Луната е единственият естесвен спътник на Земята и петият по

Луната е единственият естесвен сателит на Земята и петият по размери в цялата Слънчева система. Луната се намира приблизително на 384 403 км от Земята, като прави една цялостна обиколка към нея за 27,3 дни и се връща в изходна позиция за 29,5 дни.

През този интервал всеки от нас може да види Луната в четири разнообразни форми според от това какъв % от нея е осветена от Слънцето. Това са по този начин наречените етапи на луната – новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. Освен това, знаем и че Луната и гравитацията са виновни за приливите и отливите на океаните. Ако Луната не съществуваше, наклонът на оста на Земята щеше да варира толкоз доста, че да изпитваме доста по-силни климатични промени – липса на сезони, рискови температури, доста повече ледникови интервали.

Знаем всичко това, само че по какъв начин въобще Луната е попаднала в Слънчевата система?
Кога Луната се е появила?
Луната се образува почти преди 4,5 милиарда години – сред 30 и 50 милиона години след появяването на Слънчевата система. Учени от НАСА съумяват да създадат тези калкулации с помощта на лунните камъни, взети от астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин по време на задачата „ Аполо 11 “ през 1969 година
Как се образува Луната?
Има няколко хипотези за това.

Най-разпространената догадка гласи, че протопланетата Тея, която е с размерите на Марс, се е сблъскала със Земята. Отломките и парата, получени от удара, се събират към нашата планета посредством мощни гравитационни сили и образуват Луната.

Учени от института „ Вайцман “ в Израел считат, че Луната е основана от голям брой дребни удари сред Земята и други тела в Слънчевата система (най-често астеороиди). Поради честите конфликти в ранните стадии на Слънчевата система, се счита, че по този начин се е образувал диск от парчета към Земята, който по-късно е еволюирал в дребна луна. След това още конфликти основават още луни и по този начин те се сливат в Луната, която познаваме през днешния ден.
Хипотеза за удара на Тея Теория на улавянето
Американският астроном Томас Джеферсън Джаксън Сий предлага теорията на улавянето през 1909 година Според нея Луната е скалисто блуждаещо тяло, което е уловено от гравитационното поле на Земята. Теорията гласи, че Луната се е образувала на друго място в Слънчевата система, само че инцидентно попада „ в капан “ на гравитационната мощ на Земята, когато е минавала покрай нея. И от този момент Луната е натурален сателит на нашата планета.

Всъщност доста учени имат вяра, че по този метод доста планети са уловили своите луни (като да вземем за пример Сатурн и луната Фийби), само че не са единомислещи във връзка с нашата Луна. Улавянето е съвсем невероятно, имайки поради размерите на Луната и Земята. Освен това, Фийби и други сходни луни имат неправилна форма (и наподобяват повече на астероиди), до момента в който нашата Луна е идеално кръгла.
Теория на деленето
Британският астроном Джодж Хауърд Дарвин, петото дете на Чарлз Дарвин, предлага теорията на деленето на Луната през 1878 година Теорията гласи, че Луната се е откъснала от Земята, когато се е формирала Слънчевата система, защото по това време Земята не е била задоволително твърда и е обикаляла доста по-бързо към Слънцето.

Математиката обаче не поддържа тази доктрина. През XX век учените отхвърлят теорията, тъй като пресмятат, че въртенето на Земята не е било толкоз бързо, че да се откъсне цяло парче от нея.
Теория на акрецията
Акреция е процесът на повишаване на масата на едно небесно тяло посредством гравитационното привличане на материя към него. Според тази доктрина Луната и Земята се образуват едновременно. Те са самостоятелни една от друга, само че се появяват на едно и също място. Има някои доказателства за тази доктрина, само че тя не е изцяло призната от учените. Земята е по-плътна от Луната, което евентуално не би било по този начин в случай че са се образували едновременно. Освен това, Луната съвсем не съдържа желязо (под един процент), а желязото е към 35% от масата на Земята.
Как е изглеждала Луната първоначално?
Ако се придържаме към хипотезата на удара на Тея, то най-вероятно Луната в самото начало е била гореща течна сфера, изгратена от парчета. Предполага се, че е била покрита с магма, която след това се разтапя, охлажда и образува лунната кора. След като се втърдява изцяло, Луната е била наранена от кратера Ейткен. Той се намира от противоположната страна на Луната и диаметърът му е към 2500 км.
А какво съставляват тъмните петна по Луната?
Тъмните петна се назовават lunar maria – от латински безусловно значи „ лунни морета “.
Лунните „ морета “ и кратери
Някога астрономите в действителност са считали, че това са морета, само че към този момент е ясно, че това са базалтови равнини, които са се образували от удари на метеорити и дейна вулканична активност. Всъщност тези тъмни петна, които ние виждаме от Земята, са 17% от повърхността на Луната.