Лятно или зимно часово време предпочитате? Остават само няколко часа за гласуване
Лятното или зимно часово време да остане за непрекъснато в България? Днес е последният ден, в който може да отговорите на този въпрос посредством формата за гласоподаване на сайта на държавната администрация.
За дадете гласа си, първо би трябвало да се регистрирате в уеб страницата.
Гласуването стартира на 20 септември и завършва през днешния ден, 11 октомври, в 17:30 ч.
До 11:20 ч. от близо седеммилионна България са гласували едвам 14 396 души.
През 2019 година България и останалите страни членки на Европейския съюз ще реалокират за последно стрелките на часовника (с 1 ч. напред в последната неделя на март и/или 1 ч. обратно сутринта в последната неделя на октомври, когато се връща общоприетото часово време) и ще останат за непрекъснато надлежно на лятно или зимно часово време.
Промяната постанова инструкция на Европейския парламент и Съвета за прекратяване на сезонните промени на часовото време и за анулация на Директива 2000/84/ЕО.
Лятното часово време е въведено, с цел да се извлече оптималната изгода от дневната светлина, в началото в Германия и Франция - по време на Първата международна война - за икономисване на въглища, употребявани за осветяване. Още по време на войната към тях се причисляват Англия, множеството нейни съдружници и доста неутрални европейски страни.
След края на Втората международна война редица европейски страни преустановяват практиката, само че след това лятното часово време още веднъж се вкарва. Това се случва първо в Италия (1966 г.), по-късно в Гърция (1971 г.) и редица други страни от Европейски Съюз.
В интернационален проект лятно часово време се употребява в 60 страни, в това число в Северна Америка и Океания. Все повече прилежащи на Европейски Съюз страни и негови търговски сътрудници вземат решение да не го ползват или да го отстранен, да вземем за пример Исландия, Китай (1991 г.), Русия (2011 г.), Беларус (2011 г.) и Турция (2016 г.).
Законодателството на Европейски Съюз по отношение на лятното часово време е въведено през 1980 година за сливане на съществуващите национални практики и графици за лятното часово време, които към оня миг се разминават. От 2001 година насам наредбите на Европейски Съюз за лятното часово време се уреждат с Директива 2000/84/ЕО 2, с която се вкарва задължението за всички страни членки да преминат към лятното часово време в последната неделя на март и да се върнат към тяхното общоприетоо време (зимно часово време) в последната неделя на октомври.
Но без значение от наредбите за лятното часово време на Европейски Съюз, териториите на страните членки на европейския континент са групирани в три разнообразни часови зони или общоприети часови времена. Всяка страна членка взема самостоятелно решение за общоприетото часово време за цялата ѝ територия или за разнообразни елементи от нея. В същото време, все по-често жителите, Екологичен потенциал и страни членки слагат под въпрос системата на смяна тутакси два пъти годишно. Ето за какво Европейска комисия извърши разбор, организира и социална консултация. 84% от далите отговор близо 4,6 млн. души се оповестиха ЗА преустановяването на промяната на часовото време два пъти годишно, а 16% желаеха тя да се резервира. Въпросът повдигнаха и транспортните министри на съвещания на Съвета, а редица членки обявиха, че избират да бъде прекратено потреблението на лятно часово време.
Затова и Комисията предложи да се преустановят сезонните промени на часовото време в Съюза и се подсигурява, че страните членки ще могат да вземат решения по отношение на своето общоприетоо време.
Според Европейска комисия позволяването на некоординирани промени на часовото време в страните от Европейски Съюз ще се отрази неподходящо върху вътрешния пазар заради по-високите разноски за трансгранична търговия, неудобствата и вероятните разстройства в превоза, далекосъобщенията и пътуванията, както и заради по-ниската продуктивност в границите на вътрешния пазар на артикули и услуги.
Комисията показва още, че макар че икономиите на сила от лятното часово време са били една от главните аргументи за въвеждането на сегашния режим, научните проучвания демонстрират, че цялостният резултат от тях е нищожен .
Например през 2016 година италианското електроразпределително сдружение TSO Terna рапортува, че годишните спестявания на електрическа енергия от лятното часово време в Италия възлизат на почти 0,2% от годишното ползване на електрическа енергия, което съставлява годишни икономии в размер на близо 94,5 милиона евро. За Франция процентът е 0,1. През 2015 година пък немската асоциация на водния и енергийния бранш (BDEW) отбелязва, че икономиите в Германия към този момент са несъществени, защото потреблението на електрическа енергия за осветяване е намаляла до към 8% от енергийното ползване, до момента в който тази за развлекателни действия се е нараснала.
Внедряването на нови осветителни технологии (както и интелигентни измервателни уреди, програмиращи устройства и т.н.) към този момент води до понижаване на евентуалните икономии на сила от въвеждането на лятно часово време, написа още Европейска комисия.
Как промяната въздейства на здравето
Заключения от някои хронобиологични проучвания сочат, че резултатът на лятното часово време върху човешкия биоритъм може би е по-сериозен, в сравнение с се е смятало . Например в отчета на Бундестага от 2016 година се прави отпратка към констатации, според които човешкият биоритъм не се приспособява толкоз добре към пролетната смяна на часовото време , колкото се смяташе до момента, и че при хората от избрани хронотипове приспособяването към нея може да отнеме няколко седмици, до момента в който есенната смяна поражда по-малко проблеми. Наличните данни обаче към момента не дават явен отговор на въпроса за цялостния резултат върху здравето (т.е. салдото сред хипотетичните позитивни и негативни ефекти).
Пътна сигурност
Няма дефинитивни доказателства и във връзка с връзката сред лятното часово време и пътнотранспортните катастрофи. Някои изследвания демонстрират, че лишаването от сън, дължащо се на преместването на часовника с един час напред напролет, може да усили риска от катастрофи. Като цяло обаче е мъчно да се каже, че лятното часово време оказва по-голямо директно влияние върху броя на пътнотранспортните катастрофи спрямо други фактори.
Селско стопанство
Въвеждането на лятното часово време породи опасения от нарушение на биоритъма на животните и смяна на графиците на доене и хранене заради смяната тутакси. Те обаче наподобява последователно отпадат заради въвеждането на ново съоръжение, изкуствено осветяване и автоматизирани технологии.
Географско разположение
Изборът на общоприетоо часово време и на това дали да преминат за непрекъснато към лятно или към зимно часово време зависи от всяка страна членка. Ето за какво последствията от този избор би трябвало да бъдат оценени на национално ниво. Като цяло въздействията евентуално ще се разграничават според от географското състояние на всяка страна членка: в северните страни членки към този момент е налице осезаема сезонна смяна на дължината на деня през годината. Те се характеризират с тъмни зими с къси дни и светли лета с къси нощи. В най-южните страни членки тези разлики не са толкоз крайни, защото не се следи забележителна смяна в разпределението на дните и нощите през годината. Вероятно разположението на страните в границите на тяхната часова зона също ще бъде от огромно значение. Колкото по-близо е ситуирана една страна до западната граница на своята часова зона, толкоз по-късно ще изгрява и залязва слънцето, до момента в който в източната част на часовата зона сутринта ще бъде по-светло, а слънцето ще залязва по-рано.
Промяната на схемата ще бъде обвързвана и с разноски по прекосяването към новия режим. Докато актуалните разноски, генерирани при смяната на часовото време два пъти годишно, ще отпаднат, ще има „ преходни разноски “ заради прекосяването към нов режим без сезонни промени. Ще бъде належащо препрограмиране и преконфигуриране на системите на ИТ. Това ще бъде от решаващо значение за софтуера за графици и календари (здравни системи, резервационни системи за пътувания) и за този, привързан с часовото време, както и за всички интелигентни технологии 19. Разписанията в транспортния бранш ще би трябвало да бъдат приспособени. Както някои заинтригувани страни подчертаха в отговора си на публичната консултация, ще бъде от особена значимост да се обезпечи известно време за тази смяна.
Държавите членки следва да ползват директивата от 1 април 2019 година С цялостното използване на актуалната инструкция страните членки към този момент няма да вършат сезонни промени на своето общоприетоо часово време или времена.
За дадете гласа си, първо би трябвало да се регистрирате в уеб страницата.
Гласуването стартира на 20 септември и завършва през днешния ден, 11 октомври, в 17:30 ч.
До 11:20 ч. от близо седеммилионна България са гласували едвам 14 396 души.
През 2019 година България и останалите страни членки на Европейския съюз ще реалокират за последно стрелките на часовника (с 1 ч. напред в последната неделя на март и/или 1 ч. обратно сутринта в последната неделя на октомври, когато се връща общоприетото часово време) и ще останат за непрекъснато надлежно на лятно или зимно часово време.
Промяната постанова инструкция на Европейския парламент и Съвета за прекратяване на сезонните промени на часовото време и за анулация на Директива 2000/84/ЕО.
Лятното часово време е въведено, с цел да се извлече оптималната изгода от дневната светлина, в началото в Германия и Франция - по време на Първата международна война - за икономисване на въглища, употребявани за осветяване. Още по време на войната към тях се причисляват Англия, множеството нейни съдружници и доста неутрални европейски страни.
След края на Втората международна война редица европейски страни преустановяват практиката, само че след това лятното часово време още веднъж се вкарва. Това се случва първо в Италия (1966 г.), по-късно в Гърция (1971 г.) и редица други страни от Европейски Съюз.
В интернационален проект лятно часово време се употребява в 60 страни, в това число в Северна Америка и Океания. Все повече прилежащи на Европейски Съюз страни и негови търговски сътрудници вземат решение да не го ползват или да го отстранен, да вземем за пример Исландия, Китай (1991 г.), Русия (2011 г.), Беларус (2011 г.) и Турция (2016 г.).
Законодателството на Европейски Съюз по отношение на лятното часово време е въведено през 1980 година за сливане на съществуващите национални практики и графици за лятното часово време, които към оня миг се разминават. От 2001 година насам наредбите на Европейски Съюз за лятното часово време се уреждат с Директива 2000/84/ЕО 2, с която се вкарва задължението за всички страни членки да преминат към лятното часово време в последната неделя на март и да се върнат към тяхното общоприетоо време (зимно часово време) в последната неделя на октомври.
Но без значение от наредбите за лятното часово време на Европейски Съюз, териториите на страните членки на европейския континент са групирани в три разнообразни часови зони или общоприети часови времена. Всяка страна членка взема самостоятелно решение за общоприетото часово време за цялата ѝ територия или за разнообразни елементи от нея. В същото време, все по-често жителите, Екологичен потенциал и страни членки слагат под въпрос системата на смяна тутакси два пъти годишно. Ето за какво Европейска комисия извърши разбор, организира и социална консултация. 84% от далите отговор близо 4,6 млн. души се оповестиха ЗА преустановяването на промяната на часовото време два пъти годишно, а 16% желаеха тя да се резервира. Въпросът повдигнаха и транспортните министри на съвещания на Съвета, а редица членки обявиха, че избират да бъде прекратено потреблението на лятно часово време.
Затова и Комисията предложи да се преустановят сезонните промени на часовото време в Съюза и се подсигурява, че страните членки ще могат да вземат решения по отношение на своето общоприетоо време.
Според Европейска комисия позволяването на некоординирани промени на часовото време в страните от Европейски Съюз ще се отрази неподходящо върху вътрешния пазар заради по-високите разноски за трансгранична търговия, неудобствата и вероятните разстройства в превоза, далекосъобщенията и пътуванията, както и заради по-ниската продуктивност в границите на вътрешния пазар на артикули и услуги.
Комисията показва още, че макар че икономиите на сила от лятното часово време са били една от главните аргументи за въвеждането на сегашния режим, научните проучвания демонстрират, че цялостният резултат от тях е нищожен .
Например през 2016 година италианското електроразпределително сдружение TSO Terna рапортува, че годишните спестявания на електрическа енергия от лятното часово време в Италия възлизат на почти 0,2% от годишното ползване на електрическа енергия, което съставлява годишни икономии в размер на близо 94,5 милиона евро. За Франция процентът е 0,1. През 2015 година пък немската асоциация на водния и енергийния бранш (BDEW) отбелязва, че икономиите в Германия към този момент са несъществени, защото потреблението на електрическа енергия за осветяване е намаляла до към 8% от енергийното ползване, до момента в който тази за развлекателни действия се е нараснала.
Внедряването на нови осветителни технологии (както и интелигентни измервателни уреди, програмиращи устройства и т.н.) към този момент води до понижаване на евентуалните икономии на сила от въвеждането на лятно часово време, написа още Европейска комисия.
Как промяната въздейства на здравето
Заключения от някои хронобиологични проучвания сочат, че резултатът на лятното часово време върху човешкия биоритъм може би е по-сериозен, в сравнение с се е смятало . Например в отчета на Бундестага от 2016 година се прави отпратка към констатации, според които човешкият биоритъм не се приспособява толкоз добре към пролетната смяна на часовото време , колкото се смяташе до момента, и че при хората от избрани хронотипове приспособяването към нея може да отнеме няколко седмици, до момента в който есенната смяна поражда по-малко проблеми. Наличните данни обаче към момента не дават явен отговор на въпроса за цялостния резултат върху здравето (т.е. салдото сред хипотетичните позитивни и негативни ефекти).
Пътна сигурност
Няма дефинитивни доказателства и във връзка с връзката сред лятното часово време и пътнотранспортните катастрофи. Някои изследвания демонстрират, че лишаването от сън, дължащо се на преместването на часовника с един час напред напролет, може да усили риска от катастрофи. Като цяло обаче е мъчно да се каже, че лятното часово време оказва по-голямо директно влияние върху броя на пътнотранспортните катастрофи спрямо други фактори.
Селско стопанство
Въвеждането на лятното часово време породи опасения от нарушение на биоритъма на животните и смяна на графиците на доене и хранене заради смяната тутакси. Те обаче наподобява последователно отпадат заради въвеждането на ново съоръжение, изкуствено осветяване и автоматизирани технологии.
Географско разположение
Изборът на общоприетоо часово време и на това дали да преминат за непрекъснато към лятно или към зимно часово време зависи от всяка страна членка. Ето за какво последствията от този избор би трябвало да бъдат оценени на национално ниво. Като цяло въздействията евентуално ще се разграничават според от географското състояние на всяка страна членка: в северните страни членки към този момент е налице осезаема сезонна смяна на дължината на деня през годината. Те се характеризират с тъмни зими с къси дни и светли лета с къси нощи. В най-южните страни членки тези разлики не са толкоз крайни, защото не се следи забележителна смяна в разпределението на дните и нощите през годината. Вероятно разположението на страните в границите на тяхната часова зона също ще бъде от огромно значение. Колкото по-близо е ситуирана една страна до западната граница на своята часова зона, толкоз по-късно ще изгрява и залязва слънцето, до момента в който в източната част на часовата зона сутринта ще бъде по-светло, а слънцето ще залязва по-рано.
Промяната на схемата ще бъде обвързвана и с разноски по прекосяването към новия режим. Докато актуалните разноски, генерирани при смяната на часовото време два пъти годишно, ще отпаднат, ще има „ преходни разноски “ заради прекосяването към нов режим без сезонни промени. Ще бъде належащо препрограмиране и преконфигуриране на системите на ИТ. Това ще бъде от решаващо значение за софтуера за графици и календари (здравни системи, резервационни системи за пътувания) и за този, привързан с часовото време, както и за всички интелигентни технологии 19. Разписанията в транспортния бранш ще би трябвало да бъдат приспособени. Както някои заинтригувани страни подчертаха в отговора си на публичната консултация, ще бъде от особена значимост да се обезпечи известно време за тази смяна.
Държавите членки следва да ползват директивата от 1 април 2019 година С цялостното използване на актуалната инструкция страните членки към този момент няма да вършат сезонни промени на своето общоприетоо часово време или времена.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ