Лято е. Качвате се на влак, за да пътувате из

Лято е. Качвате се на трен, с цел да пътувате из Европа, с отворен преносим компютър и лист със задания, само че Wi-Fi няма. Имейлите не се изпращат, страниците не се зареждат, а за стрийминг можете напряко да забравите.

Европейските железопътни компании постоянно популяризират свързаността във влаковете като преимущество, само че за доста пасажери това към момента е упражнение по самообладание, а не по работливост.

„ Производителността и качеството на Wi-Fi на борда на европейските влакове е доста неприятно “, споделя Лук Кихоу, анализатор в компанията за интернет връзка Ookla, пред POLITICO.

Причината - високата скорост на влаковете затрудняват Wi-Fi антените във вагоните, както и смарт телефоните да поддържат постоянна връзка сред сменящите се мобилни кули.

„ Ако влакът се движи с 200 км/ч, устройството може да минава на друга клетка на мобилната мрежа на всеки 45 или 60 секунди, което е доста бързо “, споделя Кихоу. „ Това води до техническо предизвикателство, наречено Доплеров резултат “.

Този резултат разказва обстановка, в която бързото придвижване трансформира честотата на сигнала и може да попречи на способността да се поддържа постоянна връзка.

Във френските влакове SNCF, да вземем за пример, пасажерите, които се свързват с Wi-Fi, получават следното предизвестие: „ Поради неналичието на покритие и нашата скорост качеството на Wi-Fi може да се разграничава от това в дома ви “. Също по този начин се предлага да не се гледат онлайн видеоклипове, което „ способства за ограничение на честотната лента “.
„ Ало? Прекъсваш ми “
Но неприятният Wi-Fi във влака не се дължи единствено на скоростта или броя на кулите. Много от вагоните в действителност не са проектирани да пропущат радиочестоти.

„ В предишното доста влакове са употребявали прозорци с метализирано или нискоемисионно стъкло, което по своята същина не благоприятства разпространяването на сигнала “, споделя Кихоу.

Тази структура прави вагона сходен на нещо като клетка на Фарадей – електромагнитна ризница, която блокира безжичните сигнали, сходно на това, което предизвиква спиране на диалозите по телефона в асансьора или не разрешава излъчването на микровълнова радиация да излезе на открито.

Миналата година белгийската железопътна компания SNCB се отхвърли от въвеждането на Wi-Fi във влаковете си поради „ високите разноски за внедряване и покритие от телекомуникационните оператори “, изяснява представителят на компанията Том Гийом.

Вместо това SNCB взема решение да трансферира отговорността на телекомуникационните компании, до момента в който влага в остъкляване, което е по-благоприятно за мобилните сигнали.

„ Телекомуникационните оператори би трябвало да подобрят качеството и покритието на сигнала наоколо до железопътната инфраструктура “, безапелационен е Гийом.

Физиката на радиочестотите също е добре открита: честотната лента, нормално предопределена за 5G в Европа, не е доста ефикасна при прекосяване през дървета и листа, които постоянно обкръжават железопътните линии. Това затруднява директното постигане до купетата или телефоните на потребителите, за разлика от 4G, където по-ниските честоти, които нормално се употребяват, не могат да придвижват толкоз доста данни, само че достигат по-далеч и се оправят по-добре с трудностите.

„ В нашите данни виждаме, че всяко лято има доста утежняване на продуктивността на мобилната мрежа в региони с гъста растителност “, споделя Кихоу.

Добавете към това хилядите тунели в железопътната мрежа на континента и излиза наяве, че европейските влакове се сблъскват със съществено предизвикателство в осигуряването на постоянен Wi-Fi, макар че някои страни се оправят по-добре от други.

Швейцария е надалеч пред другите с Wi-Fi скорости във влаковете си, които са съвсем 30 пъти по-бързи от тези в Австрия и Нидерландия. Тя е единствената страна в извадката на Ookla, която минава границата от 25 мегабита в секунда междинна скорост на евакуиране – минималната базова стойност за надеждно прилагане на интернет.
Влаковете се приготвят за ъпгрейд
Някои железопътни оператори в този момент гледат към небето – безусловно – за по-добър интернет на борда на влаковете си, като се обръщат към сателитни снабдители, с цел да оказват помощ за запълването на пропуските в покритието по маршрутите. Чешките железници пък опитват с мрежата Starlink на Илон Мъск, до момента в който френската SNCF изследва както американското сателитно съзвездие, по този начин и нейния френско-британски съперник Eutelsat.

Макар че сателитната съгласуваност работи добре за самолетните компании – с помощта на ясното небе и близостта до орбитата – тя не е „ непробиваемо решение за влаковете “, предупреждава Кихоу, а по-скоро допълнение към цялостния микс от съгласуваност. „ Толкова доста се концентрират върху приемането на сигнал във влака, само че са не запомнили за приемането на сигнал към него “.

Wi-Fi оборудването и стандартите, които стоят зад него, играят значима роля за качеството на връзката. Връзките, проучени от Ookla в Полша – която е на едно от последните места по продуктивност – демонстрират, че влаковете към момента работят с Wi-Fi 4, стандарт от 2009 година, който предлага доста по-малка честотна лента и доста по-ниски скорости спрямо по-новите генерации. По думите на Кихоу без значение дали железопътните оператори обновят рутерите или прозорците, „ в случай че няма мрежово покритие, няма да има мобилен сигнал във влака, без значение от технологията “.

А в случай че мислите да употребявате хотспота на телефона си, с цел да заобиколите нестабилната Wi-Fi връзка, помислете още веднъж.

„ Ако всеки излъчва личната си Wi-Fi мрежа, това ще докара до големи разстройства “, предизвестява още Кихоу.

Интернетът във влаковете в Европа към момента е ужасяващ и към този момент пълноценната връзка по европейските релси ще остане несигурна.