Люба Цанова: Болката от неудовлетворени детски потребности ражда зависимости
Люба Цанова е самостоятелен и колективен психотерапевт от Велико Търново, с над 15-годишен опит. През 1997 година приключва “Социални действия ” с втора компетентност “Социална логика на психиката ”, а през 2002 година приключва Психология във Великотърновския университет “Св.
Св. Кирил и Методий ”.
В работата си употребява EMDR (десентизация и преправка посредством очни движения), психодрама, интегративно дишане, когнитивно-поведенческа терапия и скица терапия. Провежда самостоятелни и групови лечебни сесии, в това число онлайн, в Център за психическо консултиране и психотерапия “Ариадна ”, на който е и шеф. Разговаряме с Люба Цанова за зависимостите и потреблението на скица от терапия, като метод за справяне с тях.
- Г-жо Цанова, какви способи употребявате в работата си с хора със зависимости?
- Моята работа не е ориентирана особено към хора със зависимости. Но в практиката ми се срещам от време на време с тях и тогава употребявам скица терапия. Тя ми оказва помощ да открия аргументите за зависимостта. Схемата държи индивида там, където в миналото е бил уязвим и лишен, и го кара да повтаря едни и същи поведенчески модели, които го държат празен, печален, ядосан, слаб, какъвто е бил, когато се е случила схемата.
Самата аз съм била с хранително разстройство и знам, че това е обвързвано с интервали на принуждение в живота ми. Чрез насилника или посредством претърпян доста мощен стрес схемите се наместват първоначално като наематели, само че в един миг стават господари на нашия психологичен дом. Ние към този момент нямаме място там, а гледаме самотни и слаби като деца, които не могат да се защитят.
- Как се случват тези схеми?
- Схемите са свързани с базови потребности. Ако човек получи прекомерно малко от което има потребност или прекалено много, или преживее принуждение, изменничество, тормоз до 18-годишната си възраст, схемата се образува и става част от него. Една част от нас остава дете, на тази възраст, в която не ни е достигнала обич, сигурност, валидация, убеденост. Колкото по-малки сме, толкоз по-малко знаем за света и толкоз по-травматично претърпяваме нещата и ги отпечатваме в себе си. Така че най-страшни са схемите, които се отпечатват в нас в доста ранна възраст.
Въпреки че аз съм близо 50-годишна жена, майка на две деца, психотерапевт и така нататък, дружно с мен седи и моето вътрешно дете. Тоест там, където някоя от базовите ми потребности е била неудовлетворена, аз съм останала дете. В схемата са вплетени нашите страсти и прочувствени реакции на непосрещнати потребности от детството. В нашата психика има и отровен наставнически модел
Това са думите, които сме чували от възрастните, когато потребностите ни не са били посрещнати. Или пък това са думите, които ние сме си споделили от тяхно име, с цел да си разбираем за какво претърпяваме болежка. При избрани обстановки, които припомнят на спомените ни от детството, тези думи се задействат в нас и ние се усещаме като дребни деца – безпомощни, подвластни, засрамени, сами.
Например аз съм доста изтощена и се прибирам след работа. Въпреки че съм добър човек и обичам децата си, само че отхвърлям на дребния си наследник да ми опише нещо забавно за него. Неговата потребност от внимание и от това да приема страстите му, да му покажа обич и грижа е естествена. Но аз съм изтощена, тъй като съм човек и имам някакъв потенциал на благоприятни условия, и отвръщам с неспокойствие: „ Моля те, не ме занимавай в този момент! “.
Ако това се случва постоянно, е допустимо детето да отпечата моята физиономия и думи, като си каже от мое име „ Ти натоварваш хората. Ти си задължение “. Дори да не помни за това, след време в някои моменти, в които парньор или сътрудник реагира по този начин, той ще се почувства печален, зарязан, нищожен. Това е механизмът на схемите.
Когато физиономията ни е тъжна и се усещаме сами, отделени в целия свят, това е нашето самотно, уязвимо дете. Може да имаме безсилно дете, което не има вяра във опциите си, или непрестанно се опасява, че може да се разболее, че може да допусне неточност и тя да е съдбовна. Може да има и засрамено дете, с което е злоупотребено. Може да е свръхотговорно дете, което носи непостижими товари
Но поемаме една тежка отговорност, която се трансформира във безконечна незадоволеност. Имаме също като част от нас едно ядосано, недисциплинирано, импулсивно дете. Това се случва, когато е нямало възрастни, които да сложат граници на държанието.
Схемата е нашето вътрешно дете с непосрещната потребност и страст от това, както и съответният вид „ отровен родител ”, който санкционира, изоставя, упреква или изисква непрестанно неща, без да се интересува от възприятията на детето. Тази скица пречи да виждаме хората от живота ни в действителната им светлина, а съгласно схемата, която проектираме.
