Шкумбата: За пръв път като срещнах Любо Ганев, разбиваше през нощта вратата на къщата си с чук
Любо Ганев: Преди доста си удрях главата и съм се научил да си сътворявам улеснения
Димитър Туджаров-Шкумбата и Любо Ганев: Подредбата на звездите е идентична за двама звездни българи. Димитър Туджаров-Шкумбата и Любо Ганев са родени на една и съща дата - 6 ноември. Астралните близнаци се познават от над 30 година Преди месец Шкумбата навърши 64 година, като отпразнува рождения си ден в компанията на родственици и вярна аудитория. Той игра комедийно шоу в столичен клуб в Студентския град. Любо Ганев посрещна 53-ата си годишнина с ваучър на 12 000 км от родината. Той беше в Аржентина дружно с сътрудници и другари. Няколко детайла в живота им подсказват за астралната им връзка, като да вземем за пример, че и двамата имат по двама синове, непрекъснато пътуват в чужбина и към тях постоянно е занимателно.
- Откога се познавате двамата?
Любо Ганев: Знаем се още от младежките години, значи може би от над 30 години. Знаем, че сме родени на една и съща дата. Всеки път, като се забележим, се майтапим. Той е шегобиец и аз съм шегобиец, и постоянно си намираме тематика на диалог.
Димитър Туджаров: Преди на спортистите им даваха жилища и Любо беше комшия на Пламен Марков. Имам спомен, когато ЦСКА игра с “Аякс ”, бях в казармата и избягах с бойната униформа, с цел да крещя на стадион “Васил Левски ” за ЦСКА, като българин. После ме хванаха и лежах 14 дни. Вечерта след огромния мач обаче се събрахме при Пламен Марков. Той свиреше с китара и чухме крепко удряне извън с чукове. Излязохме и видяхме, че Любо Ганев си разрушава вратата от горната страна, с цел да може да се прибира и сподели: “Гледай какви ги вършат ”.
Л. Г.: Сума ти дивотии сме правили по тези години. Аз съм огромен човек и постоянно съм си правил улеснения. При мен всичко е огромно. Вкъщи всичките ми порти са високи, мебелите огромни. А да си блъскам главата във порти от дълго време ми стана табиет, само че в този момент по-рядко се случва.
- Вие сте астрални близнаци. Вярвате ли в астрологията?
Д. Т.: Вярвам в астрологията. В нея би трябвало да се има вяра, тъй като в нея е намесена природата.
Л. Г.: Аз нямам доверие нито в астрология, нито в зодии. Даже някой път, като се окачам с някоя госпожица и като ме пита коя зодия съм, крещя: “Имам ли късмет, с цел да знам дали да не преставам още да се окачам ”. Не имам вяра в тези неща.
- В какво вярвате?
Д. Т.: Вярвам, че усмивката ми няма да ме напусне в никакъв случай и се старая такава да ми е вярата.
Л. Г.: Вярвам в себе си.
Вярвам в това, че човек с
каквото се захване, може
да го докара
до сполучлив край
Няма да очаквам някой или нещо да ми предопределя ориста. Вярвам, че всичко, което мога и би трябвало да направя, зависи от мен. Оптимист съм постоянно.
- Г-н Ганев, напълно неотдавна издадохте книга. Откъде пристигна концепцията за нея?
Л. Г.: Идеята пристигна от това, че книгата е част от поредност. Първо излезе за Христо Стоичков, след това за Стефка Костадинова, за Вальо Йорданов и някак пристигна моят ред. А историите вътре са доста. Например за това, че се обзалагах с Христо Стоичков, че ще направя ас. Играхме един път в зала “Универсиада ”. Той сяда в публиката, стартира мачът и ми вика: “Дълъг, в случай че направиш точка - 100 $! ”. Съответно върша точка, вади парите, аз пъхвам в късите панталони, прещипвам ги с ластика. Но има доста други занимателни истории. Само като се има поради, че девизът на живота ми е: “Родил съм се, без да желая. Ще умра, без да желая. Живея както си желая ”, излиза наяве що за човек съм.
- Г-н Туджаров, вие сте от Петрич и даже сте били съседи с Ванга. Какви са спомените ви за нея?
Д. Т.: Да, една ограда ни делеше. От дете съм ходил доста при нея и от този момент я помня. Тя за мен си беше баба като моята баба. Последният ни спомен с нея беше в Рупите. Приказвахме и тя сподели: “Митко, някой трябваше да пребие финикийците! Откъде ги измислиха тези знаци? Всичкото е за тази проклета битка за пари. ” Говорехме си отново за живота.
- Пророкувала ли ви е нещо?
Д. Т.: Да, и тогава не я послушах. Каза ми да не карам до Нова година, само че преди Нова година в единадесет вечерта катастрофирах. Вече бях не запомнил. Дотогава пътувах с трен. Оттогава за каквото сме говорили, всичко съблюдавам. Друго, което ми е казвала: “Където спреш и си изтощен, тъй като сърцето ти спи, лягай спи! Почукай на врата, ще ти отворят, в случай че не, на пътя спи. И край с алкохола! ” Над 15 година аз не пия дори и бира. Каза ми: “Връщане няма. Това е нездравословно за твоя тип работа. Спираш! ” Спрях и по този начин ще продължава. В това съм я послушал и го съблюдавам.
- Има доста книги за Ванга. Не сте ли се замисляли да съберете истории и мемоари с пророчицата в книга?
Д. Т.: Антон Дончев ми сподели да напиша това, което сме си говорили с нея. Да направя книга, само че първо, че нямам време и второ, че има хора, които са живи и ще обидя, в случай че приказвам за диалозите сред мен, нея и тези хора. Често си говорихме за живота и
тя ми споделяше: “Където
да вървиш по света, се
връщай в България,
тъй като тук ще стане по-хубаво ”. Аз го чакам с неспокойствие.
- Г-н Ганев, вие сте от Русе. Често ли се връщате в родния си град?
Л. Г.: Нямам доста време. Сега около международното вървях по-често. Русе беше един от градовете домакини. Тази година вървях 4-5 пъти.
- Последните месеци вие се занимавахте с организацията на международното състезание по волейбол. Каква е оценката ви за него?
Л. Г.: Оценката ми е доста добра. Направихме страхотна организация. 200-300 индивида участваха в подготовката. Над 100 хиляди души аудитория са посетили това международно състезание. Имаше и доста фенове, които го гледаха, доста огромен ефирен шер (дял от аудиторията - б.а.). Неслучайно интернационалната организация даде толкоз доста похвали. За пръв път международното се организираше в 2 страни. За страдание, момчетата не можаха да покажат цялостните си благоприятни условия. Мисля, че можехме да се класираме най-малко в шестицата, само че това не зависеше от нас, само че даже и 9-ото място, което заехме, също не е неприятно.
- И двамата пътувате постоянно по света и у нас. Как ви се отразяват пътуванията с годините?
Д. Т.: Това да съм в придвижване, ме крепи. Аз обикалям земното кълбо и съм благополучен. Винаги където има църква, си запалвам свещ и си споделям: “Благодаря ти Господи! ” Благодарен съм за тази специалност, че мога да обикалям. Бил съм в Мароко, Тунис, Алжир с представления на френски. Също в Русия. Обикалял съм я от единия край до другия. Там съм правил представления на съветски.
Л. Г.: Само за тази година имам над 70 полета. Занимавам се с доста хетерогенен бизнес и ми се постанова да пътувам. Хубавото е, че това, което върша, не го чувствам като специалност. Така бях и със спорта. До края на кариерата си в никакъв случай не съм усещал волейбола като работа.
- Често ли ви разпознават българи в чужбина?
Л. Г.: Много постоянно се случва. Веднъж бях в Маями, разхождах се по плажа и една група българи ме стопираха, викат: “Е, Любо, какъв брой сме викали за теб ”. Разпознаваем съм отдалеко.
Д. Т.: Навсякъде по света се срещам с българи и след представлението се събираме да си приказваме за България. През ноември съм в Лондон по покана на наши студенти и март месец отново ще вървя. Догодина отново ще обикалям Съединени американски щати с турне.
В Невада си бях взел кола чартърен. Спрях на една бензиностанция посред пустинята. Излезе мъж, наля бензин и го запитвам по какъв начин да платя. Той ме погледна и сподели: “Както искаш, да ти таковам майката! ” Оказа се земляк, след това ми се извинява. От 30 година налива бензин там и няма мърдане. (смее се)
Още една история. Да ме прости Васил Михайлов, само че той ще си го признае. Вървя в Ню Йорк, вали дъжд. На тротоара вървят двама. Мина такси и опръска единия и той на гласовит български се извика: “Да ти таковам майката! ”.
Оказа се Васил Михайлов.
Събитие беше да срещна
тъкмо него в Ню Йорк
и то да извършва обичана фраза на Ицо Стоичков.
- Г-н Ганев, в случай че не бяхте волейболист, с какво щяхте да се занимавате?
Л. Г.: 100% щях да се занимавам с някакъв бизнес, както и в този момент. Просто в този момент ми е по-лесно, тъй като спортът ме е научил на доста неща. Дал ми е самонадеяност. Всичко, което съм, е с помощта на волейбола. Неслучайно хората не престават да приказват за мен като Любо Ганев волейболиста, а съм спрял да играя от към този момент 20 година Пожелавам си някой ден хората да приказват по този начин за мен като за предприемача Любо Ганев. Имам към този момент 5 медала за бизнес достижения от Пловдивския панаир. Занимавам се с природен газ. Доставям за компресорните метанстанции. Правим изпитвания на автомобилните метанови уредби. С много неща се занимавам.
- Г-н Туджаров, след толкоз доста опит на задгранична сцена кой народ е най-труден за разсмиване?
Д. Т.: Най-трудно е да разсмееш немския народ. Те имат друго възприятие за комизъм. В Швейцария не можеш да разказваш вицове за превоз, тъй като влакът идва на секундата. Руснаците са по-близки до нас. Проблемите с тъщите ги имат и те.
- А случвало ли ви се е да засегнете някого с хумора си?
Д. Т.: Като млад направих неточност. Имаше една шегичка за заекващ мъж, който влиза в магазин за папагали и споделя: “Искам един гово-гово-говорящ папагал ”, а продавачът му отвръща: “Дай да излезм на открито, че ще ми съсипеш стоката! ” В края на представлението идват деца за подписи и запитвам едното дете за името му. Отвърна: “Казвам се Ки-Ки-Кирчо ”. Цялата зала избухна в смях, аз настръхнах. След това се извиних на детето и на родителите му.
- И давамат имате по двама синове. Те не са тръгнали по вашите професионални стъпки. С какво се занимават?
Л. Г.: Никога не съм давал
насоки на синовете си
И двамата в този момент ми оказват помощ в бизнеса. Големият тренира баскетбол, а дребният преди ходеше постоянно на фитнес. Сега имам внучка - Любомира. Скоро ще стане на 4 година Още е доста дребна и не ми я оставят доста, само че като пристигна време, ще я науча на волейбол. Засега се закачаме и гледаме клипчета в интернет.
Д. Т.: Единият ми наследник е проектант, а другият се занимава с кино. Даже катаджии са ги спирали, свързват ги с мен и желаят да им опишат анекдот. Единият беше споделил: “Спрете татко ми, аз си имам друга работа. ” Чувството им за комизъм е необикновено, само че те си имат напълно други специалности. /24chasa.bg
Димитър Туджаров-Шкумбата и Любо Ганев: Подредбата на звездите е идентична за двама звездни българи. Димитър Туджаров-Шкумбата и Любо Ганев са родени на една и съща дата - 6 ноември. Астралните близнаци се познават от над 30 година Преди месец Шкумбата навърши 64 година, като отпразнува рождения си ден в компанията на родственици и вярна аудитория. Той игра комедийно шоу в столичен клуб в Студентския град. Любо Ганев посрещна 53-ата си годишнина с ваучър на 12 000 км от родината. Той беше в Аржентина дружно с сътрудници и другари. Няколко детайла в живота им подсказват за астралната им връзка, като да вземем за пример, че и двамата имат по двама синове, непрекъснато пътуват в чужбина и към тях постоянно е занимателно.
- Откога се познавате двамата?
Любо Ганев: Знаем се още от младежките години, значи може би от над 30 години. Знаем, че сме родени на една и съща дата. Всеки път, като се забележим, се майтапим. Той е шегобиец и аз съм шегобиец, и постоянно си намираме тематика на диалог.
Димитър Туджаров: Преди на спортистите им даваха жилища и Любо беше комшия на Пламен Марков. Имам спомен, когато ЦСКА игра с “Аякс ”, бях в казармата и избягах с бойната униформа, с цел да крещя на стадион “Васил Левски ” за ЦСКА, като българин. После ме хванаха и лежах 14 дни. Вечерта след огромния мач обаче се събрахме при Пламен Марков. Той свиреше с китара и чухме крепко удряне извън с чукове. Излязохме и видяхме, че Любо Ганев си разрушава вратата от горната страна, с цел да може да се прибира и сподели: “Гледай какви ги вършат ”.
Л. Г.: Сума ти дивотии сме правили по тези години. Аз съм огромен човек и постоянно съм си правил улеснения. При мен всичко е огромно. Вкъщи всичките ми порти са високи, мебелите огромни. А да си блъскам главата във порти от дълго време ми стана табиет, само че в този момент по-рядко се случва.
- Вие сте астрални близнаци. Вярвате ли в астрологията?
Д. Т.: Вярвам в астрологията. В нея би трябвало да се има вяра, тъй като в нея е намесена природата.
Л. Г.: Аз нямам доверие нито в астрология, нито в зодии. Даже някой път, като се окачам с някоя госпожица и като ме пита коя зодия съм, крещя: “Имам ли късмет, с цел да знам дали да не преставам още да се окачам ”. Не имам вяра в тези неща.
- В какво вярвате?
Д. Т.: Вярвам, че усмивката ми няма да ме напусне в никакъв случай и се старая такава да ми е вярата.
Л. Г.: Вярвам в себе си.
Вярвам в това, че човек с
каквото се захване, може
да го докара
до сполучлив край
Няма да очаквам някой или нещо да ми предопределя ориста. Вярвам, че всичко, което мога и би трябвало да направя, зависи от мен. Оптимист съм постоянно.
- Г-н Ганев, напълно неотдавна издадохте книга. Откъде пристигна концепцията за нея?
Л. Г.: Идеята пристигна от това, че книгата е част от поредност. Първо излезе за Христо Стоичков, след това за Стефка Костадинова, за Вальо Йорданов и някак пристигна моят ред. А историите вътре са доста. Например за това, че се обзалагах с Христо Стоичков, че ще направя ас. Играхме един път в зала “Универсиада ”. Той сяда в публиката, стартира мачът и ми вика: “Дълъг, в случай че направиш точка - 100 $! ”. Съответно върша точка, вади парите, аз пъхвам в късите панталони, прещипвам ги с ластика. Но има доста други занимателни истории. Само като се има поради, че девизът на живота ми е: “Родил съм се, без да желая. Ще умра, без да желая. Живея както си желая ”, излиза наяве що за човек съм.
- Г-н Туджаров, вие сте от Петрич и даже сте били съседи с Ванга. Какви са спомените ви за нея?
Д. Т.: Да, една ограда ни делеше. От дете съм ходил доста при нея и от този момент я помня. Тя за мен си беше баба като моята баба. Последният ни спомен с нея беше в Рупите. Приказвахме и тя сподели: “Митко, някой трябваше да пребие финикийците! Откъде ги измислиха тези знаци? Всичкото е за тази проклета битка за пари. ” Говорехме си отново за живота.
- Пророкувала ли ви е нещо?
Д. Т.: Да, и тогава не я послушах. Каза ми да не карам до Нова година, само че преди Нова година в единадесет вечерта катастрофирах. Вече бях не запомнил. Дотогава пътувах с трен. Оттогава за каквото сме говорили, всичко съблюдавам. Друго, което ми е казвала: “Където спреш и си изтощен, тъй като сърцето ти спи, лягай спи! Почукай на врата, ще ти отворят, в случай че не, на пътя спи. И край с алкохола! ” Над 15 година аз не пия дори и бира. Каза ми: “Връщане няма. Това е нездравословно за твоя тип работа. Спираш! ” Спрях и по този начин ще продължава. В това съм я послушал и го съблюдавам.
- Има доста книги за Ванга. Не сте ли се замисляли да съберете истории и мемоари с пророчицата в книга?
Д. Т.: Антон Дончев ми сподели да напиша това, което сме си говорили с нея. Да направя книга, само че първо, че нямам време и второ, че има хора, които са живи и ще обидя, в случай че приказвам за диалозите сред мен, нея и тези хора. Често си говорихме за живота и
тя ми споделяше: “Където
да вървиш по света, се
връщай в България,
тъй като тук ще стане по-хубаво ”. Аз го чакам с неспокойствие.
- Г-н Ганев, вие сте от Русе. Често ли се връщате в родния си град?
Л. Г.: Нямам доста време. Сега около международното вървях по-често. Русе беше един от градовете домакини. Тази година вървях 4-5 пъти.
- Последните месеци вие се занимавахте с организацията на международното състезание по волейбол. Каква е оценката ви за него?
Л. Г.: Оценката ми е доста добра. Направихме страхотна организация. 200-300 индивида участваха в подготовката. Над 100 хиляди души аудитория са посетили това международно състезание. Имаше и доста фенове, които го гледаха, доста огромен ефирен шер (дял от аудиторията - б.а.). Неслучайно интернационалната организация даде толкоз доста похвали. За пръв път международното се организираше в 2 страни. За страдание, момчетата не можаха да покажат цялостните си благоприятни условия. Мисля, че можехме да се класираме най-малко в шестицата, само че това не зависеше от нас, само че даже и 9-ото място, което заехме, също не е неприятно.
- И двамата пътувате постоянно по света и у нас. Как ви се отразяват пътуванията с годините?
Д. Т.: Това да съм в придвижване, ме крепи. Аз обикалям земното кълбо и съм благополучен. Винаги където има църква, си запалвам свещ и си споделям: “Благодаря ти Господи! ” Благодарен съм за тази специалност, че мога да обикалям. Бил съм в Мароко, Тунис, Алжир с представления на френски. Също в Русия. Обикалял съм я от единия край до другия. Там съм правил представления на съветски.
Л. Г.: Само за тази година имам над 70 полета. Занимавам се с доста хетерогенен бизнес и ми се постанова да пътувам. Хубавото е, че това, което върша, не го чувствам като специалност. Така бях и със спорта. До края на кариерата си в никакъв случай не съм усещал волейбола като работа.
- Често ли ви разпознават българи в чужбина?
Л. Г.: Много постоянно се случва. Веднъж бях в Маями, разхождах се по плажа и една група българи ме стопираха, викат: “Е, Любо, какъв брой сме викали за теб ”. Разпознаваем съм отдалеко.
Д. Т.: Навсякъде по света се срещам с българи и след представлението се събираме да си приказваме за България. През ноември съм в Лондон по покана на наши студенти и март месец отново ще вървя. Догодина отново ще обикалям Съединени американски щати с турне.
В Невада си бях взел кола чартърен. Спрях на една бензиностанция посред пустинята. Излезе мъж, наля бензин и го запитвам по какъв начин да платя. Той ме погледна и сподели: “Както искаш, да ти таковам майката! ” Оказа се земляк, след това ми се извинява. От 30 година налива бензин там и няма мърдане. (смее се)
Още една история. Да ме прости Васил Михайлов, само че той ще си го признае. Вървя в Ню Йорк, вали дъжд. На тротоара вървят двама. Мина такси и опръска единия и той на гласовит български се извика: “Да ти таковам майката! ”.
Оказа се Васил Михайлов.
Събитие беше да срещна
тъкмо него в Ню Йорк
и то да извършва обичана фраза на Ицо Стоичков.
- Г-н Ганев, в случай че не бяхте волейболист, с какво щяхте да се занимавате?
Л. Г.: 100% щях да се занимавам с някакъв бизнес, както и в този момент. Просто в този момент ми е по-лесно, тъй като спортът ме е научил на доста неща. Дал ми е самонадеяност. Всичко, което съм, е с помощта на волейбола. Неслучайно хората не престават да приказват за мен като Любо Ганев волейболиста, а съм спрял да играя от към този момент 20 година Пожелавам си някой ден хората да приказват по този начин за мен като за предприемача Любо Ганев. Имам към този момент 5 медала за бизнес достижения от Пловдивския панаир. Занимавам се с природен газ. Доставям за компресорните метанстанции. Правим изпитвания на автомобилните метанови уредби. С много неща се занимавам.
- Г-н Туджаров, след толкоз доста опит на задгранична сцена кой народ е най-труден за разсмиване?
Д. Т.: Най-трудно е да разсмееш немския народ. Те имат друго възприятие за комизъм. В Швейцария не можеш да разказваш вицове за превоз, тъй като влакът идва на секундата. Руснаците са по-близки до нас. Проблемите с тъщите ги имат и те.
- А случвало ли ви се е да засегнете някого с хумора си?
Д. Т.: Като млад направих неточност. Имаше една шегичка за заекващ мъж, който влиза в магазин за папагали и споделя: “Искам един гово-гово-говорящ папагал ”, а продавачът му отвръща: “Дай да излезм на открито, че ще ми съсипеш стоката! ” В края на представлението идват деца за подписи и запитвам едното дете за името му. Отвърна: “Казвам се Ки-Ки-Кирчо ”. Цялата зала избухна в смях, аз настръхнах. След това се извиних на детето и на родителите му.
- И давамат имате по двама синове. Те не са тръгнали по вашите професионални стъпки. С какво се занимават?
Л. Г.: Никога не съм давал
насоки на синовете си
И двамата в този момент ми оказват помощ в бизнеса. Големият тренира баскетбол, а дребният преди ходеше постоянно на фитнес. Сега имам внучка - Любомира. Скоро ще стане на 4 година Още е доста дребна и не ми я оставят доста, само че като пристигна време, ще я науча на волейбол. Засега се закачаме и гледаме клипчета в интернет.
Д. Т.: Единият ми наследник е проектант, а другият се занимава с кино. Даже катаджии са ги спирали, свързват ги с мен и желаят да им опишат анекдот. Единият беше споделил: “Спрете татко ми, аз си имам друга работа. ” Чувството им за комизъм е необикновено, само че те си имат напълно други специалности. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ