Какво не знаете: Луи Витон
Луи Витон е роден в Аншай, Франция, на 4 август 1821 година в семейство от работническата класа: бащата е фермер, а майката – мелничарка. След гибелта на майка му и последвалия още един брак на татко му с жена, с която не се схваща, Витон напуща дома през 1835 година, когато е още младеж. Две години той върви пешком от родния си град до Париж, като по пътя си намира краткотрайни работи и заслон.
Когато през 1837 година Витон най-сетне идва в Париж като 16-годишен, той става чирак при мосю Марешал – майстор, който се специализира в производството на сандъци за преместване на багаж с конски каруци, лодки и влакове. С времето дребният придобива чудесно обучение и известност на занаятчия като работи при Марешал в продължение на 17 години, преди да напусне, с цел да открие лична работилница за своите багажни произведения.
През XIX в. да имаш персонален занаятчия на сандъци е върхът на лукса и Витон поема тази забележителна – и високоспециализирана – роля не за кого да е, а за брачната половинка на Наполеон III, Евгения де Монтихо, императрицата на Франция. Витон дава отговор за елегантното пакетиране на облеклата на императрицата за пътешестване. С тази впечатляваща служба той и неговите артикули публично стават част от елитната класа на епохата.
През 1858 година Витон проектира първия си марков параходен куфар. Дизайнът – водоустойчив, плосък и елементарен за нареждане – е доста по-практичен от известните по това време заоблени куфари. Изненадващо е, че истинските му планове не са носели известния монограм LV, а са били покрити с издръжливо сиво платно, известно като трианон.
През 1876 година Витон вкарва шарка от раирано платно за своя багаж. 12 години по-късно вкарва така наречен щампа Damier – типичен шахматен десен, който стилната къща употребява и до през днешния ден. Той проектира тези модели частично с цел да предотврати подправянето, което се случва още преди основаването на монограма LV.
По време на жестоките политически разтърсвания през Френско-пруската война търсенето на стоките на Витон се забавя и ателието му е разграбено и разрушено. В рамките на няколко месеца след разрушаването на работилницата той се посвещава на възобновяване на бизнеса си, като през 1871 година се открива на ново, по-луксозно място в сърцето на Париж.
Синът на Витон, Жорж, патентова през 1886 година новаторска система за заключване на куфарите на татко си, която е толкоз ефикасна, че Жорж провокира не кого да е, а Хари Худини да се измъкне от заключен куфар на компанията (великият вълшебник и занаятчия на бягства отхвърля да отговори на предизвикателството). Дизайнът на ключалките на Витон-младши се употребява и през днешния ден. И това не е всичко, с което той способства за марката: През 1896 година, няколко години след гибелта на Луи, Жорж основава известния монограм LV в символ на респект към татко си.
Витон рекламирал стоките си с фразата: „ Сигурно опакова и най-крехките предмети. Специализиран в пакетирането на фешън дрехи “, само че в действителност той не е проектирал нито едно от тези дрехи, а единствено елегантните калъфи, предопределени да ги съхраняват и защищават. Чантите стават част от марката Louis Vuitton едвам десетилетия след гибелта на дизайнера, а облеклата се появяват доста по-късно. През 1997 година дизайнерът Марк Джейкъбс става креативен шеф и предлага първата линия подготвени облекла на Louis Vuitton.
Витон печели бронзов орден за новаторския си дизайн на сандъци на фамозното Световното ревю в Париж през 1867 година Две десетилетия по-късно Вюитон печели златен орден и на ревюто през 1889 година – събитието, за което е основана не какъв да е, а Айфеловата кула. Трудно е да се повярва, че дизайните му са даже по-стари от най-големия знак на френската иконография.
