наслади и компликации. Те са били моята опора и аз имам вяра, че и отсега нататък ще бъде по този начин.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ