С тези разтърсващи думи Цветана Манева се сбогува със сцената!
Любимката на генерации фенове - Цветана Манева, трогна публиката с разтърсваща тирада във връзка сбогуването ѝ със сцената.
78-годишната актриса бе удостоена с огромната премия за повсеместен принос към театралното изкуство Аскеер тази година. Церемонията по връчването на премиите на фондация „ Академия Аскеер “ за достижения в театралното изкуство през миналия сезон се състоя на 24 май в спектакъл "Българска войска ".
Тази година блестящият театър се организира под надпис „ Урок по български “ и бе отдаден на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски.
.jpg )
Българска телеграфна агенция
„ Ако имаше довечера изгряваща звезда, аз се усещам като залязваща “, сподели Цветана Манева.
„ Без комизъм. Наистина. Всяко нещо на този свят има край и напоследък аз нямам задоволително сили към този момент да употребявам по най-хубавия метод това, което се крие надълбоко в душата ми, и което постоянно съм се стремяла и съм успявала да предам на публиката, пристигнала на спектакъл. Ние заслужаваме любов, защото хората на театъра са най-чувствителните, прочувствените и преданите. А пък този свят, който по този начин устремено се е запътил да стане, извинете ме, неприличен, нечовечен, да ни чертае бъдеще, че ще опустеят пространствата в които живеем, творим, съществуваме, мечтаем… Вярваме и желаеме да има хора след нас, които също по този начин да мечтаят, визия си нямате. Аз твърдо имам вяра, че всичко това може да се прави в театъра. Ако и вие мислите по този начин, може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за финален път “, добави още тя.
Със сигурност българската театрална сцена ще осиротее без наличието на тази гигантска актриса, без нейния колосален гений и бездънен прочувствен заряд, бликащ от всяка фибра на тялото и душата ѝ.
Българска телеграфна агенция
Но макар нейното „ сбогом” с публиката, тя вечно ще остане обвързвана с театъра като една от най-забележимите трагични актриси на България. Не единствено тъй като животът ѝ минава в театъра още от дребна като щерка на артиста Георги Манев, само че и поради щастливата си орис на актриса, изиграла всички най-значими типичен и модерни героини.
Еболи, Жулиета, Албена, Нора, Медея, Антигона, девойка Юлия, Фру Алвинг, Джулия, Бланш, Вирджиния Улф, Мод, Лора, Бернарда Алба, Коко Шанел, Ана са единствено една дребна част от театралните ѝ превъплъщения, които публиката помни и за които мечтае всяка актриса.
Кариерата ѝ я среща с творчеството на създатели като Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Чехов, Йовков, Тенеси Улиямс, Жан Ануи, Лорка, Едуард Олби, Константин Илиев, Яна Борисова, Ева Енслър и други.
Ще я запомним и с функциите ѝ във филми от златните години на родното кино като „ Опасен сексапил “ (на Иван Андонов), „ Последна дума “ (на Бинка Желязкова, за ролята си в който получава „ Златна роза “ през 1973 година на Международния кинофестивал).
Както за родните киномани, по този начин и за самата нея, незабравими остават превъплъщенията ѝ в „ Трудна обич “, „ Дами канят “ и „ Мечтатели “ – филми, сътворени под режисьорския размах на Иван Андонов. Особено значима е и срещата ѝ с Георги Дюлгеров в „ Мера съгласно мера “.
В „ Сватбите на Йоан Асен “ на Вили Цанков актрисата е похвалена като необикновен експерт от Коста Цонев.
„ Моята истина е тази – устремявам се да бъда добра “, споделя преди време в изявление за „ 168 часа “ огромната актриса. За родната аудитория обаче Цветана Манева ще остане на просто една добра актриса, а Кралицата на родната сцена, която остави незаличима диря в историята на българския спектакъл и кино.
Изящна и провокативна, нейното наличие на сцената, нейната външност, артистична прелест и омагьосване, я трансфораха в сборник и ентусиазъм за генерации актьори, в икона, която допира и раздрусва всеки, докоснал се до нейния гений.
Ето и цялостния лист с отличените на церемонията по връчването на премиите „ Аскеер 2022 “:
Най-добро зрелище
„ Опашката “ от Захари Карабашлиев – Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ – Плевен
Режисура
Диана Добрева за „ Коприна “ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, режисура на Драматичен спектакъл „ Николай О. Масалитинов “ – Пловдив
Съвременна българска драматургия
Александър Секулов за „ Народът на Вазов “, режисура на Народен спектакъл „ Иван Вазов “
Моноспектакъл
„ На живо “ по текст на Яна Борисова, режисьор Димитър Коцев- Шошо, сценография Никола Тороманов – Фичо, композитор Милен Кукошаров, с присъединяване на Александра Сърчаджиева и Радена Вълканова, режисура на „ Контра проект “
Водеща женска роля
Мария Каварджикова за ролята и на Пилар в „ Една испанска пиеса “ от Ясмина Реза, режисура на Малък градски спектакъл „ Зад канала “
Водеща мъжка роля
Малин Кръстев за ролята му на Мариано в „ Една испанска пиеса “ от Ясмина Реза, режисура на Малък градски спектакъл „ Зад канала “
Поддържаща женска роля
Лили Шомова за ролята и на Кристин в „ Госпожица Юлия “ от Аугуст Стриндберг, режисура на Театър „ Възраждане “
Поддържаща мъжка роля
Юлиан Вергов за ролята му на Иван Вазов в „ Народът на Вазов “ от Александър Секулов, режисура на Народен спектакъл „ Иван Вазов “
Изгряваща звезда
Сдружение „ Суматоха “ за „ Въпреки живота, всичко е любов” по Виктор Пасков, режисура на Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов”– Габрово
Сценография
Мира Каланова за „ Коприна “ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, режисура на Драматичен спектакъл „ Николай О. Масалитинов “ – Пловдив
Костюмография
Марина Райчинова за „ Коприна “ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, режисура на Драматичен спектакъл „ Николай О. Масалитинов “ – Пловдив
Театрална музика
Николай Иванов за „ Шахнаме: Сказание за Зал “ по Фердоуси – Театър Азарян, Национален замък на културата и Фондация „ Ден Гри “
78-годишната актриса бе удостоена с огромната премия за повсеместен принос към театралното изкуство Аскеер тази година. Церемонията по връчването на премиите на фондация „ Академия Аскеер “ за достижения в театралното изкуство през миналия сезон се състоя на 24 май в спектакъл "Българска войска ".
Тази година блестящият театър се организира под надпис „ Урок по български “ и бе отдаден на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски.
Българска телеграфна агенция
„ Ако имаше довечера изгряваща звезда, аз се усещам като залязваща “, сподели Цветана Манева.
„ Без комизъм. Наистина. Всяко нещо на този свят има край и напоследък аз нямам задоволително сили към този момент да употребявам по най-хубавия метод това, което се крие надълбоко в душата ми, и което постоянно съм се стремяла и съм успявала да предам на публиката, пристигнала на спектакъл. Ние заслужаваме любов, защото хората на театъра са най-чувствителните, прочувствените и преданите. А пък този свят, който по този начин устремено се е запътил да стане, извинете ме, неприличен, нечовечен, да ни чертае бъдеще, че ще опустеят пространствата в които живеем, творим, съществуваме, мечтаем… Вярваме и желаеме да има хора след нас, които също по този начин да мечтаят, визия си нямате. Аз твърдо имам вяра, че всичко това може да се прави в театъра. Ако и вие мислите по този начин, може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за финален път “, добави още тя.
Със сигурност българската театрална сцена ще осиротее без наличието на тази гигантска актриса, без нейния колосален гений и бездънен прочувствен заряд, бликащ от всяка фибра на тялото и душата ѝ.
Българска телеграфна агенция
Но макар нейното „ сбогом” с публиката, тя вечно ще остане обвързвана с театъра като една от най-забележимите трагични актриси на България. Не единствено тъй като животът ѝ минава в театъра още от дребна като щерка на артиста Георги Манев, само че и поради щастливата си орис на актриса, изиграла всички най-значими типичен и модерни героини.
Еболи, Жулиета, Албена, Нора, Медея, Антигона, девойка Юлия, Фру Алвинг, Джулия, Бланш, Вирджиния Улф, Мод, Лора, Бернарда Алба, Коко Шанел, Ана са единствено една дребна част от театралните ѝ превъплъщения, които публиката помни и за които мечтае всяка актриса.
Кариерата ѝ я среща с творчеството на създатели като Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Чехов, Йовков, Тенеси Улиямс, Жан Ануи, Лорка, Едуард Олби, Константин Илиев, Яна Борисова, Ева Енслър и други.
Ще я запомним и с функциите ѝ във филми от златните години на родното кино като „ Опасен сексапил “ (на Иван Андонов), „ Последна дума “ (на Бинка Желязкова, за ролята си в който получава „ Златна роза “ през 1973 година на Международния кинофестивал).
Както за родните киномани, по този начин и за самата нея, незабравими остават превъплъщенията ѝ в „ Трудна обич “, „ Дами канят “ и „ Мечтатели “ – филми, сътворени под режисьорския размах на Иван Андонов. Особено значима е и срещата ѝ с Георги Дюлгеров в „ Мера съгласно мера “.
В „ Сватбите на Йоан Асен “ на Вили Цанков актрисата е похвалена като необикновен експерт от Коста Цонев.
„ Моята истина е тази – устремявам се да бъда добра “, споделя преди време в изявление за „ 168 часа “ огромната актриса. За родната аудитория обаче Цветана Манева ще остане на просто една добра актриса, а Кралицата на родната сцена, която остави незаличима диря в историята на българския спектакъл и кино.
Изящна и провокативна, нейното наличие на сцената, нейната външност, артистична прелест и омагьосване, я трансфораха в сборник и ентусиазъм за генерации актьори, в икона, която допира и раздрусва всеки, докоснал се до нейния гений.
Ето и цялостния лист с отличените на церемонията по връчването на премиите „ Аскеер 2022 “:
Най-добро зрелище
„ Опашката “ от Захари Карабашлиев – Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ – Плевен
Режисура
Диана Добрева за „ Коприна “ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, режисура на Драматичен спектакъл „ Николай О. Масалитинов “ – Пловдив
Съвременна българска драматургия
Александър Секулов за „ Народът на Вазов “, режисура на Народен спектакъл „ Иван Вазов “
Моноспектакъл
„ На живо “ по текст на Яна Борисова, режисьор Димитър Коцев- Шошо, сценография Никола Тороманов – Фичо, композитор Милен Кукошаров, с присъединяване на Александра Сърчаджиева и Радена Вълканова, режисура на „ Контра проект “
Водеща женска роля
Мария Каварджикова за ролята и на Пилар в „ Една испанска пиеса “ от Ясмина Реза, режисура на Малък градски спектакъл „ Зад канала “
Водеща мъжка роля
Малин Кръстев за ролята му на Мариано в „ Една испанска пиеса “ от Ясмина Реза, режисура на Малък градски спектакъл „ Зад канала “
Поддържаща женска роля
Лили Шомова за ролята и на Кристин в „ Госпожица Юлия “ от Аугуст Стриндберг, режисура на Театър „ Възраждане “
Поддържаща мъжка роля
Юлиан Вергов за ролята му на Иван Вазов в „ Народът на Вазов “ от Александър Секулов, режисура на Народен спектакъл „ Иван Вазов “
Изгряваща звезда
Сдружение „ Суматоха “ за „ Въпреки живота, всичко е любов” по Виктор Пасков, режисура на Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов”– Габрово
Сценография
Мира Каланова за „ Коприна “ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, режисура на Драматичен спектакъл „ Николай О. Масалитинов “ – Пловдив
Костюмография
Марина Райчинова за „ Коприна “ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, режисура на Драматичен спектакъл „ Николай О. Масалитинов “ – Пловдив
Театрална музика
Николай Иванов за „ Шахнаме: Сказание за Зал “ по Фердоуси – Театър Азарян, Национален замък на културата и Фондация „ Ден Гри “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ