Проектът Артемида 3 проправя пътя за търсене на микробен живот на Луната
Луната постоянно е била считана за негостоприемна за живот, макар че съгласно по-ранни проучвания в далечното минало тя може да е била дом на някои форми на живот. А какво би било, в случай че нашият натурален сателит не е толкоз неприятелски, колкото си мислим? Така настояват откриватели от НАСА, които са на мнение, че някои лунни райони може да са подобаващи за оцеляването на някои микроорганизми. Това ново проучване демонстрира, че Луната може да бъде евентуален дом за някои микроскопични форми на живот.
В продължение на десетилетия галактическите проучвания вълнуват човечеството и повдигат доста въпроси по отношение на опцията за извънземен живот. Днес се откриват нови вероятности, защото Съединени американски щати се готвят да се върнат на Луната с задачата Артемида 3 (Artemis 3), планувана за края на 2025 година
Тази историческа задача ще бъде първото кацане на човек на Луната след задачата „ Аполо 17 “ и ще има за цел да изследва специфичен лунен район, прочут като Артемида, ситуиран на южния полюс на естествения сателит на Земята. В този сектор астронавтите може да открият среда, удобна за развиването на някаква форма на живот.
Свръхстудените кратери на южния полюс на Луната: многообещаваща опция
Изследването е ръководено от доктор Прабал Саксена, учен-изследовател в Центъра за галактически полети „ Годард “ на НАСА в Грийнбелт. Според учения Луната може да съдържа евентуално обитаеми „ ниши “ за избрани микроорганизми.
„ Южният полюс на Луната може да има свойства, нужни за оцеляването и даже епизодичното развиване на избрани форми на микробен живот “, споделя той.
Това включва свръхстудените кратери в района. Тези места са непрекъснато на сянка и затова са предпазени от слънчевата радиация, което основава условия за оцеляване на избрани микроби. В момента екипът се пробва да разбере кои характерни типове организми е най-вероятно да оцелеят и даже да се развият на повърхността на нашия не толкоз гостолюбив комшия.
Учените възнамеряват да сложат устойчиви спори в по този начин наречените „ микрониши “ в съответните райони. Това са витални структури, създавани от гъбички и бактерии. Пристигането и заминаването на задачите „ Артемида “ на Луната може един ден да насърчи повишаването на популацията на спорите. Всъщност е допустимо бъдещите лунни проучвания да обезпечат на тези места вода под формата на лед, както и въглерод.
Земните организми?
Ако средата в лунния кратер е удобна за оцеляване на организми, значи ли това, че там фактически живеят микроскопични форми на живот? Във всеки случай откривателите на НАСА изричат две хипотези за това по какъв начин микробите биха могли да попаднат на Луната.
Първата е, че дребни фрагменти от нашата планета може да са паднали на Луната под формата на „ земни астероиди “. Според Хедър Греъм, член на изследователския екип, подобен сюжет е вероятен, само че няма доказателства, че организмите биха могли да оцелеят при такова дълго пътешестване. Според учената към момента няма данни, които да поддържат сходна опция.
„ Това би могло да бъде забавна концепция, само че при неналичието на действителни данни този маршрут не може да бъде включен в това проучване “, споделя тя.
Втората догадка е, че тези детайли са били инцидентно пренесени при кацането на първите астронавти. Това е най-правдоподобната версия, защото екипът на НАСА смята, че „ хората са най-вероятният преносител (на замърсяването)„
