Мисията Артемис II е към своя край: Астронавтите са готови за завръщане на Земята
Лунната задача " Артемис II " е към своя край. Корабът " Орион " към този момент е по-близо до Земята в сравнение с до Луната и четиримата астронавти на борда му са подготвени за завръщането си.
Преди навлизането си в земната атмосфера, капсулата с астронавтите ще се отдели от сервизния модул. Тя ще доближи скорост от над 38 хиляди километра в час - последният сериозен тест преди да забави скоростта си за кацане.
Очаква се капсулата да се приводни в Тихия океан, покрай крайбрежията на Сан Диего, Калифорния. Кацането е планувано за 3 часа и 7 минути в събота заран българско време.
Кристина Кох, Виктор Глоувър, Рийд Уайзман и Джереми Хансен излетяха от Кейп Канаверал, Флорида, на 1 април, откакто бяха издигнати в начална околоземна орбита от гигантската ракета Space Launch System на НАСА и се насочиха към противоположната страна на Луната, навлизайки по-дълбоко в космоса от всички хора преди тях.
След като направиха хиляди фотоси и дадоха безчет описания на Луната, четиримата астронавти от задачата „ Артемис 2 " („ Артемида 2 " ) споделиха по противоположния път към Земята, че им е доста мъчно да осъзнаят това, което преди малко са претърпели, съобщи Агенция Франс Прес.
„ Човешкият разум не е основан да осъзнае това, което преди малко преживяхме ", сподели командирът Рийд Уайзман с искра в очите по време на конференция в сряда вечерта на повече от 280 000 километра от Земята.
„ Имаме доста неща, върху които да размишляваме и да запишем в дневниците си, с цел да осъзнаем изцяло прекарването ", добави той.
Американците Кристина Кох и Виктор Глоувър, Рийд Уайзман и канадеца Джереми Хансен стигнаха тази седмица по-далече в космоса от който и да е различен човек преди тях.
Четиримата астронавти реализираха и първата обиколка на Луната от повече от половин век, наблюдавайки залез и изгрев на Земята, както и слънчево затъмнение.
„ Бяхме виждали прелестни симулации, направени от нашия екип, само че когато това се случи в действителност, всички бяхме изцяло смаяни ", описа водачът Виктор Глоувър.
„ Това беше един от най-красивите блага на тази задача ", добави той.
Глоувър също призна, че още не е почнал да осмисля всичко, което е претърпял.
„ Това, което мога да ви кажа, е, че прекарването беше доста интензивно и че това са мемоари, които ще вардя цялостен живот. Ще си припомням за това и сигурно ще приказвам за него до края на живота си ", добави астронавтът. Глоувър стана първият негър човек, стигнал до Луната.
Междувременно канадският министър председател Марк Карни, представен от Агенция Франс Прес, уточни образеца за интернационално съдействие, олицетворен от задачата „ Артемис 2 ", в границите на която тази седмица трима американци и един канадец обиколиха Луната.
„ Всички поданици на Канада са извънредно горди с вас ", сподели Карни на астронавта Джереми Хансен по време на диалог с екипажа на галактическия транспортен съд „ Орион ", който към този момент е на път към Земята.
Участвайки в тази задача на НАСА, Хансен влезе в историята, като стана първият неамериканец, стигнал до Луната, намираща се на към 400 000 километра от Земята.
Това е знак на съдействие, който идва в внимателен миг, защото връзките сред Съединени американски щати и Канада са разтърсени, откогато Доналд Тръмп се върна на власт и неколкократно загатва анексирането на прилежащата страна, написа Агенция Франс Прес.
Без да се връща към тематиката, Марк Карни посочи напъните за „ екипна работа и съдействие " сред американци и канадци, довели до този галактически полет. Канадският министър председател приветства този образец за съдействие като „ в действителност неповторим в света ".
Карни също по този начин попита екипажа за „ уроците ", които би трябвало да бъдат научени, „ с цел да работим по-добре дружно тук, на Земята ".
В отговор на тези думи Джереми Хансен, заобиколен от американските си сътрудници Кристина Кох, Виктор Глоувър и Рийд Уайзман, уточни американското и канадското знаме, окачени едно до друго в кабината на кораба.
„ Както виждате, нашите флагове са събрани тук. Заедно сме по-силни ", сподели с усмивка астронавтът.
Марк Карни акцентира и значимостта на задачата, която би трябвало да въодушеви бъдещите генерации за по-нататъшни проучвания на Луната и галактическото пространство, и пожела на екипажа „ безвредно завръщане на Земята ". Премиерът не пропусна да означи, че астронавтът Джереми Хансен е станал първият канадец, съумял да стигне до Луната.
Първа стъпка към Марс
Пътуването, осъществено след тестовия полет на безпилотния транспортен съд " Артемис I " към Луната от галактическия транспортен съд " Орион " през 2022 година, означи сериозна генерална подготовка за плануван опит по-късно през това десетилетие за кацане на астронавти на лунната повърхнина за първи път след задачата " Аполо 17 " в края на 1972 година
Крайната цел на програмата " Артемис " е да се откри дълготрайно наличие на Луната като стъпка към вероятно човешко проучване на Марс.
В исторически паралел с ерата на Студената война на задачата " Аполо ", задачата " Артемис II " се разпростира на фона на политически и обществени разтърсвания, в това число боен спор в Съединени американски щати, който се оказа неизвестен за американците.
За мнозина в международната аудитория, пленена от последната фотография на Луната, задачата удостовери достиженията на науката и технологиите във време, когато към огромните софтуерни компании се изпитва съмнение и даже боязън. Проучванията на публичното мнение показава необятна социална поддръжка за задачите на задачата.
Критичен тест за топлинния щит
Завръщането на Земята ще подложи галактическия транспортен съд " Орион " на сериозен тест на неговия топлинен щит, който претърпя ненадейно равнище на изгаряне и напрежение при повторното влизане в атмосферата по време на тестовия полет през 2022 година В резултат на това инженерите на НАСА трансформираха траекторията на втурване на " Артемис II ", с цел да понижат натрупването на топлота и риска от изгаряне на капсулата.
Въпреки това, с навлизането на " Орион " в атмосферата, се чака температурите отвън капсулата да се покачат до към 2760 градуса по Целзий.
Освен това прекалибрираната крайна траектория на втурване стесни размера на евентуалната зона на приводняване, ограничавайки опциите за кацане на задачата при положение на неприятно време в морето. Служители на НАСА през вчерашния ден аявиха, че прогнозите за желаната зона на приводняване наподобяват удобни.
Също толкоз сериозни, колкото и работата на топлинния щит, са и няколко други фактора, измежду които постигането на точния път на втурване и ъгъл на наново влизане на галактическия транспортен съд посредством серия от коригиращи курса гърмежи на неговите реактивни насочващи мотори.
Последното от три такива " изгаряния " на реактивно гориво е планувано за през днешния ден следобяд, почти пет часа преди кацане.
След като капсулата доближи горната част на атмосферата, са нужни по-малко от 15 минути, от които шестминутно спиране на радиосвързването, преди да бъдат ситуирани два комплекта парашути и капсулата да падне в морето.
НАСА показва, че ще е нужен още към час, с цел да могат избавителните екипи да обезопасят " Орион ", да го качат на транспортен съд и да оказват помощ на астронавтите да излязат от капсулата един по един.
В пика на полета екипажът доближи точка на 252 756 благи от Земята, надминавайки предходния рекорд от почти 248 000 благи, подложен през 1970 година от екипажа на " Аполо 13 ".
Преди навлизането си в земната атмосфера, капсулата с астронавтите ще се отдели от сервизния модул. Тя ще доближи скорост от над 38 хиляди километра в час - последният сериозен тест преди да забави скоростта си за кацане.
Очаква се капсулата да се приводни в Тихия океан, покрай крайбрежията на Сан Диего, Калифорния. Кацането е планувано за 3 часа и 7 минути в събота заран българско време.
Кристина Кох, Виктор Глоувър, Рийд Уайзман и Джереми Хансен излетяха от Кейп Канаверал, Флорида, на 1 април, откакто бяха издигнати в начална околоземна орбита от гигантската ракета Space Launch System на НАСА и се насочиха към противоположната страна на Луната, навлизайки по-дълбоко в космоса от всички хора преди тях.
След като направиха хиляди фотоси и дадоха безчет описания на Луната, четиримата астронавти от задачата „ Артемис 2 " („ Артемида 2 " ) споделиха по противоположния път към Земята, че им е доста мъчно да осъзнаят това, което преди малко са претърпели, съобщи Агенция Франс Прес.
„ Човешкият разум не е основан да осъзнае това, което преди малко преживяхме ", сподели командирът Рийд Уайзман с искра в очите по време на конференция в сряда вечерта на повече от 280 000 километра от Земята.
„ Имаме доста неща, върху които да размишляваме и да запишем в дневниците си, с цел да осъзнаем изцяло прекарването ", добави той.
Американците Кристина Кох и Виктор Глоувър, Рийд Уайзман и канадеца Джереми Хансен стигнаха тази седмица по-далече в космоса от който и да е различен човек преди тях.
Четиримата астронавти реализираха и първата обиколка на Луната от повече от половин век, наблюдавайки залез и изгрев на Земята, както и слънчево затъмнение.
„ Бяхме виждали прелестни симулации, направени от нашия екип, само че когато това се случи в действителност, всички бяхме изцяло смаяни ", описа водачът Виктор Глоувър.
„ Това беше един от най-красивите блага на тази задача ", добави той.
Глоувър също призна, че още не е почнал да осмисля всичко, което е претърпял.
„ Това, което мога да ви кажа, е, че прекарването беше доста интензивно и че това са мемоари, които ще вардя цялостен живот. Ще си припомням за това и сигурно ще приказвам за него до края на живота си ", добави астронавтът. Глоувър стана първият негър човек, стигнал до Луната.
Междувременно канадският министър председател Марк Карни, представен от Агенция Франс Прес, уточни образеца за интернационално съдействие, олицетворен от задачата „ Артемис 2 ", в границите на която тази седмица трима американци и един канадец обиколиха Луната.
„ Всички поданици на Канада са извънредно горди с вас ", сподели Карни на астронавта Джереми Хансен по време на диалог с екипажа на галактическия транспортен съд „ Орион ", който към този момент е на път към Земята.
Участвайки в тази задача на НАСА, Хансен влезе в историята, като стана първият неамериканец, стигнал до Луната, намираща се на към 400 000 километра от Земята.
Това е знак на съдействие, който идва в внимателен миг, защото връзките сред Съединени американски щати и Канада са разтърсени, откогато Доналд Тръмп се върна на власт и неколкократно загатва анексирането на прилежащата страна, написа Агенция Франс Прес.
Без да се връща към тематиката, Марк Карни посочи напъните за „ екипна работа и съдействие " сред американци и канадци, довели до този галактически полет. Канадският министър председател приветства този образец за съдействие като „ в действителност неповторим в света ".
Карни също по този начин попита екипажа за „ уроците ", които би трябвало да бъдат научени, „ с цел да работим по-добре дружно тук, на Земята ".
В отговор на тези думи Джереми Хансен, заобиколен от американските си сътрудници Кристина Кох, Виктор Глоувър и Рийд Уайзман, уточни американското и канадското знаме, окачени едно до друго в кабината на кораба.
„ Както виждате, нашите флагове са събрани тук. Заедно сме по-силни ", сподели с усмивка астронавтът.
Марк Карни акцентира и значимостта на задачата, която би трябвало да въодушеви бъдещите генерации за по-нататъшни проучвания на Луната и галактическото пространство, и пожела на екипажа „ безвредно завръщане на Земята ". Премиерът не пропусна да означи, че астронавтът Джереми Хансен е станал първият канадец, съумял да стигне до Луната.
Първа стъпка към Марс
Пътуването, осъществено след тестовия полет на безпилотния транспортен съд " Артемис I " към Луната от галактическия транспортен съд " Орион " през 2022 година, означи сериозна генерална подготовка за плануван опит по-късно през това десетилетие за кацане на астронавти на лунната повърхнина за първи път след задачата " Аполо 17 " в края на 1972 година
Крайната цел на програмата " Артемис " е да се откри дълготрайно наличие на Луната като стъпка към вероятно човешко проучване на Марс.
В исторически паралел с ерата на Студената война на задачата " Аполо ", задачата " Артемис II " се разпростира на фона на политически и обществени разтърсвания, в това число боен спор в Съединени американски щати, който се оказа неизвестен за американците.
За мнозина в международната аудитория, пленена от последната фотография на Луната, задачата удостовери достиженията на науката и технологиите във време, когато към огромните софтуерни компании се изпитва съмнение и даже боязън. Проучванията на публичното мнение показава необятна социална поддръжка за задачите на задачата.
Критичен тест за топлинния щит
Завръщането на Земята ще подложи галактическия транспортен съд " Орион " на сериозен тест на неговия топлинен щит, който претърпя ненадейно равнище на изгаряне и напрежение при повторното влизане в атмосферата по време на тестовия полет през 2022 година В резултат на това инженерите на НАСА трансформираха траекторията на втурване на " Артемис II ", с цел да понижат натрупването на топлота и риска от изгаряне на капсулата.
Въпреки това, с навлизането на " Орион " в атмосферата, се чака температурите отвън капсулата да се покачат до към 2760 градуса по Целзий.
Освен това прекалибрираната крайна траектория на втурване стесни размера на евентуалната зона на приводняване, ограничавайки опциите за кацане на задачата при положение на неприятно време в морето. Служители на НАСА през вчерашния ден аявиха, че прогнозите за желаната зона на приводняване наподобяват удобни.
Също толкоз сериозни, колкото и работата на топлинния щит, са и няколко други фактора, измежду които постигането на точния път на втурване и ъгъл на наново влизане на галактическия транспортен съд посредством серия от коригиращи курса гърмежи на неговите реактивни насочващи мотори.
Последното от три такива " изгаряния " на реактивно гориво е планувано за през днешния ден следобяд, почти пет часа преди кацане.
След като капсулата доближи горната част на атмосферата, са нужни по-малко от 15 минути, от които шестминутно спиране на радиосвързването, преди да бъдат ситуирани два комплекта парашути и капсулата да падне в морето.
НАСА показва, че ще е нужен още към час, с цел да могат избавителните екипи да обезопасят " Орион ", да го качат на транспортен съд и да оказват помощ на астронавтите да излязат от капсулата един по един.
В пика на полета екипажът доближи точка на 252 756 благи от Земята, надминавайки предходния рекорд от почти 248 000 благи, подложен през 1970 година от екипажа на " Аполо 13 ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ