Разкази за спасение
Луиза Славкова е политолог и създател на учебници. Едно от първите неща, които ще ви попита, когато се запознаете, е дали сте ходили в Белене. През 2013 година основава Фондация „ Софийска платформа “, която работи за гражданско обучение и осмисляне на комунистическото минало в България. Чрез плановете на „ Софийска платформа “, измежду които и Belene.camp, осъществен с поддръжката на Фондация „ Америка за България “, Луиза Славкова демонстрира, че разбирането на предишното е основно за интензивно гражданско присъединяване през днешния ден. Паметта е може би най-тихата форма на опозиция. Днес, когато предишното все по-често се пренаписва съгласно потребностите на сегашното, цифровите разкази от първо лице ни връщат към човешкото в историята – към достоверните гласове и мемоари на хората. Затова има планове като Belene.camp, които пазят тези гласове живи и припомнят, че свободата не е даденост, а избор, който вършим всеки ден. 
През 2023 година стартирахте „ Истории от Белене “. Как резонира тази самодейност? Започнахме „ Истории от Белене “ от паника: времето минаваше, а „ Белене “ към момента не се превръщаше в формален мемориал и музей. Последните оживели си отиваха и ние възприехме за задача да запечатаме историите им, с цел да стигнат до младите на техния език, посредством новите технологии. За две години не просто записахме нови свидетелства. Разказахме ги пред стотици хиляди хора в България и отвън нея, а редом с това работихме поредно с институциите. Историите на оживелите станаха ядро на работата ни и дадоха форма на няколко изложения. Пътуващата галерия „ Белене – смели истории от първо лице “ открихме в Музея на жертвите на комунизма във Вашингтон предходната година. За три дни през нея минаха стотици гости.В дребна „ кабинка “ хората влизаха в разговор с оживял, пространството подсещаше беленския остров Персин. В София ще открием изложбата на 6 ноември в Нов български университет (фоайе, корпус 2). „ Глад “ пък е галерия, която сега гостува в Националния военноисторически музей. Използваме лагерните разкази като метафора за глада за истина и достоверност. „ Fake for Real “ в Националната изложба е галерия за фалшификациите в историята; персоналните свидетелства демонстрират за какво имаме потребност от достоверен роман от първо лице. Тук би трябвало да включа и експозицията на Обект 2 в самия лагер – в останките от постройките, посредством реплики на предмети описваме постоянно неуместните аргументи за арест и въдворяване. 
Пътуващата галерия е метод разказът да излезе отвън рамките на България и да зазвучи като предизвестие за цялото човечество… Така е, а планът ни получи и интернационално самопризнание – в това число от комисаря за жертвите на комунизма в Германия (SED-Opferbeauftragte) към Бундестага.Ние оставаме на първо място просветителна организация. Диалогът с „ говорещите “ свидетелства в уеб страницата www.belene.camp е основен запас в образованията ни за учители и непосредствено в час. Платформата belene.camp е посетена над 200 000 пъти за последните две години и половина. Благодарение на нея ползата към визити на място набъбна доста.
С МОН включихме лагера „ Белене “ като просветителна дестинация – всеки преподавател може да кандидатства и да провежда посещаване с клас. Това е част от по-голямата ни цел: да подпомогнем институциите, с цел да може „ Белене “ да се трансформира в място наизуст и учене.
Колкото повече се знае за „ Белене “, толкоз повече пораства ползата. Тази година за пети път организирахме посещаване на дипломати – мощен знак, че тематиката е основна за разбирането на пътя на България в сегашното. Работите за това Белене да получи статут на монумент на културата. Какво ще значи това за историческата памет и бъдещето? В Белене през годините не е липсвала гражданска интензивност, само че страната отсъстваше. Статутът на лагера е комплициран – на територията се преплитат пълномощията на няколко институции: Министерството на правораздаването, тъй като там към момента има настоящ затвор; Министерството на околната среда и водите; Министерството на културата. 
Благодарни сме, че през днешния ден на основни позиции има хора, които схващат какъв брой наложително е лагерът да получи статут на културна полезност. „ Белене “ е най-големият и най-дълго просъществувал лагер в България. Очакваме статутът му на недвижима културна полезност до края на годината. Оттам нататък страната поема ангажимент – да съхранява, поддържа и последователно да развива мястото: да се издирят и разкрият артефакти, да се проведат археологически изследвания, да се сътвори експозиционна, изследователска и просветителна активност.Гражданското общество би трябвало да продължи да бъде мощен сътрудник, тъй като, дръзвам да настоявам, има повече експертиза от страната във връзка с лагера „ Белене “, само че задължението и финансовата и институционална поддръжка би трябвало да дойдат от нея.
През 2023 година стартирахте „ Истории от Белене “. Как резонира тази самодейност? Започнахме „ Истории от Белене “ от паника: времето минаваше, а „ Белене “ към момента не се превръщаше в формален мемориал и музей. Последните оживели си отиваха и ние възприехме за задача да запечатаме историите им, с цел да стигнат до младите на техния език, посредством новите технологии. За две години не просто записахме нови свидетелства. Разказахме ги пред стотици хиляди хора в България и отвън нея, а редом с това работихме поредно с институциите. Историите на оживелите станаха ядро на работата ни и дадоха форма на няколко изложения. Пътуващата галерия „ Белене – смели истории от първо лице “ открихме в Музея на жертвите на комунизма във Вашингтон предходната година. За три дни през нея минаха стотици гости.В дребна „ кабинка “ хората влизаха в разговор с оживял, пространството подсещаше беленския остров Персин. В София ще открием изложбата на 6 ноември в Нов български университет (фоайе, корпус 2). „ Глад “ пък е галерия, която сега гостува в Националния военноисторически музей. Използваме лагерните разкази като метафора за глада за истина и достоверност. „ Fake for Real “ в Националната изложба е галерия за фалшификациите в историята; персоналните свидетелства демонстрират за какво имаме потребност от достоверен роман от първо лице. Тук би трябвало да включа и експозицията на Обект 2 в самия лагер – в останките от постройките, посредством реплики на предмети описваме постоянно неуместните аргументи за арест и въдворяване. Пътуващата галерия е метод разказът да излезе отвън рамките на България и да зазвучи като предизвестие за цялото човечество… Така е, а планът ни получи и интернационално самопризнание – в това число от комисаря за жертвите на комунизма в Германия (SED-Opferbeauftragte) към Бундестага.Ние оставаме на първо място просветителна организация. Диалогът с „ говорещите “ свидетелства в уеб страницата www.belene.camp е основен запас в образованията ни за учители и непосредствено в час. Платформата belene.camp е посетена над 200 000 пъти за последните две години и половина. Благодарение на нея ползата към визити на място набъбна доста. С МОН включихме лагера „ Белене “ като просветителна дестинация – всеки преподавател може да кандидатства и да провежда посещаване с клас. Това е част от по-голямата ни цел: да подпомогнем институциите, с цел да може „ Белене “ да се трансформира в място наизуст и учене.
Колкото повече се знае за „ Белене “, толкоз повече пораства ползата. Тази година за пети път организирахме посещаване на дипломати – мощен знак, че тематиката е основна за разбирането на пътя на България в сегашното. Работите за това Белене да получи статут на монумент на културата. Какво ще значи това за историческата памет и бъдещето? В Белене през годините не е липсвала гражданска интензивност, само че страната отсъстваше. Статутът на лагера е комплициран – на територията се преплитат пълномощията на няколко институции: Министерството на правораздаването, тъй като там към момента има настоящ затвор; Министерството на околната среда и водите; Министерството на културата. Благодарни сме, че през днешния ден на основни позиции има хора, които схващат какъв брой наложително е лагерът да получи статут на културна полезност. „ Белене “ е най-големият и най-дълго просъществувал лагер в България. Очакваме статутът му на недвижима културна полезност до края на годината. Оттам нататък страната поема ангажимент – да съхранява, поддържа и последователно да развива мястото: да се издирят и разкрият артефакти, да се проведат археологически изследвания, да се сътвори експозиционна, изследователска и просветителна активност.Гражданското общество би трябвало да продължи да бъде мощен сътрудник, тъй като, дръзвам да настоявам, има повече експертиза от страната във връзка с лагера „ Белене “, само че задължението и финансовата и институционална поддръжка би трябвало да дойдат от нея. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ