Луи XIV де Бурбон е отдавна чакано дете на родители.

Луи XIV де Бурбон е от дълго време чакано дете на родители. Радостта от появяването на престолонаследник (дофин) ги кара да го нарекат Louis Dieudonné (тоест Луи, даден от Бога). Кралят Слънце вечно ще остане в историята като европейският монарх, който плувал в необикновен лукс. Не инцидентно съвремениците му считали, че той извежда понятията за благосъстояние и величие на изцяло ново равнище, непознато до момента на човечеството.

Кралят Слънце през целия си живот вярвал, че главната му задача е да показва силата и благосъстоянието на Франция и се справял съвършено с това, без значение от действителната обстановка в страната.

Крал Луи XIV най-дълго остава на трона в Европейката история – ориста му отредила 72 години власт. За него цялото царуване било един непрестанен празник. Кралят успявал да уреди бал или театрално зрелище даже покрай бойното поле и свитата му трябвало да е подготвена да забавлява монарха когато и да е на денонощието.

Британските дипломати, гостували във Версай, разказват резиденцията на Луи по този начин:

 „ Домът на Луи XIV е най-комичното нещо на света: той върви значимо на всяко пано и язди кон на всеки таван над главите ни. “

Вероятно по този начин приказват единствено завистниците, защото същите англичани считат двореца в Париж за най-луксозната и комфортна кралска резиденция в Европа. Трябва да признаем, че кралят бил необикновено дейна и креативна натура. Той взимал присъединяване във всички планове, до които можела да доближи неговата могъща ръка.

Луи XIV проектирал здания, фонтани, градини и цветни лехи, разработвал скици за медали и монети, основава скици за облекла, взел участие в публикуването на книги, гравюри и географски атласи и доста други. В същото време кралят въобще не страдал от подправена невзискателност и с подготвеност увековечавал своята личност на всички места, където можело.

Друга негова пристрастеност била колекционирането  на всичко допустимо. Неговите дворци съдържали големи сбирки от минерали, антични камеи, бокали и вази от яспис и ахат. Кралят Слънце бил изключително удивен от медалите, освен от старите, само че и от модерните, сечени по негово разпореждане. Нито един монарх от Стария свят не е оставил след себе си толкоз медали, ордени, значки и жетони, като Кралят Слънце.

Придворните разказвали, че Луи прекарвал забележителна част от свободното си време сред държавните каузи и баловете, разглеждайки сбирката си от медали, систематизирайки я или поръчвайки нови копия. Злите езици твърдели, че заниманието на краля е станало причина за войната с Холандия. В ръцете на краля попаднали няколко медала, доказващи военната мощност на прилежащото кралство.

Експонатите били изключително положителни и претенциозни и това вбесило могъщия колекционер. Страната, която се осмелявала да пусне по-ефектни джунджурии, незабавно била въвличана във война. Истина ли е или небивалица, не се знае сигурно, само че в действителност войната се случила в действителност и на най-опитните дипломати им било мъчно да посочат същинските аргументи за експлоадирането ѝ.

Дори до момента в който бил на боен поход, кралят не спирал да строи и реконструира Версайския замък. Куриерите непрестанно се разхождали сред бойното поле и парижката резиденция на монарха, докладвайки му за всички детайлности от грандиозното строителство и предавайки скъпите му указания на строителите.

Версай станал толкоз превъзходен, че самият Луи един път признал, че дворецът надвишава най-смелите му упования. В Европа не съществувало нищо сходно, нито по мащаб, нито в стойност. Дворецът се трансформирал в почтена сцена за балове и представления, по които френският крал бил толкоз разпален.

Един от многото посетители на Версай си спомнил престоя в двореца по следния метод:

„ Там всеки ден има балове, балети, комедии, пеене, свирене на разнообразни музикални принадлежности, разходки, лов и други занимания, редуващи се едно след друго. “

Огледалната изложба на двореца била най-голямата картинна и скулптурна галерия в Европа, по-голямата част от която изобразявала Краля Слънце. Имало концерти и танцови вечеринки, както и фешън ревюта.

Въпреки спиращия дъха разкош, Версай не бил толкоз удобен. Няколко хиляди придворни и прислужници живеели в извънредно дребни жилищни пространства. Отоплението в двореца било неприятно, а през зимата било студено. Понякога монархът се оплаквал, че до момента в който прислужниците му носят обяда през студените коридори,храната изстивала. В двореца нямало нито една тоалетна, по тази причина всички употребявали специфични контейнери или като цяло се облекчавали зад двореца. Поради това великолепието на Версай било ненапълно засенчено от непрекъснатата смрад.

Самият крал Луи блестял със злато и скъпоценни камъни – подражавали му поклонниците на модата, а другите крале се опитвали да се съобразят със стандарта на стила от 17 век, демонстрирайки благосъстояние на камизоли и бижута. Именно при Луи XIV Париж става столица на международната мода. Любимата на краля, мадам дьо Монтеспан, била основният модел по това време. Един от нейните тоалети – рокля от златен брокат, покрита с дантела, се трансформира в най-популярната дреха от женския дрешник на века.

Придворните на Луи били няколко хиляди души, които се състезавали между тях в благосъстоянието и изтънчеността на облеклото. Съвременниците настояват, че появяването в двора  два пъти в едно и също облекло било симптом на неприятен усет, тъй че придворните харчели големи суми годишно за дрехи и декорации.

Обикновените парижани също се опитвали да подражават на кралския двор. В рамките на своите благоприятни условия, жителите шиели облекла, сходни на тоалетите на придворните и възприемали маниерите на кралския антураж. Един от признаците за висок статус през епохата на Луи XIV била първокласната карета, теглена от огромен брой коне. В устрема си да подражават, доста французи харчели благосъстоянието си за поддържане на карети, конюшни и лакеи в бродирани златни ливреи.

Французите обзавеждали домовете си със скъпи мебели и поръчвали стотици камзоли и рокли. Военните също не правили изключение – всеки кралски мускетар трябвало да има разполагаем костюм от светлосив британски плат, двуцветна брокатена камизола, велурени ¾ панталони и няколко чифта тънки кожени ръкавици, украсени с дантела. Всичко това не било за сметка на кралството и трябвало да бъде закупено със лични средства.

Но даже и най-скъпият дрешник не бил категоричен пропуск към висшето общество. За да бъде позволен до двора, човек трябвало да има изящни обноски и да умее да танцува красиво. Луи бил огромен познавач на балета и самият той взел участие в постановки. Кралят  обичал да пресъздава божества като Аполон или Зевс, а също по този начин постоянно влизал в  ролята на небесно величие. Кариерата на краля като танцьор била дълга – Луи танцувал в спектакли повече от 20 години.

Но френският крал не се забавлявал единствено с балет. В двора му имало цялостен екип от актьори, които отговаряли за организирането на празници и карнавали. Те създавали невероятни костюми и фантастични декори и съвсем постоянно самият Луи проявявал своето творчество.

На всички празници кралят задушевно канел пратеници от други страни като им показал благосъстоянието, гостоприемството и изискаността на краля и неговия антураж. По това време това било един тип дипломатически ход, предопределен да покаже страната от най-хубавата й страна и да даде опция на задграничните посетители да изразят възхищението си от Луи и неговите гении.

Кралят постоянно бил заобиколен от красиви дами. Луи бил познавач на нежния пол и сред благородничките се разигравали същински нещастия в устрема да завоюват неговото внимание. Ако приказваме за любовта на краля, тогава той не би могъл да бъде наименуван разпуснат коцкар. През 17-ти век доста благородници имали контакти със стотици любовници в живота си, до момента в който монархът е имал връзки единствено с няколко десетки дами.

Монархът имал няколко фаворитки по едно и също време, които играели ролята на домакини на всички обществени събития. Кралицата на Испания Мария Тереза ​​била считана за скучна жена и неспособна да се оправи с тези отговорности. Главната любимка на краля, маркиза дьо Монтеспан, била наричана „ султанка “ поради пристрастеността си към лукса. По време на пътуванията нейната карета била теглена от шест коня, а свитата била от 45 души.

Начинът на живот на Луи XIV и неговия двор нямало по какъв начин да не повлияят на икономическата обстановка в кралството. Бюджетът на Франция се топял като сняг под пролетното слънце и до края на ръководството му страната била изцяло разорена. Любовта на владетеля към благосъстоянието и войната източвали страната, само че Кралят Слънце осъзнал това прекомерно късно. Последните му думи били: „ Прекалено доста обичах войната и дворците “.

Автор: Десислава Михалева