Когато детето не иска да се върне в училище
Лятната почивка е прелестно време. За децата – още повече, защото те играят на воля и са свободни да вършат (почти) всичко, което пожелаят. Особено по-малките.
Но ето, че безгрижните месеци свършват и те още веднъж би трябвало да се върнат в учебно заведение или в детската градина. Проблемът е, че не всички деца одобряват това завръщане задушевно, а мнозина даже се съпротивляват и „ стачкуват “.
Има ли метод да „ сдобрите “ децата с учебното заведение или градината и да им помогнете да създадат този преход по-лек и безполезнен? Ето по какъв начин може да се случи това.
Връщането в детската градина е най-трудно
Най-малките най-трудно преодоляват този интервал и доста постоянно го одобряват като насилствен развой. Това е същинската причина да се съпротивляват, а не тъй като там не им харесва. Номерът е да се заредите с в действителност безпределно самообладание, тъй като акомодацията няма да се случи внезапно. Нужно е време, до момента в който дребните свикнат и одобряват градината.
Бъдете подготвени да се сблъскате с тръшкане рано заран, нервен рев, трагично прощаване на вратата на градината и изнервени деца вечер, откакто бъдат прибрани вкъщи. Този интервал продължава към седмица, допустимо е даже две. Но не трае постоянно. За да помогнете на детето да преодолее несигурността, тъй като тъкмо това е главният му боязън, най-добре бъдете до него във всеки вероятен миг, когато сте дружно. Не поемайте други задължения в този интервал, тъй като когато сте до детето, то ще усеща по-голяма сигурност и последователно това ще го успокои.
В началното учебно заведение стресът е главният проблем
Децата в началните класове също претърпяват мощна паника при завръщането си в учебно заведение след ваканцията. Основният проблем при тях е стресът от мисълта за идните домашни и първи проби.
На първо място, пробвайте да успокоите детето. Обяснете му, че е изцяло обикновено след лятната почивка, то да не се показа напълно приемливо. И най-важното – кажете му, че възможното несправяне няма да ви разочарова, тъй като не значи по-малко познания. След това му помогнете да си напомни забравеното и най-точно казано „ да влезе в час “. Важно е да го подкрепяте във всеки един миг.
А най-голямата неточност е да покажете своето отчаяние от него, да му крещите и в допълнение да изнервяте ситуацията, в случай че то се бави повече заран, защото просто е изгубило тренинг.
