&format=webp)
Любимият на германците дюнер е все по-скъп, а скоро може да стане и дефицитен
Любителите на дюнери в Германия са в суматоха.
Оказва се, че една от най-известните улични храни – пикантни парчета месо на шиш, завити в тънка питка, която се продава на всеки ъгъл в Германия, може да нарастне доста или, още по-лошо, да се стигне до народен дефицит.
Макар на пръв взор тези опасения да наподобяват пресилени, не са неоснователни.
Работниците в една от най-големите дюнер заводи в Германия са въвлечени в яростна и продължителна битка с работодателя си за заплатите и изискванията на труд, написа Euronews.
Birtat Meat World
От седмици във фабриката Birtat Meat World SE в югозападна Германия индустриалната линия стопира неведнъж, като поради „ предупредителни стачки ” и гледище за нарастване на заплатите с 375 евро на месец. Към момента те варират и не са оповестени от притежателя.
Съюзът на хранителната промишленост, напитките и кетъринга, който съставлява служащите, твърди, че методите на заплащане не са транспарантни и те получават доста разнообразни заплати за идентична работа, съгласно осведомителната организация DPA, добавя Euronews.
Персоналът на фабриката се пробва да подписа групов трудов контракт благодарение на синдиката.
Работниците също се пробват да сключат групов трудов контракт за всички чиновници благодарение на синдиката.
Имигрантска работна мощ
Много от служащите са имигранти от Турция, Румъния или България.
Те прекарват дълги и тежки дни във фабриката, където температурите са близки до нулата, с цел да се резервира свежестта на суровото месо.
В сряда доста от тях още веднъж напуснаха работните си места, развявайки флагове пред основния вход на фабриката, свирейки на барабани, скандирайки възгласи за по-високи заплати и синдикални контракти.
Германски медии оповестяват, че до момента Birtat не е отстъпила пред нито едно от настояванията. Компанията не отговори на запитването за коментар от Euronews.
Birtat Meat WorldКлиентите са милиони, само че печалбите… не толкоз
Birtat, която се намира в град Мур, на 30 км от Щутгарт, създава шишове за дюнер от над 30 години. Компанията показва на своя уеб страница, че те могат да бъдат от мляно говеждо, телешко, пилешко или пуешко месо и да доближат тегло до 120 кг.
Работниците във фабриката транжират месото, мариноват го и го нанизват на дългите железни шишове. После го замразяват и доставят до заведения за хранене в цяла Германия.
Birtat твърди, че доставя артикули на хиляди улични сергии и заведения за бързо хранене и доближава до над 13 милиона консуматори всеки месец.
Ресторантьорите се тормозят, че в случай че служащите стартират дълготрайна стачка, обичаната бърза храна на германците може съществено да нарастне или даже да стане дефицитна.
PexelsЦените са нагоре
Германците към този момент се оплакват, че дюнерът, който преди две десетилетия беше на ниска цена и се продаваше за 2,50 евро, е станал прекомерно скъпа, като в множеството заведения коства най-малко 7 евро или повече.
Халил Думан размишлява върху положението на бизнеса, до момента в който реже тънки парчета говеждо в Pergamon Döner, малко заведение на гара Фридрихщрасе в Берлин, където клиентите се редят на опашка за обяд.
„ Всичко става все по-трудно “, споделя 68-годишният турски преселник. „ Продуктите са все по-скъпи и ние надали към този момент можем да осъществяваме облага. Но в случай че повишим цените, хората няма да купуват повече от нас “, добавя мъжът, който работи в дюнерджийници в Берлин от над 30 години и продава уличния специалитет на цена от 7,50 евро.
PexelsДюнерът и дългата му история с Германия
Думата дюнер произлиза от турския глагол donmek, който значи „ да се върти “, защото месото се пече с часове на шиш и се нарязва на тънки като бръснач парченца, когато стане хрупкаво и златисто.
За първи път донесена в Берлин от турски имигранти през 70-те години, този специалитет, който се сервира в питка с маруля, домати, лук и разнообразни сосове, през днешния ден се продава в цяла Германия, от Балтийско море до Баварските Алпи.
Pexels
Историята споделя, че, първият донер бил фиктивен през 1971 година от турския гастарбайтер Махмут Айгун, който продавал месото в питка с йогурт сос покрай жп гарата до зоопарка в Западен Берлин.
В Германия през днешния ден живеят към 2,9 милиона души с турски корени, само че дюнерът е толкоз публикуван в страната, че доста задгранични туристи го смятат за типично немски и даже не знаят за имигрантското му минало.
Оказва се, че една от най-известните улични храни – пикантни парчета месо на шиш, завити в тънка питка, която се продава на всеки ъгъл в Германия, може да нарастне доста или, още по-лошо, да се стигне до народен дефицит.
Макар на пръв взор тези опасения да наподобяват пресилени, не са неоснователни.
Работниците в една от най-големите дюнер заводи в Германия са въвлечени в яростна и продължителна битка с работодателя си за заплатите и изискванията на труд, написа Euronews.
Birtat Meat World От седмици във фабриката Birtat Meat World SE в югозападна Германия индустриалната линия стопира неведнъж, като поради „ предупредителни стачки ” и гледище за нарастване на заплатите с 375 евро на месец. Към момента те варират и не са оповестени от притежателя.
Съюзът на хранителната промишленост, напитките и кетъринга, който съставлява служащите, твърди, че методите на заплащане не са транспарантни и те получават доста разнообразни заплати за идентична работа, съгласно осведомителната организация DPA, добавя Euronews.
Персоналът на фабриката се пробва да подписа групов трудов контракт благодарение на синдиката.
Работниците също се пробват да сключат групов трудов контракт за всички чиновници благодарение на синдиката.
Имигрантска работна мощ
Много от служащите са имигранти от Турция, Румъния или България.
Те прекарват дълги и тежки дни във фабриката, където температурите са близки до нулата, с цел да се резервира свежестта на суровото месо.
В сряда доста от тях още веднъж напуснаха работните си места, развявайки флагове пред основния вход на фабриката, свирейки на барабани, скандирайки възгласи за по-високи заплати и синдикални контракти.
Германски медии оповестяват, че до момента Birtat не е отстъпила пред нито едно от настояванията. Компанията не отговори на запитването за коментар от Euronews.
Birtat Meat WorldКлиентите са милиони, само че печалбите… не толкоз Birtat, която се намира в град Мур, на 30 км от Щутгарт, създава шишове за дюнер от над 30 години. Компанията показва на своя уеб страница, че те могат да бъдат от мляно говеждо, телешко, пилешко или пуешко месо и да доближат тегло до 120 кг.
Работниците във фабриката транжират месото, мариноват го и го нанизват на дългите железни шишове. После го замразяват и доставят до заведения за хранене в цяла Германия.
Birtat твърди, че доставя артикули на хиляди улични сергии и заведения за бързо хранене и доближава до над 13 милиона консуматори всеки месец.
Ресторантьорите се тормозят, че в случай че служащите стартират дълготрайна стачка, обичаната бърза храна на германците може съществено да нарастне или даже да стане дефицитна.
PexelsЦените са нагоре Германците към този момент се оплакват, че дюнерът, който преди две десетилетия беше на ниска цена и се продаваше за 2,50 евро, е станал прекомерно скъпа, като в множеството заведения коства най-малко 7 евро или повече.
Халил Думан размишлява върху положението на бизнеса, до момента в който реже тънки парчета говеждо в Pergamon Döner, малко заведение на гара Фридрихщрасе в Берлин, където клиентите се редят на опашка за обяд.
„ Всичко става все по-трудно “, споделя 68-годишният турски преселник. „ Продуктите са все по-скъпи и ние надали към този момент можем да осъществяваме облага. Но в случай че повишим цените, хората няма да купуват повече от нас “, добавя мъжът, който работи в дюнерджийници в Берлин от над 30 години и продава уличния специалитет на цена от 7,50 евро.
PexelsДюнерът и дългата му история с Германия Думата дюнер произлиза от турския глагол donmek, който значи „ да се върти “, защото месото се пече с часове на шиш и се нарязва на тънки като бръснач парченца, когато стане хрупкаво и златисто.
За първи път донесена в Берлин от турски имигранти през 70-те години, този специалитет, който се сервира в питка с маруля, домати, лук и разнообразни сосове, през днешния ден се продава в цяла Германия, от Балтийско море до Баварските Алпи.
Pexels Историята споделя, че, първият донер бил фиктивен през 1971 година от турския гастарбайтер Махмут Айгун, който продавал месото в питка с йогурт сос покрай жп гарата до зоопарка в Западен Берлин.
В Германия през днешния ден живеят към 2,9 милиона души с турски корени, само че дюнерът е толкоз публикуван в страната, че доста задгранични туристи го смятат за типично немски и даже не знаят за имигрантското му минало.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ