Размисли над една среща в НДК
Ляв блок на Българска социалистическа партия или ЛОСТ(Леви Обединени Сили на Труда) с Българска социалистическа партия е идейно-политическа алтернатива, която по кардинално друг метод предрешава триумфа или неуспеха на огромния въпрос за обединяването на Левицата. Следват размишления на една дребна, само че достоверна лява социалистическа партия „ ПОДЕМ “ във връзка на от дълго време планувания и състоял се на 29 ноември т.г. конгрес в НДК с основно настоящо лице-организатор Костадин Паскалев.
Първо. Българска социалистическа партия следва сама да реши своите истински проблеми (ръководство, политики, ценности), а не да ги споделя и натоварва с тях цялата Левица. От несъгласията и интригите на някои, всички са губещи. Нужна е предварителна изясненост за политическите упоритости на С. Станишев, К. Паргов, В. Жаблянов, К. Паскалев, К. Добрев... Неприемливи са нравствените поуки на външни за Българска социалистическа партия политически партии.
Второ. Специално поканеният някогашен ръководител Г. Първанов катализатор ли е или мина с не толкоз забавено деяние за обединителните процеси в лявото? Забравено ли е, че със своите социал-либерални възгледи той насочи Българска социалистическа партия в ням коловоз? Как ще взе участие в обединяването лице, което уверено твърди, че „ няма ляво-няма дясно “ и заема комфортна конформистка позиция? На срещата в НДК още веднъж съобщи за себе си наставнически статус, базирайки се на „ славната “ си биография.
Трето. Възникват голям брой въпроси по отношение на инициативния кръг и публично поканените партии, структури, персони. Платформата „ Социализъм 21 век “ е разумна, само че за какво тя не се съчетава и не употребява потенциала на Движението „ Ляв Поглед “ , а и на редица други сродни явления? Добре е да се взираме в най-различни именити партии и в същото време е неясно, когато от полезрението отпадат представителите на комунистическия, социалистическия, аграрния, екологичния, гражданския бранш. Нима не е ясно, че социалистическият знаменател отвън Българска социалистическа партия е болшинство, сензитивно болшинство, изключително като дълбока увереност.
Четвърто. Не сме в плен на предишното, само че мъчно се не помнят някои „ подвизи “ на съществени лица на срещата в НДК:
- Инициирането и пропагандирането на така наречен Закон за досиетата, който обиди и отблъсна десетки хиляди почтено работили за сигурността на социалистическата страна. И серия други лобистки закони...
- Публичното обвързване с тъмните фигури на престъпния преход и сенчестия бизнес, което ерозира въздействието и ролята на лявото.
- Кардиналната смяна в геополитическата ориентировка на страната без национално допитване.
Бъдещето на лявото е в ръцете на младите.
Пето. Лявото обединяване има смисъл, в случай че е достоверно ляво. Ако схване и отстоява като своя основополагаща полезност - социалистическата концепция, мира и труда. Просто общественото нито е ляво, нито още по-малко е социализъм. Създава се усещане, че на този стадий като цяло относителното тегло на мощно мотивиращото социалистическо начало се принизява за сметка на социалдемократическите и демократични възгледи. Светъл лъч бе социалистическото изказване на В. Жаблянов.
Шесто. Лявото обединяване е социална задача от най-голям сан. То не е изпиране на политически биографии. Участваш безплатно за положителното на болшинството. Именно по тази причина България извънредно се нуждае от нов огромен социалистически план, който сплотява оптималната палитра от същински леви партии, организации, персони. Необходим е идейно-политически съюз - Леви Обединени Сили на Труда (ЛОСТ). Съюз от равноправни участници с естественото си, само че и възродено, благоевско ядро - Българска социалистическа партия.
Седмо. 2023 година е съдбовна за силата и ориста на лявото единство. За шанса на болшинството български жители да имат заслужен живот. Затова е нужна победа на идващите предварителни парламентарни и постоянни локални избори.
Първо. Българска социалистическа партия следва сама да реши своите истински проблеми (ръководство, политики, ценности), а не да ги споделя и натоварва с тях цялата Левица. От несъгласията и интригите на някои, всички са губещи. Нужна е предварителна изясненост за политическите упоритости на С. Станишев, К. Паргов, В. Жаблянов, К. Паскалев, К. Добрев... Неприемливи са нравствените поуки на външни за Българска социалистическа партия политически партии.
Второ. Специално поканеният някогашен ръководител Г. Първанов катализатор ли е или мина с не толкоз забавено деяние за обединителните процеси в лявото? Забравено ли е, че със своите социал-либерални възгледи той насочи Българска социалистическа партия в ням коловоз? Как ще взе участие в обединяването лице, което уверено твърди, че „ няма ляво-няма дясно “ и заема комфортна конформистка позиция? На срещата в НДК още веднъж съобщи за себе си наставнически статус, базирайки се на „ славната “ си биография.
Трето. Възникват голям брой въпроси по отношение на инициативния кръг и публично поканените партии, структури, персони. Платформата „ Социализъм 21 век “ е разумна, само че за какво тя не се съчетава и не употребява потенциала на Движението „ Ляв Поглед “ , а и на редица други сродни явления? Добре е да се взираме в най-различни именити партии и в същото време е неясно, когато от полезрението отпадат представителите на комунистическия, социалистическия, аграрния, екологичния, гражданския бранш. Нима не е ясно, че социалистическият знаменател отвън Българска социалистическа партия е болшинство, сензитивно болшинство, изключително като дълбока увереност.
Четвърто. Не сме в плен на предишното, само че мъчно се не помнят някои „ подвизи “ на съществени лица на срещата в НДК:
- Инициирането и пропагандирането на така наречен Закон за досиетата, който обиди и отблъсна десетки хиляди почтено работили за сигурността на социалистическата страна. И серия други лобистки закони...
- Публичното обвързване с тъмните фигури на престъпния преход и сенчестия бизнес, което ерозира въздействието и ролята на лявото.
- Кардиналната смяна в геополитическата ориентировка на страната без национално допитване.
Бъдещето на лявото е в ръцете на младите.
Пето. Лявото обединяване има смисъл, в случай че е достоверно ляво. Ако схване и отстоява като своя основополагаща полезност - социалистическата концепция, мира и труда. Просто общественото нито е ляво, нито още по-малко е социализъм. Създава се усещане, че на този стадий като цяло относителното тегло на мощно мотивиращото социалистическо начало се принизява за сметка на социалдемократическите и демократични възгледи. Светъл лъч бе социалистическото изказване на В. Жаблянов.
Шесто. Лявото обединяване е социална задача от най-голям сан. То не е изпиране на политически биографии. Участваш безплатно за положителното на болшинството. Именно по тази причина България извънредно се нуждае от нов огромен социалистически план, който сплотява оптималната палитра от същински леви партии, организации, персони. Необходим е идейно-политически съюз - Леви Обединени Сили на Труда (ЛОСТ). Съюз от равноправни участници с естественото си, само че и възродено, благоевско ядро - Българска социалистическа партия.
Седмо. 2023 година е съдбовна за силата и ориста на лявото единство. За шанса на болшинството български жители да имат заслужен живот. Затова е нужна победа на идващите предварителни парламентарни и постоянни локални избори.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ