Любо Ганев: Грабя от живота с пълни шепи, акълът ми е като н...
Любомир Ганев е измежду колосите на родния спорт, само че освен като растеж, само че и с достиженията си. За последно обра овациите и националната обич поради второто място в света на волейболните ни национали. Като президент на родната федерация на най-успешния ни групов спорт, Ганев тази година ликува и със международната купа на девойките ни до 19 години. Исполинът зае шефския пост на 13 март 2020 година, поемайки щафетата от инж. Данчо Лазаров, на който беше вице преди този момент. Преди да стане волейболен необут, 210-сантиметровият диагонал записа шеметна кариера. Роден на 6 октомври 1965 в Русе, той приключва локалното спортно учебно заведение и стартира да играе в " Дунав ". Става звезда обаче с екипа на ЦСКА, където за седем сезона пет пъти подвига шампионската купа. С националния тим стига до бронза от Световното във Франция през 1986 г.
От 1991 година играе за италиански тимове - първо в „ Алпитур “, по-късно в „ Агридженто “, „ Сполето “ и „ Фано “. През последната си година като деен играч записва един сезон в гръцкия „ Арис “, с който става първенец. През 1998 година приключва спортната си кариера и се насочва към бизнеса, с цел да се завърне във волейбола към този момент като началник.
Известен е в целия свят със мощния си сервис - ударът му е със скорост 130 километра в час (измерена в Италия). Медалите, купите и оценките могат да изпълнят цялостен апартамент. Наскоро президентът Румен Радев му връчи Почетен знак на президента поради големия му принос в развиването на българския волейбол.
Ето какво описа за себе си и работата си колоритният колос особено за „ Марица “.
АКЦЕНТИ:
Родил съм се и ще умра, без да желая, и по тази причина ще пребивавам както си желая Не съблюдавам безусловно никакъв хранителен режим. 180 кг съм, само че доста добре разпределени! Избрах волейбола, тъй като се тича по-малко, в сравнение с в баскетбола С 40% се усилиха децата, които желаят да упражняват, откакто мъжете станаха втори в света
- Г-н Ганев, какво е за Вас оценката, което президентът Ви връчи неотдавна?
- Почетният знак на президента е ужасно отличие, което е реализирано с помощта на това, че постоянно съм с волейбола в България. Този спорт ме е построил като персона. Радвам се, че това, което върша в този момент като началник, носи резултати и кара другите хора да бъдат щастливи.
Гордея се, че девойките ни станаха международни шампионки - първата и единствена към този момент международна купа в групов спорт у нас при дамите. Мъжкият ни тим пък за първи път след 55 година стана международен вицешампион. Осъзнавам, че това тяхно достижение сплоти България, накара хората да излязат по улиците, да се радват, да изживяват всеки един благополучен миг дружно с нас. Това ме кара да се усещам горделив от тази премия, която получих.
- 2025 година е една от най-успешните за българския волейбол - на какво се дължи това?
- Тази година в действителност е една от най-успешните за волейбола. От осем вероятни тима, 6 участваха в международно състезание, а другите два - на европейско. Освен международната купа при момичетата под 19 година, девойките до 21 година станаха четвърти, момчетата под 19 година - шести, а тези под 20 година са десети. Така че това са страхотни триумфи за българския волейбол, тъй като успяхме да създадем от този спорт артикул, който е забавен както за медиите да ни излъчват, по този начин и за самите общини, които желаят да бъдат домакини на събитията, които вършим у нас.
Също по този начин и на сътрудниците, които ни оказват помощ и желаят да асоциират своите марки и марки с продукта български волейбол. Естествено, нашето най-голямо благосъстояние това са почитателите ни. Аз съм доста горделив и благополучен от това, което направихме във връзка с родния ни волейбол. Целите, които си слагаме, са високи, като стартираме с класирането за Олимпиадата в Лос Анджелис на мъжкия тим.
- Какво се промени, с цел да имате този резултат като федерация?
- Работим доста интензивно и старателно повече от 5 години, още с избирането ми за президент на федерацията на 13 март, дружно с сътрудниците от тогавашния Управителен съвет. Ние направихме една ясна тактика за развиването на родния волейбол, взехме решение да подчертаваме върху подрастващите, тъй като знаете - колкото по-широка е подготовката, толкоз тя може да стане по-стабилна и здрава. Започнахме да работим интензивно в тази посока и фактът, че за последните 5 години имаме 10 медала от международни и европейски шампионати, 9 от които са при подрастващи, мисля, че потвърждава правотата на нашата тактика.
Искам да благодаря на всички сътрудници от УС за верните решения, които сме вземали, на всички чиновници и тези, които работят за БФВ, на всички медии, които ни подкрепяха през годините, на клубовете, които работят безусловно всеки ден, с цел да построяват младите волейболни гении, на съдиите и на всички забъркани в плана " Български волейбол ".
Ние сме си сложили доста ясни цели и отново дублирам, всички сме един тим. Като стартираме от състезателите, треньорския щаб, който би трябвало да ги приготвя физически, душевен, на практика и ментално, федерацията, която би трябвало да им подсигури най-хубавите условия за трениране, почитателите, на които да дадем опция да ни гледат по малкия екран и онлайн в мачовете, всички сътрудници, които ни поддържат, с цел да реализираме тези цели. Когато всички гледаме към една обща цел, нещата се получават.
- Защо не се получаваха допреди 5 години?
- Не мога да кажа тъкмо какво е липсвало на предходното управление на федерацията ни. Направиха се доста промени, в това число в правилника на българския волейбол. Откакто станах президент на федерацията, дружно с моите сътрудници се опитваме да надграждаме. Волейбол в България постоянно е имало, както и триумфи, ще има и след нас.
Аз постоянно съм казвал, че на едно дете, с цел да стане добър състезател, му трябват 3 неща:
1. Добри условия за подготовка. Ако е зала, зимата да е добре отоплена, лятото да е охладена. Да има добър треньорски щаб - с треньори по физическа подготовка, да има опция за рехабилитация и възобновяване.
2. Децата би трябвало да имат кумир, на който желаят да подражават в този спорт, а ние такива имаме премного. Естествено, в мъжкото направление са малко повече, в сравнение с при дамите.
3. Най-важното нещо е да имат опция да се състезават, да играят мачове.
С тази стратегия, която осъществяваме, даваме опция на всички наши деца, които са в клубовете, да стигнат до националните тимове. Видяхме, че с цел да си реализираме нашите цели, няма по какъв начин да разчитаме единствено на това, което ни дава страната. Затова сме признателни на всички спонсори и сътрудници. Ние сме една от дребното федерации у нас, които нямаме вътрешни спорове, знаем какво вършим, вземаме транспарантни решения и се веселя, че съумяваме да го създадем. Не че преди не се е правело, само че може би в този момент резултатите са малко по-добри.
- Има ли интерес от страна на младите да упражняват волейбол?
- Не единствено че има интерес, а сега не съумяваме да покрием потребностите на всички искащи да упражняват волейбол, тъй като нямаме задоволително база. В 5 града у нас имаме огромни зали, които могат да поемат огромни събития, само че липсват задоволително подготвителни такива. Давам образец - единствено по-късно международно състезание с над 40% се усили броят на записалите се деца. Имаме 130 клуба в България, а ползата към волейбола сега е голям.
Клубовете в страната към този момент връщат деца, тъй като не могат да ги поемат и да упражняват пълноценно. На нас, примерно, в Пловдив, ни трябват подготвителни зали. Работим доста интензивно с държавната и общинската власт, с цел да се построят такива. Имаме клубове, които могат да поемат още състезатели, само че липсват зали, където да упражняват. Поради тази причина сме се фокусирали точно върху това, защото сме длъжни да осигурим на нашите деца благоприятни условия да се развиват.
- Къде е най-належащ казусът с дефицита на подготвителни зали?
- Навсякъде е неотложен. Липсват зали, в които има 2-4 стадиони, на които може да се тренира. Много от клубовете употребяват салони в учебните заведения, само че към този момент в действителност напорът е огромен. Стремим се нашите треньори да бъдат най-подготвените, съдиите да са най-хубавите, с цел да можем да реализираме по-лесно високите цели, които сме си сложили.
- Вие по кое време започнахте да упражнявате волейбол и за какво избрахте този спорт?
- Ооо, аз започнах още от 5. клас в спортното учебно заведение в Русе. Бях доста палаво дете и тъй като съм височък още от дребен, ме записаха там. Аз избрах волейбола, тъй като в баскетбола доста се бяга, а на мен не ми се тича толкоз (смее се).
Ние преди време сме играли на сгурията. Аз персонално съм упражнявал на цимент. В днешно време няма по какъв начин да предоставяме такива условия на децата и по тази причина се развиваме.
- През октомври направихте 60 - по какъв начин се чувствате на тази възраст?
- Чудесно се усещам, като на 20 ми е акълът! Знам, че първата половина на живота ми е предходна доста добре. Надявам се, че втората половина ще ми донесе още повече благополучие и триумфи. Аз съм оптимист, имам вяра, че по-хубавото занапред следва. Така че очаквам с неспокойствие да мародерствам от живота с цялостни шепи и отсега нататък.
Аз съм заобиколен главно от млади и положителни хора. Как да се усещам в по-зряла възраст?
- Полагате ли грижи за поддържането на форма?
- Не подкрепям никаква спортна форма, тъй като още в последните години, когато бях състезател, на един лагер на Белмекен, се заклех, че няма да се затичам и след трамвай, когато спра да играя волейбол. Обичам да се майтапя, че спортувам единствено след среднощ, по този начин ми е споделил докторът. Аз съм спортувал интензивно повече от 20 година, предал съм щафетата на младите и всичко е в техните ръце.
Не съблюдавам безусловно никакъв хранителен режим. 180 кг съм, само че доста добре разпределени!
Спазвам така наречен от мен ананасова диета, съгласно която по 5 пъти дневно хапвам всичко друго, без ананас. Даже доктор Емилова един път ме срещна и ми сподели, че в случай че имам проблеми, съм добре пристигнал в нейната клиника. Аз <210> отговорих, че ще изям ябълките на всички хора там, та ще ме намразят и умрат от апетит.
Моята философия е за какво би трябвало да живееш цялостен живот като болен, с цел да умреш здрав най-после. Така че е по-добре да си пребивавам живота. Моята максима е доста елементарна: родил съм се, без да желая, ще умра, без да желая, и по тази причина ще пребивавам както си желая. Човек би трябвало да прави това, което му харесва в живота, и да се усеща благополучен.
Аз в никакъв случай не съм приемал волейбола като специалност. Винаги съм правил и спомагателни неща, които са ми носили задоволство.
- Има ли някой в фамилията Ви, който желае да върви по Вашите стъпки?
- Внучката ми тренира волейбол също. Тя още няма 11, тъй че е рано да се каже дали ще стартира да се състезава, към този момент тренира единствено любителски. Големият наследник играе баскетбол, само че единствено за наслаждение с другари. Малкият наследник се занимава с други неща. Аз не съм претендирал от тях да се занимават с волейбол, дано вършат нещата, които ги радват.
От 1991 година играе за италиански тимове - първо в „ Алпитур “, по-късно в „ Агридженто “, „ Сполето “ и „ Фано “. През последната си година като деен играч записва един сезон в гръцкия „ Арис “, с който става първенец. През 1998 година приключва спортната си кариера и се насочва към бизнеса, с цел да се завърне във волейбола към този момент като началник.
Известен е в целия свят със мощния си сервис - ударът му е със скорост 130 километра в час (измерена в Италия). Медалите, купите и оценките могат да изпълнят цялостен апартамент. Наскоро президентът Румен Радев му връчи Почетен знак на президента поради големия му принос в развиването на българския волейбол.
Ето какво описа за себе си и работата си колоритният колос особено за „ Марица “.
АКЦЕНТИ:
Родил съм се и ще умра, без да желая, и по тази причина ще пребивавам както си желая Не съблюдавам безусловно никакъв хранителен режим. 180 кг съм, само че доста добре разпределени! Избрах волейбола, тъй като се тича по-малко, в сравнение с в баскетбола С 40% се усилиха децата, които желаят да упражняват, откакто мъжете станаха втори в света
- Г-н Ганев, какво е за Вас оценката, което президентът Ви връчи неотдавна?
- Почетният знак на президента е ужасно отличие, което е реализирано с помощта на това, че постоянно съм с волейбола в България. Този спорт ме е построил като персона. Радвам се, че това, което върша в този момент като началник, носи резултати и кара другите хора да бъдат щастливи.
Гордея се, че девойките ни станаха международни шампионки - първата и единствена към този момент международна купа в групов спорт у нас при дамите. Мъжкият ни тим пък за първи път след 55 година стана международен вицешампион. Осъзнавам, че това тяхно достижение сплоти България, накара хората да излязат по улиците, да се радват, да изживяват всеки един благополучен миг дружно с нас. Това ме кара да се усещам горделив от тази премия, която получих.
- 2025 година е една от най-успешните за българския волейбол - на какво се дължи това?
- Тази година в действителност е една от най-успешните за волейбола. От осем вероятни тима, 6 участваха в международно състезание, а другите два - на европейско. Освен международната купа при момичетата под 19 година, девойките до 21 година станаха четвърти, момчетата под 19 година - шести, а тези под 20 година са десети. Така че това са страхотни триумфи за българския волейбол, тъй като успяхме да създадем от този спорт артикул, който е забавен както за медиите да ни излъчват, по този начин и за самите общини, които желаят да бъдат домакини на събитията, които вършим у нас.
Също по този начин и на сътрудниците, които ни оказват помощ и желаят да асоциират своите марки и марки с продукта български волейбол. Естествено, нашето най-голямо благосъстояние това са почитателите ни. Аз съм доста горделив и благополучен от това, което направихме във връзка с родния ни волейбол. Целите, които си слагаме, са високи, като стартираме с класирането за Олимпиадата в Лос Анджелис на мъжкия тим.
- Какво се промени, с цел да имате този резултат като федерация?
- Работим доста интензивно и старателно повече от 5 години, още с избирането ми за президент на федерацията на 13 март, дружно с сътрудниците от тогавашния Управителен съвет. Ние направихме една ясна тактика за развиването на родния волейбол, взехме решение да подчертаваме върху подрастващите, тъй като знаете - колкото по-широка е подготовката, толкоз тя може да стане по-стабилна и здрава. Започнахме да работим интензивно в тази посока и фактът, че за последните 5 години имаме 10 медала от международни и европейски шампионати, 9 от които са при подрастващи, мисля, че потвърждава правотата на нашата тактика.
Искам да благодаря на всички сътрудници от УС за верните решения, които сме вземали, на всички чиновници и тези, които работят за БФВ, на всички медии, които ни подкрепяха през годините, на клубовете, които работят безусловно всеки ден, с цел да построяват младите волейболни гении, на съдиите и на всички забъркани в плана " Български волейбол ".
Ние сме си сложили доста ясни цели и отново дублирам, всички сме един тим. Като стартираме от състезателите, треньорския щаб, който би трябвало да ги приготвя физически, душевен, на практика и ментално, федерацията, която би трябвало да им подсигури най-хубавите условия за трениране, почитателите, на които да дадем опция да ни гледат по малкия екран и онлайн в мачовете, всички сътрудници, които ни поддържат, с цел да реализираме тези цели. Когато всички гледаме към една обща цел, нещата се получават.
- Защо не се получаваха допреди 5 години?
- Не мога да кажа тъкмо какво е липсвало на предходното управление на федерацията ни. Направиха се доста промени, в това число в правилника на българския волейбол. Откакто станах президент на федерацията, дружно с моите сътрудници се опитваме да надграждаме. Волейбол в България постоянно е имало, както и триумфи, ще има и след нас.
Аз постоянно съм казвал, че на едно дете, с цел да стане добър състезател, му трябват 3 неща:
1. Добри условия за подготовка. Ако е зала, зимата да е добре отоплена, лятото да е охладена. Да има добър треньорски щаб - с треньори по физическа подготовка, да има опция за рехабилитация и възобновяване.
2. Децата би трябвало да имат кумир, на който желаят да подражават в този спорт, а ние такива имаме премного. Естествено, в мъжкото направление са малко повече, в сравнение с при дамите.
3. Най-важното нещо е да имат опция да се състезават, да играят мачове.
С тази стратегия, която осъществяваме, даваме опция на всички наши деца, които са в клубовете, да стигнат до националните тимове. Видяхме, че с цел да си реализираме нашите цели, няма по какъв начин да разчитаме единствено на това, което ни дава страната. Затова сме признателни на всички спонсори и сътрудници. Ние сме една от дребното федерации у нас, които нямаме вътрешни спорове, знаем какво вършим, вземаме транспарантни решения и се веселя, че съумяваме да го създадем. Не че преди не се е правело, само че може би в този момент резултатите са малко по-добри.
- Има ли интерес от страна на младите да упражняват волейбол?
- Не единствено че има интерес, а сега не съумяваме да покрием потребностите на всички искащи да упражняват волейбол, тъй като нямаме задоволително база. В 5 града у нас имаме огромни зали, които могат да поемат огромни събития, само че липсват задоволително подготвителни такива. Давам образец - единствено по-късно международно състезание с над 40% се усили броят на записалите се деца. Имаме 130 клуба в България, а ползата към волейбола сега е голям.
Клубовете в страната към този момент връщат деца, тъй като не могат да ги поемат и да упражняват пълноценно. На нас, примерно, в Пловдив, ни трябват подготвителни зали. Работим доста интензивно с държавната и общинската власт, с цел да се построят такива. Имаме клубове, които могат да поемат още състезатели, само че липсват зали, където да упражняват. Поради тази причина сме се фокусирали точно върху това, защото сме длъжни да осигурим на нашите деца благоприятни условия да се развиват.
- Къде е най-належащ казусът с дефицита на подготвителни зали?
- Навсякъде е неотложен. Липсват зали, в които има 2-4 стадиони, на които може да се тренира. Много от клубовете употребяват салони в учебните заведения, само че към този момент в действителност напорът е огромен. Стремим се нашите треньори да бъдат най-подготвените, съдиите да са най-хубавите, с цел да можем да реализираме по-лесно високите цели, които сме си сложили.
- Вие по кое време започнахте да упражнявате волейбол и за какво избрахте този спорт?
- Ооо, аз започнах още от 5. клас в спортното учебно заведение в Русе. Бях доста палаво дете и тъй като съм височък още от дребен, ме записаха там. Аз избрах волейбола, тъй като в баскетбола доста се бяга, а на мен не ми се тича толкоз (смее се).
Ние преди време сме играли на сгурията. Аз персонално съм упражнявал на цимент. В днешно време няма по какъв начин да предоставяме такива условия на децата и по тази причина се развиваме.
- През октомври направихте 60 - по какъв начин се чувствате на тази възраст?
- Чудесно се усещам, като на 20 ми е акълът! Знам, че първата половина на живота ми е предходна доста добре. Надявам се, че втората половина ще ми донесе още повече благополучие и триумфи. Аз съм оптимист, имам вяра, че по-хубавото занапред следва. Така че очаквам с неспокойствие да мародерствам от живота с цялостни шепи и отсега нататък.
Аз съм заобиколен главно от млади и положителни хора. Как да се усещам в по-зряла възраст?
- Полагате ли грижи за поддържането на форма?
- Не подкрепям никаква спортна форма, тъй като още в последните години, когато бях състезател, на един лагер на Белмекен, се заклех, че няма да се затичам и след трамвай, когато спра да играя волейбол. Обичам да се майтапя, че спортувам единствено след среднощ, по този начин ми е споделил докторът. Аз съм спортувал интензивно повече от 20 година, предал съм щафетата на младите и всичко е в техните ръце.
Не съблюдавам безусловно никакъв хранителен режим. 180 кг съм, само че доста добре разпределени!
Спазвам така наречен от мен ананасова диета, съгласно която по 5 пъти дневно хапвам всичко друго, без ананас. Даже доктор Емилова един път ме срещна и ми сподели, че в случай че имам проблеми, съм добре пристигнал в нейната клиника. Аз <210> отговорих, че ще изям ябълките на всички хора там, та ще ме намразят и умрат от апетит.
Моята философия е за какво би трябвало да живееш цялостен живот като болен, с цел да умреш здрав най-после. Така че е по-добре да си пребивавам живота. Моята максима е доста елементарна: родил съм се, без да желая, ще умра, без да желая, и по тази причина ще пребивавам както си желая. Човек би трябвало да прави това, което му харесва в живота, и да се усеща благополучен.
Аз в никакъв случай не съм приемал волейбола като специалност. Винаги съм правил и спомагателни неща, които са ми носили задоволство.
- Има ли някой в фамилията Ви, който желае да върви по Вашите стъпки?
- Внучката ми тренира волейбол също. Тя още няма 11, тъй че е рано да се каже дали ще стартира да се състезава, към този момент тренира единствено любителски. Големият наследник играе баскетбол, само че единствено за наслаждение с другари. Малкият наследник се занимава с други неща. Аз не съм претендирал от тях да се занимават с волейбол, дано вършат нещата, които ги радват.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ