Лукойл“ е най-голямата рафинерия в България и ключов играч на

" Лукойл “ е най-голямата рафинерия в България и основен състезател на енергийния пазар в страната и района. В последните месеци рафинерията се оказа в центъра на вниманието заради геополитическата обстановка, глобите против Русия и нуждата от гарантиране на непрекъсваемостта на производството на горива за българските жители и компании. Назначението на необикновен шеф и въпросите за дерогацията, продажбата на активи и контрола върху паричните потоци слагат рафинерията в комплицирана и сериозна позиция, която има капацитет да се отрази освен върху енергийния бранш в България, само че и върху целия район. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ приказва икономистът Владислав Панев, основател на клуб „ Ускорение “.

- Господин Панев, ще спасим ли „ Лукойл “?
- Рафинерията по принцип е осъвременена последните години. Ако имате поради дали непрекъсваемият режим на работа ще продължи идващите месеци – евентуално да. Дерогацията сякаш го подсигурява, само че софтуерният развой в една рафинерия не е като в една зарзаватчийница, нали? Нещата са много по-сложни.

- Затова зададох подобен по-общ въпрос – ще го спасим ли? Защото сме изправени в доста сериозна обстановка, в която би трябвало да се вземат доста съответни и ясни ограничения? Изборът на Спецов подобен ли е?
- Да, съществени ограничения трябват. Изборът на Спецов – ще забележим след няколко месеца какъв е. Очевидно Спецов е комплициран в „ Лукойл “ за да управлява паричните потоци, тъй че да не доближават до Руската федерация и да оказват помощ на войната на Русия против Украйна, каквато в действителност е задачата на глобите. Така че Спецов би трябвало да е поръчител за това. Другата посока, в която той би трябвало да е поръчител, е това работата на „ Лукойл “ да продължи? Така че и българските жители, и компании да бъдат обезпечени с горива, само че и износът на „ Лукойл “ за района да продължава. Тъй като това не е доста лесна работа и ще изисква сработка и с досегашния мениджърски екип. Негативното отношение на мениджърския екип към особения шеф би означавало торпилиране на работния режим?

- Самият екип, който го ръководи сега – български ли е, съветски ли е, швейцарски ли е, както е компанията, която го държи?
- Предполагам е разбъркан. Вероятно има както съветски мениджъри, дали са с швейцарско или друго поданство, няма значение. Така и български експерти. Този екип евентуално ще продължи работа, най-малко такива са индикациите към този момент.

- А изненада ли ви самото предопределение на Спецов? Как го приехте – изненадващо ли е?
- То е изненадващо ненапълно, защото се спрягаха други имена. Все отново ние не можем да имаме вяра на спекулациите преди да е взето решение. В последна сметка е разумно, доколкото неговата работа ще бъде точно такава – да управлява паричните потоци и дали доближават до Русия.

- Дерогация получихме в този момент, само че ще бъде ли задоволителна като време, с цел да се провежда всичко? Руската компания желае да продава активите на „ Лукойл “…
- Еми, дали ще е задоволителна като време – това зависи от няколко фактора. Едното е какъв брой време ще продължи войната, тъй като се надяваме да е малко, само че нямаме никакви гаранции за това. Второто е по кое време и дали „ Лукойл “ ще успее да продаде задграничните си активи на други компании. Има задоволително медийни спекулации, в това число че са почнали диалози с нови купувачи след неуспеха на договорката с „ Гънвор “, поради отрицателното отношение на американците. Не желая да спекулираме с имена – кой тъкмо е най-хубавият претендент или най-възможният. Вероятно това е договорка на високо ниво, в това число сред Путин и Тръмп, във връзка с задграничните активи на „ Лукойл “. И купувачът, в случай че има подобен, ще бъде компания, която се употребява с доверието и на двете страни. Ако няма договорка след 6 месеца, към този момент идва ролята и на българската страна ненапълно. Вероятно по тази причина и бяха признати тези законови ремонти в Закона за енергетиката за 36 секунди – страната да има варианти за напън върху „ Лукойл “, тъй че особенният шеф в това число да може да продава активи. Това е много нежелателен сюжет и би могъл да ни коства милиарди под формата на обезщетения и вероятно каузи. Но както от „ Лукойл “ пуснаха известие, ще наблюдават деликатно дейностите на особения шеф и ще го държат виновен за дейностите изобщо на сдружението.

- Ако сдружението претърпи вреди, само че можем ли и дали ще разберем за какво „ Лукойл “ работи на загуба толкоз доста години, в случай че се върнем години назада?
- Според мен това е различен резултат от назначението на Спецов – доколкото към този момент, като има човек от вътрешната страна, може да се проследят взаимоотношенията и трансферните ценообразувания сред обособените компании от конгломерата, в това число тези четири, на които Спецов става необикновен шеф, само че и покупко-продажбите им с задгранични контрагенти, в това число с майката „ Лукойл “. Включително дали в действителност е купуван съветски или неруски нефт през последните месеци, откогато дерогацията завърши. И вероятно, в случай че е имало нарушаване на данъчното законодателство, е изцяло допустимо да бъдат наложени санкции на „ Лукойл “. Това не го изключвам като сюжет, въпреки и краен. Тези санкции биха могли да подкрепят и да подбуден съветската компания да продаде рафинерията.

- По принцип по какъв начин работи една рафинерия на загуба?
- Рафинерия може да работи на загуба. Има и други такива случаи в света. Ако маржовете сред покупната цена на петрола и продажната цена на горивата в резултат на пазарна конкуренция са изтънели…

- Все отново приказваме за монополист в България?
- Дружеството е монополист, в случай че поддържа ниски цени. Ако завиши цените с 10–20 или повече стотинки – евентуално ще се появи конкуренция. България не е единственият пазар за рафинерията ли. Рафинерията продава и в чужбина. Ако не беше конкурентна, нямаше да продава.

- „ Лукойл “ е основно дружество за Балканите по принцип…
- Това е най-голямото дружество в България, сигурно може би и освен в България.

- Много от прилежащите нам страни зависят от горива от „ Лукойл “…
- Да, още повече в подтекста, че дерогацията за сръбската рафинерия в Панчево изтича. И там не се чака възобновяване. Виждаме, че цените на горивата в Сърбия по какъв начин порастват – бензинът е 3,40 лв., което е левче повече, в сравнение с в България. Така че явно, в случай че „ Лукойл “ не успее да работи, рецесията ще се разпростре в задачите Балкани, освен в България.

- Държавата прави ли верните стъпки у нас. Движим се в вярната посока, тъй като получихме утвърждение от Англия и Съединени американски щати и тази пролонгация?
- Това са стъпки, които няма по какъв начин да не предприемем – тъй че не може да се каже, че са неправилни.Всеки, който изиска, получава първична дерогация от Европейски Съюз. Виждаме, че и Унгария получи такава. Другият въпрос е дали ще използваме вярно времето на дерогацията. Дали, в случай че интернационалната обстановка не се развие добре, или пък „ Лукойл “ не избере покупател за задграничните активи, който е комфортен за Съединени американски щати – страната може ли вярно да изиграе своите козове. Законът дава благоприятни условия, само че карие и опасности. Промяната в закона дава благоприятни условия на страната и особения шеф да продава активи, само че крие високи опасности – правосъдни каузи против България. Има я опцията особеният шеф да продаде неизгодно активи, в това число на свързани български лица. Аз нямам доверие рафинерията да бъде продадена на български вложител, само че що се отнася до бензиностанции или част от петролните бази – това изобщо не го изключвам като сюжет за спомагателното преодоляване на страната в България.
- В момента бюджетът е главната тематика. От ръководещите чуваме, че това е единственият вероятен бюджет. Как гледате вие на това?
- Това е единственият вероятен бюджет в границите на обединението „ орел–рак–щука “. Социалистическата партия гледа да се потвърди пред гласоподавателите, харчейки маса пари. Друга партия приказва по какъв начин е за хората и също харчи пари. Това за тях може да е единственият бюджет, само че не най-хубавият. Бюджетът е извънредно ляв и свръхголям с разноски от 46%. Приходи, които не покриват недостиг даже от 3%, тъй като приходите от Данък добавена стойност са надценени.

- Както и тази година са?
- Част от финансовите разноски ще се вършат посредством Банката за развиване и енергийния холдинг, а по този начин отиваме на недостиг от 20 милиарда лева, колкото ще бъдат теглените заеми, и отиваме на действителен недостиг 8–9%. Така България рано или късно ще се озове в дългова рецесия или ще би трябвало да увеличи налозите. Харчим непознати пари, които след това ще би трябвало да връщаме.

- Явно ни се ослади това в последните няколко бюджета да харчим повече и да теглим дългове…
- Проблемът стартира от пандемията и не е загадка. Като народен представител бях най-консервативният гласуващ за бюджета. И тогавашните бюджети не бяха за образец. За обезщетения, за електрическа енергия и дотации гласувах срещу. Сега е мъчно да върнем бюджета на естествена основа. Догодина стартират по-големи военни разноски, които ще бъдат отразени в бюджет 2026.