Луиза Григорова-Макариев е в публичното пространство повече от 15 години.

Луиза Григорова-Макариев е в общественото пространство повече от 15 години. И всички ние следим нейните трансформации - от лудите нощи, щедро поляти с алкохол, през шумните връзки с няколко също толкоз известни хора, до любовта на живота й режисьора Мартин Макариев и майчинството, което я укроти.

През всичките тези години обаче тя е жертва на клишетата, които другите й интервали раждат. Последното е това на майката.

Всички знаем, че когато Мон Дьо задава въпроси, маските падат. Ето по какъв начин под тях се появява edna друга Луиза, за която не сме вярвали, че съществува.

Не мога да кажа, че се разгадавам (вече). Преди се разкривах тотално. Пред всеки.

Днес Луиза е самоуверена и вдъхновяваща млада жена, поела по пътя на себепознанието:

Аз пораснах. Аз съм някой, който може доста мощно да обича, доста постоянно бърка, само че си признава грешките. Започнах да си намирам мястото, започнах да се усещам добре в кожата си.

Тя е безсънен човек; човек, който непрестанно се трансформира. Усеща вътрешна нужда да се разпростира, да реализира. Притежава смелостта да мечтае да бъде специфична, да бъде безконечна.

►

Признава, че в предишното е подминала с лека ръка доста благоприятни условия и е мислила най-вече за себе си. Всичко се трансформира, когато среща любовта на живота ѝ и бащата на сина ѝ – режисьора Мартин Макариев. А тя от своя страна „ го учи на обич “.

„ Не знам какъв човек щях да съм, в случай че той не беше в живота ми. Не знам дали нямаше тотално да се изгубя. “

„ Игра на доверие “ е новият филм на Луиза, чиито фотоси приключиха неотдавна. Това е филм за една персонална история, за измеренията на насилието – домашното и отвън дома, за потисничеството, за лишаването от независимост.

Целия диалог на Луиза Григорова-Макариев с Мон Дьо гледайте във видеото горе.