Радев гол до кръста пред горящ влак и потна стрина? Дай им на пол...
Любим терен за тях са и честванията на значими дати от историята ни. Защото там имат опция да „ блеснат “ с патриотични, прочувствени и чисто политически мнения, постоянно взети от „ банката “ с клишета.
Видяхме президента Радев гол до кръста при потопяването на кораба „ Чавдар “ - остаряло, ръждясало рибарско корито, където той облече неопренов костюм и влезе в ролята на самоуверен водолаз.
Удостои с наличието си дипломирането на курсантите от Висшето военно-морско учебно заведение, след което се появи и на Петрова равнища по случай годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.
Навсякъде Румен Радев насочва препоръки към украинците да одобряват всички условия на Путин и да спрат да пазят родината си от агресора. Това е остаряла позиция на президента, който по този начин и не дръзва да промълви, че точно кремълският деспот би трябвало да спре да убива и опожарява. Не пропуща също да подлага на критика сегашната власт – не че няма защо да бъде подложена на критика, - само че без да уточни и едно различно решение.
Президентът обаче не се появява в регионите, където вилнее огнена буря, с която се борят стотици пожарникари и доброволци. Няма го и при изгорели домове и разплакани потърпевши. В Плевен и още десетки селища стотици хиляди българи изнемогват от безводие, лечебни заведения и детски градини разчитат на бидони, хората са лишени от обикновени санитарни условия, епидемии дебнат.
Политици обаче не се мяркат там, въпреки значително от тях да са определени от същите тези гласоподаватели.
Защото гледките са нелицеприятни. Защото няма какво да кажат на бедстващите. Защото знаят кои са виновниците и те са част от тях.
ПР-ът от години е натурален сателит на политиците. Връзките с обществеността (PR) играят забележителна роля за създаване на обществения облик на политиците. Така е по целия свят.
Няма обаче да забележим президента Радев, гол до кръста пред горяща влакова комбинация. Или с кофа вода в пламнала къща нейде в Трънско. А да подава манерка с водица на некъпана цяла седмица стрина в плевенско село?
Той желае да е политически Рамбо, само че не да избавя, а да театралничи. Същото важи и за останалите политици.
Те жадуват някой да им се възхищава, да бъдат охранявани, жителите да им вършат път и да слушат мъдрите им слова от трибуните, до момента в който мерцедесите ги изчакват с включени климатици.
ПР-ът е безценен и го плащаме всички ние.
Поне един път в седмицата Радев кани и се снима с математици, спечелили международни оценки, млади надарени спортисти, „ чавдарчета “ и „ пионери “, взели участие в неговата самодейност „ Спортувай с президента “. Връчва им плакети и грамоти, потупва ги по рамото пред строя. Мила казармена картинка…
По неговите стъпки крачи и ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова. Има ли празник, значима дата или място, където са се събрали повечко хора – тя е там. Чете от листчето и гледа мъдро.
Преди дни Киселова ни „ ощастливи “ от Копривщица: „ За да градим своето бъдеще би трябвало да познаваме своята история, която е вплетена в дълбоките корени на нашия фолклор, а в Копривщица се показва най-хубавото от него от всички етнографски области в страната “.
Невероятно! Как не сме се сетили до момента...
Радев е великодушен на обещания. Пред младите ни волейболистки, когато приказва за проектите им и за идващите Олимпийски игри споделя: „ Бъдете уверени, че ние ще ви поддържаме по всякакъв начин да реализирате тази своя фантазия “. Всячески. Чрез заробващ контракт като този с турската Боташ?
Вице-премиерът Атанас Зафиров и той се подредил на фотография с младите гении и дава обещание крепко финансиране на спорта.
Реалността е доста по-различна.
Държавната хазна дава за спорт единствено по 11 евро на глава от популацията. Това е дъното в Европейския съюз, сочи Евростат през 2024 година
Пред нас са Румъния с 30 евро на човек, Словакия с 31 евро, Литва с 35 евро, Хърватия – с 39 евро и така нататък На първо място е Люксембург, където за спорт се дават 500 евро на човек. В Топ три са още Швеция с 254 евро и Финландия с 226 евро. Далеч над нас са Франция, Нидерландия, Дания и други
У нас за спорт отиват едвам 0,4% от всички разноски, до момента в който междинното равнище за Европейски Съюз е 0,8% - два пъти повече. В някои страни тези разноски доближават 2%.
Усилено обаче се създават и раздават плакети и грамоти. Освен спортистите, така наречен интелектуалци също са обичан декор за президент, министри и депутати.
Големият стихотворец и преводач Кирил Кадийски в едно изявление припомня: „ Сартр отхвърля Нобелова премия. Борис Христов отхвърли медал „ Св. св. Кирил и Методий – първа степен “. Иван Теофилов отхвърли медал, не помня какъв. Дават му го на 80 години. На създател от неговия сан! И то втора степен. Кой ги раздава тия ордени и има ли си разбиране кой кой е в българската просвета?! “
Нямат разбиране, несъмнено, само че ПР-ът си върви. Лицата на висок пост в политиката имат безграничен достъп до медиите. Това им дава опция да манипулират обществото посредством благовидни прояви. Защото мишите политически амбицийки в никакъв случай не свършват.
Гео Милев ни е оставил мисълта: „ Ако срамът не беше такава огромна необичайност в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя непрекъсната резиденция. ”
Достойните българи, завоювали самопризнание по света в разнообразни области, заслужават внимание, самопризнание и награди. Политиците са част от това отношение, само че когато показността и лицемерието надвиват, се промъква чувството за възползване от непознатия триумф и популярност. И в устата горчи. Който има сетива за това.
Огнян Стефанов
Видяхме президента Радев гол до кръста при потопяването на кораба „ Чавдар “ - остаряло, ръждясало рибарско корито, където той облече неопренов костюм и влезе в ролята на самоуверен водолаз.
Удостои с наличието си дипломирането на курсантите от Висшето военно-морско учебно заведение, след което се появи и на Петрова равнища по случай годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.
Навсякъде Румен Радев насочва препоръки към украинците да одобряват всички условия на Путин и да спрат да пазят родината си от агресора. Това е остаряла позиция на президента, който по този начин и не дръзва да промълви, че точно кремълският деспот би трябвало да спре да убива и опожарява. Не пропуща също да подлага на критика сегашната власт – не че няма защо да бъде подложена на критика, - само че без да уточни и едно различно решение.
Президентът обаче не се появява в регионите, където вилнее огнена буря, с която се борят стотици пожарникари и доброволци. Няма го и при изгорели домове и разплакани потърпевши. В Плевен и още десетки селища стотици хиляди българи изнемогват от безводие, лечебни заведения и детски градини разчитат на бидони, хората са лишени от обикновени санитарни условия, епидемии дебнат.
Политици обаче не се мяркат там, въпреки значително от тях да са определени от същите тези гласоподаватели.
Защото гледките са нелицеприятни. Защото няма какво да кажат на бедстващите. Защото знаят кои са виновниците и те са част от тях.
ПР-ът от години е натурален сателит на политиците. Връзките с обществеността (PR) играят забележителна роля за създаване на обществения облик на политиците. Така е по целия свят.
Няма обаче да забележим президента Радев, гол до кръста пред горяща влакова комбинация. Или с кофа вода в пламнала къща нейде в Трънско. А да подава манерка с водица на некъпана цяла седмица стрина в плевенско село?
Той желае да е политически Рамбо, само че не да избавя, а да театралничи. Същото важи и за останалите политици.
Те жадуват някой да им се възхищава, да бъдат охранявани, жителите да им вършат път и да слушат мъдрите им слова от трибуните, до момента в който мерцедесите ги изчакват с включени климатици.
ПР-ът е безценен и го плащаме всички ние.
Поне един път в седмицата Радев кани и се снима с математици, спечелили международни оценки, млади надарени спортисти, „ чавдарчета “ и „ пионери “, взели участие в неговата самодейност „ Спортувай с президента “. Връчва им плакети и грамоти, потупва ги по рамото пред строя. Мила казармена картинка…
По неговите стъпки крачи и ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова. Има ли празник, значима дата или място, където са се събрали повечко хора – тя е там. Чете от листчето и гледа мъдро.
Преди дни Киселова ни „ ощастливи “ от Копривщица: „ За да градим своето бъдеще би трябвало да познаваме своята история, която е вплетена в дълбоките корени на нашия фолклор, а в Копривщица се показва най-хубавото от него от всички етнографски области в страната “.
Невероятно! Как не сме се сетили до момента...
Радев е великодушен на обещания. Пред младите ни волейболистки, когато приказва за проектите им и за идващите Олимпийски игри споделя: „ Бъдете уверени, че ние ще ви поддържаме по всякакъв начин да реализирате тази своя фантазия “. Всячески. Чрез заробващ контракт като този с турската Боташ?
Вице-премиерът Атанас Зафиров и той се подредил на фотография с младите гении и дава обещание крепко финансиране на спорта.
Реалността е доста по-различна.
Държавната хазна дава за спорт единствено по 11 евро на глава от популацията. Това е дъното в Европейския съюз, сочи Евростат през 2024 година
Пред нас са Румъния с 30 евро на човек, Словакия с 31 евро, Литва с 35 евро, Хърватия – с 39 евро и така нататък На първо място е Люксембург, където за спорт се дават 500 евро на човек. В Топ три са още Швеция с 254 евро и Финландия с 226 евро. Далеч над нас са Франция, Нидерландия, Дания и други
У нас за спорт отиват едвам 0,4% от всички разноски, до момента в който междинното равнище за Европейски Съюз е 0,8% - два пъти повече. В някои страни тези разноски доближават 2%.
Усилено обаче се създават и раздават плакети и грамоти. Освен спортистите, така наречен интелектуалци също са обичан декор за президент, министри и депутати.
Големият стихотворец и преводач Кирил Кадийски в едно изявление припомня: „ Сартр отхвърля Нобелова премия. Борис Христов отхвърли медал „ Св. св. Кирил и Методий – първа степен “. Иван Теофилов отхвърли медал, не помня какъв. Дават му го на 80 години. На създател от неговия сан! И то втора степен. Кой ги раздава тия ордени и има ли си разбиране кой кой е в българската просвета?! “
Нямат разбиране, несъмнено, само че ПР-ът си върви. Лицата на висок пост в политиката имат безграничен достъп до медиите. Това им дава опция да манипулират обществото посредством благовидни прояви. Защото мишите политически амбицийки в никакъв случай не свършват.
Гео Милев ни е оставил мисълта: „ Ако срамът не беше такава огромна необичайност в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя непрекъсната резиденция. ”
Достойните българи, завоювали самопризнание по света в разнообразни области, заслужават внимание, самопризнание и награди. Политиците са част от това отношение, само че когато показността и лицемерието надвиват, се промъква чувството за възползване от непознатия триумф и популярност. И в устата горчи. Който има сетива за това.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ