Животът е като сладолед ~ насладете му се, преди да се е разтопил
(Lyons Maid ice-cream van, Cambridge, 1960)
Ледено прелъщение, топяща се наслада, най-обичан от децата. Една мъдрост споделя, че в никакъв случай не е прекомерно студено за един сладолед. А хилядолетната история дава твърди доказателства за пристрастеностите сладоледени. Здравословните му качества също не са за занемаряване:
сладоледът подтиква производството на серотонин в организма, който защищава от стрес и покачва настроението
млякото и сметаната съдържат триптофан - ефективен естествен транквилант, който успокоява нервната система, повдига настроението, оказва помощ при бодърствуване
в случай че в състава му има какао или кафени зърна, те работят като естествени антиоксиданти, предпазващи от болести на сърцето. Какаото намалява и равнищата на холестерол и оказва помощ за свалянето на непотребните килограми
сладоледът е потребен, тъй като съдържа калций и доставя на организма витамините А и В
носи приятност, а това е мощно целесъобразно ☺
(Gelato served from a Carpigiani-made gelato truck at the Bologna fair in 1958. © Gelato Museum)
Китай, 5000 години обратно. Тамошните императори и знатни люде са първите, вкусили странната композиция от сняг, лед, плодове, зрънца нар, вино и мед. Чуден десерт, носещ самодоволство и прохлада в горещините. Пътят на сладоледа е дълъг и живописен - китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а те популяризирали рецептата измежду венецианците и римляните.
По времето на Александър Македонски, снегът от планините бил употребен за приготвянето на десерт от замразени ягоди и вода. А бойците на пълководеца били тези, които добавили към него плодове, вино, мед и мляко.
Римският император Нерон изпращал робите си в планините, с цел да носят сняг и лед, в които готвачите слагали нектар, плодове и мед. За да се съхранял по-дълго време, Нерон наредил да се построят специфични студени стаи под императорския замък.
През XIII век, великият странник Марко Поло донесъл в Европа сладките предписания за плодов сладолед от Китай. Те му били подарени от монголски хан и доста наподобявали шербет. Италианските аристократи били предоволни от това ново сладко прелъщение. Рецептите за подготвяне на сладоледа били защитавани в загадка, а придворните готвачи давали обет за безмълвие.
1676 година, Париж. Френската столица станала първият град, в който почнали да създават и продават сладолед. 250 парижки сладкари се обединили и основали компания за произвеждане на сладолед. Официалната рецепта за приготвянето му към момента била държавна загадка.
100 години по-късно, във Виена била издадена готварска книга с разнообразни сладоледени предписания. Екземпляр от книгата е непокътнат и до през днешния ден – в него има рецепта за сладолед с каймак от горната страна, а вътре - добавена канела, ванилия и вишнев ликьор. И още - сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини.
XVII век се смята за Златният век на сладоледа и приветства неговото разпространяване. Тогава се раждат и доста други предписания – за парфета, мусове, ледени бомбички и други.
За първи път сладоледът бил сервиран на богато пиршество, което британският крал Чарлз I дал за доближените си. Кралският готвач, французин, поднесъл апетитен, кремообразен и сладостен десерт, който в никакъв случай не бил опитвал. Последвала всеобща възхита и утвърждение, а кралят наредил на готвача да не издава никому тайната рецепта за ледения крем и му платил обилно за това. След гибелта на Чарлз І през 1649 година готвачът продал рецептата на богати търговци. Така сладоледът се популяризирал из цяла Европа.
В Америка предписания за подготвяне на сладолед попаднали чрез британските преселници, когато през 1774-та доставчикът на хранителни артикули Филип Лензи оповестил в нюйорските вестници, че идва от Лондон и носи предписания на разнообразни сладости и най-много тази на сладоледа.
Първото изобретение при производството на сладолед било намерено от Нанси Джонсън от Ню-Джърси през 1846 година – тя изобретила ръчния фризер. Купата със сладолед била потапяна в съд със примес от сол и лед и десертът се разбърквал с ръчката на фризера до замразяването му. Нанси не се сетила да патентова своето изобретение. Това направил 2 години по-късно господин Янг, който се отнесъл честно и записал сладоледеният фризер като Патент на Джонсън.
През 1904 година в Сент Луис се провела интернационална галерия на сладоледа, на която бил демонстриран първият автомат за вафлени кофички.
През 1919 година американецът Нелсън създал предписания за сладолед, глазиран с шоколад. Нарекли го Ескимо къс или „ Кифличката на ескимоса ". Нелсън показвал своя артикул из градовете, като по едно и също време прожектирал филм за ескимосите.
За формален рожден ден на сладоледа се смята 10 юни 1786 година, когато сладоледът бил пуснат за всеобща продажба в Америка.
Снимки: en.wikipedia.org, oldnews.aadl.org, pinterest.com, gelatoworldtour.com, prx.org
