Луната се свива драматично: Над 1000 нови пукнатини застрашават бъдещите мисии
Луната постепенно губи своя размер и се деформира. Това сочат последните проучвания на учени от Съединени американски щати. Вътрешността на нашия натурален сателит изстива непрекъснато в продължение на милиарди години. Процесът води до образуването на хиляди нови пукнатини по повърхността. Учени от Центъра за земни и планетарни проучвания потвърдиха тези тревожни данни. Те откриха над 1000 незнайни до момента разлома в лунната кора.
Луната се е свила с към 50 метра в радиус през последните 200 милиона години. Това изстудяване провокира съществени деформирания на терена. Тези промени могат да се окажат съдбовни за бъдещите колонизатори. Лунната повърхнина става нестабилна и предразположена към разрушителни земетресения. Изследователите назовават новите формирания „ дребни морски хребети “. Те са ситуирани в тъмните равнини, известни като лунни морета. Досега науката познаваше най-вече „ лобатните скарпи “ в планинските региони на спътника.
“Намираме се в доста вълнуващо време за лунната просвета – твърди Коул Найпавър, водещ създател на изследването. – Предстоящите стратегии за проучване на Луната, като да вземем за пример “Артемис ”, ще дават благосъстояние от нова информация за спътника. ”
Разбирането на лунната тектоника е сериозно за сигурността на астронавтите. Космическите организации би трябвало да плануват сеизмичната интензивност преди всяко кацане. Луната няма тектонични плочи като Земята. Цялото напрежение се натрупва в границите на една единна и непрекъсната кора. Когато тя се пропука, се освобождава голяма сила под формата на плитки лунотресения. Тези земетресения съставляват директна опасност за всяка построена инфраструктура.
Общият брой на откритите пукнатини на Луната към този момент е 2634, като множеството са на към 124 милиона години. Това демонстрира, че геоложката интензивност на небесното тяло продължава и през днешния ден. Учените съпоставят Луната с грозде, което се трансформира в стафида. Кората се сбръчква, тъй като вътрешността се свива и към този момент не я поддържа. Този развой основава извънредно рискови условия за създаване на дълготрайни бази.
“От ерата на “Аполо ” знаем за разпространяването на този вид формирания в лунните планини, само че това е първият път, когато документираме научно необятното разпространяване на сходни характерности в лунното море ”, изяснява Найпавър.
НАСА към този момент поправя своите проекти за задачата „ Артемис “. Инфраструктурата на повърхността би трябвало да бъде извънредно устойчива. Възможно е в бъдеще да се употребява нов самовъзстановяващ се материал. Той би оказал помощ при оправянето с пукнатини в галактическите структури. Прототипът на новия лунен модул ще бъде тестван през 2026 година. Той ще бъде съвсем два пъти по-висок от модула на историческата задача „ Аполо 12 “.
„ Спейс Екс “ също дава приоритет на построяването на град на Луната пред проектите за Марс. Сигурността на тези уреди зависи от точното картографиране на дейните разломи. Том Уотърс, който откри пукнатините за първи път през 2010 година, акцентира значимостта на новите данни.
“Откриването на млади, дребни хребети в моретата и разгадаването на повода за тях добавя световната картина на динамичната свиваща се Луна ”, показва Том Уотърс.
Китай също ускорява своето наличие в лунната конкуренция със лична стратегия. Пекин възнамерява задачата Chang’e 7 към южния полюс на Луната през 2026 година. Там учените се надяват да открият замръзнала вода в засенчените кратери. Това прави региона стратегически значим, само че и геоложки комплициран заради релефа. Конкуренцията сред НАСА и Китай постанова по-бързо схващане на лунните процеси.
НАСА възнамерява задачата „ Артемис III “ да включва съединяване в земна орбита с апарати на „ Спейс Екс “ или „ Блу Ориджин “. Самият опит за кацане на хора се реалокира за идната задача „ Артемис IV “. Шефът на НАСА Джаред Айзъкман се надява на старт на новата скица през 2027 година Скептиците обаче считат, че тези периоди са мъчно постижими.
Мисията „ Артемис II “ към този момент претърпя серия от отлагания заради разнообразни механически неизправности. Първоначално планувана за февруари, тя беше изместена за април. Причините включват приключване на гориво и непредвидени проблеми с подаването на хелий. Четирима астронавти ще обиколят Луната, без да кацат на нейната повърхнина.
През август 2026 година астрономите чакат надълбоко отчасти лунно затъмнение. Тогава земната сянка ще покрие 96% от лунната повърхнина. Това събитие ще даде нови благоприятни условия за детайлно наблюдаване на релефа. Учените ще наблюдават по какъв начин внезапните температурни промени въздействат на съществуващите пукнатини. Всяко ново разширение на разломите ще бъде деликатно документирано.
Мисията за кацане на Луната към този момент е планувана за 2028 година под името „ Артемис IV “. Промяната в тактиката на НАСА цели обезпечаване на по-висока сигурност за екипажа. Идентифицирането на постоянни зони за кацане без сеизмична заплаха остава главен приоритет. Без своя сателит Земята би претърпяла рискови климатични промени и нестабилни сезони. Луната продължава да се охлажда и да оформя своята повърхнина посредством нови разломи.
