Любомир Аламанов е комуникационен експерт, работи в SiteMedia Consultancy. Текстът

Любомир Аламанов е информационен специалист, работи в SiteMedia Consultancy. Текстът е от профила му във " Facebook " и е във връзка желанието на правитеството да одържави лотариите.

Нивото на диалога сред Държавата и Лотариите по тематиката " хазартни игри " е фрапиращо.

От една страна хазартен необут изнудва почитателите на частен футболен клуб, че в случай че Държавата му спре бизнеса, няма да заплаща за издръжката на клуба. Сякаш това може да е аргумент за легитимация на някакъв бизнес. В виталния цикъл на всяка компания първо е съблюдаване на законите, съблюдаване на етичните правила, търсене на резистентност на развиване и чак по-късно идва спонсорството на външни субекти.

От другата страна държавни институции за пет дни схванаха, че цялостен един бранш пет години е плащал понижени налози. И те, институциите,

пет години не са си мръднали пръста, с цел да ревизират, видят, помислят, сметнат, изискат, наложат

или каквото друго там се прави с компании, които не си заплащат налозите. Или пък да алармират, че има драма със закона, и той разрешава едни компании да не заплащат налози като други компании.

250 милиона лв.. Това е разликата. Която едни компании не са платили. А едни администрации не са прибрали. А едни депутати очевидно са създали допустимо цялата тази неразбория да се случи.

Докато ние събираме капачки, до момента в който няма пари за детска болница, до момента в който няма финансиране за оправяне на бързата помощ, до момента в който няма промени в доста обществени области.

Ако аз не платя 25 стотинки налози, от идващия ден стартирам да получавам по три писма от Национална агенция за приходите на час.

Че съм дебитор. И че в случай че не платя, ще стане ужасно. 25 стотинки. И вярно, законите би трябвало да се съблюдават.

А тук някакви депутати създали по този начин, че някакви проверяващи от Комисията по хазарта, под крилото на някакви от Министерството на финансите, да не видят 250 милиона.

И като резултат от цялото това безсрамие Валери Симеонов желае национализация на бранша. Не възбрана, да вземем за пример, в случай че се мисли, че хазартните игри са проблем за обществото. Не и тотална промяна на проверяващите институции, в случай че не са си свършили работата. А национализация.

Искат администрацията, която е проспала 250 милиона, в този момент непосредствено да ръководи този бранш. Найс!

В цялото това безумно мятане на прахуляк в очите на всеобщата аудитория липсва:

- същински диалог дали тези игри са потребни или не за обществото;

- същински диалог по какъв начин работят институциите;

- същински диалог какво би трябвало да вършат проверяващите органи;

- същински диалог има ли най-малко един бранш, ръководен от страната, който да се е развил съвременно и да е успешен;

- същински диалог кой ще ни опази от депутати, които одобряват двусмислени закони, и то все в наша щета.

Това са същинските въпроси. Всичко друго е мерене на налозите сред две групировки.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Сблъсъкът за хазарта (35)