Кредитите и лихвите: дойде ли повратната точка?
Лятото и началото на есента минаха в жизнеспособен оптимизъм за идната динамичност на имотния пазар, достъпа до заем и лихвените равнища. Той бе подхранван от неналичието на смяна в данните за основни парични и банкови индикатори.
Безспорно, трансмисията на решенията на паричната политика на огромните централни банки лишава време, а и постоянно би трябвало да отчитаме характерните условия в страната – в това число податливост към икономисване, желания към банкови депозити, равнище на ликвидност, фискална политика. Независимо от всичко това, България няма по какъв начин да остане „ настрана “ от световната смяна на паричните условия. Последните данни на Българска народна банка към този момент дават индикация за това:
Лихвите по заеми и депозити за семействата се отместиха минимално нагоре, въпреки и с десета от процентния пункт. Нивото на лихвите по депозитите е значимо, защото е употребено от доста банки като основа на формулата за установяване на променливите лихви по дълготрайните ипотечни заеми. От своя страна, след повече от 13 години на резистентен спад – след достигнатия пик през лятото на 2009 година – лихвите по жилищните заеми означават леко покачване. Същото, прочее, се случва и с разноските по обслужване на заемите за ползване.Самото кредитиране забавя своя ритъм на напредък. След като в продължение на месеци годишният напредък на общия размер на отпуснатите жилищни заеми за семействата надвишава 18%, през октомври темпът леко спада до 17,9%. Също минимално се забавя и растежът на годишна база на потребителския заем – от 13,9% до 13,8%. Кредитът за нефинансови предприятия в това време забавя годишния си напредък си от 11,4% до 10,4%.
Тези промени може да наподобяват незначителни и в друга обстановка евентуално нямаше да заслужават внимание. В сегашния подтекст обаче – рекордна инфлация от четири десетилетия и ясни поръчки на централните банки за стягане на паричната политика забележимото ѝ изкривяване – би трябвало да ги посрещаме като сигнал, че изискванията за финансиране обръщат посоката след повече от шест години на кредитна агресия.
Текстът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Безспорно, трансмисията на решенията на паричната политика на огромните централни банки лишава време, а и постоянно би трябвало да отчитаме характерните условия в страната – в това число податливост към икономисване, желания към банкови депозити, равнище на ликвидност, фискална политика. Независимо от всичко това, България няма по какъв начин да остане „ настрана “ от световната смяна на паричните условия. Последните данни на Българска народна банка към този момент дават индикация за това:
Лихвите по заеми и депозити за семействата се отместиха минимално нагоре, въпреки и с десета от процентния пункт. Нивото на лихвите по депозитите е значимо, защото е употребено от доста банки като основа на формулата за установяване на променливите лихви по дълготрайните ипотечни заеми. От своя страна, след повече от 13 години на резистентен спад – след достигнатия пик през лятото на 2009 година – лихвите по жилищните заеми означават леко покачване. Същото, прочее, се случва и с разноските по обслужване на заемите за ползване.Самото кредитиране забавя своя ритъм на напредък. След като в продължение на месеци годишният напредък на общия размер на отпуснатите жилищни заеми за семействата надвишава 18%, през октомври темпът леко спада до 17,9%. Също минимално се забавя и растежът на годишна база на потребителския заем – от 13,9% до 13,8%. Кредитът за нефинансови предприятия в това време забавя годишния си напредък си от 11,4% до 10,4%.
Тези промени може да наподобяват незначителни и в друга обстановка евентуално нямаше да заслужават внимание. В сегашния подтекст обаче – рекордна инфлация от четири десетилетия и ясни поръчки на централните банки за стягане на паричната политика забележимото ѝ изкривяване – би трябвало да ги посрещаме като сигнал, че изискванията за финансиране обръщат посоката след повече от шест години на кредитна агресия.
Текстът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ