Луи Пастьор до 25-ата си годишнина вече е бакалавър в

Луи Пастьор до 25-ата си годишнина към този момент е бакалавър в региона на изкуството и в региона на науката, а също по този начин има и докторат още веднъж в науката от парижкото учебно заведение École Normale. Година по-късно той към този момент е в Университета в Страсбург като професор по химия.

Главният вход на École Normale

През 1854 той се мести в Университета в Лил, където още веднъж е професор. Именно тук Пастьор се заема с един доста значим проблем – за какво алкохолните питиета вкисват. През 1856 бащата на негов възпитаник, господин Бигот, го наема да разбере какво скапва един избран тип бира. В процеса, под микроскопа си Луи намира освен дрожди, само че и нов вид микроорганизъм – acetobacter aceti, който трансформира алкохола в оцетна киселина.

През 1857 Пастьор се завръща в École Normale, става шеф и продължава да учи въпроса. На 20 април 1862 сполучливо съумява да свари и след това изстуди вино като способ за ликвидиране на вредоносната бактерия. Този метод се употребява и от китайците още през 1117, само че Луи, несъмнено, няма по какъв начин да знае това. Делото му не остава неусетно и император Наполеон III го наема, с цел да избави цялата френска винена промишленост, която е покосена от „ болест “, поради която виното става кисело.

Наполеон III

Пастьор открива, че с цел да се резервира по едно и също време усета на виното и самото то, задоволително е нагряване до 50-60 градуса (а не варене). Целият винен бизнес бързо приобщава това към практиките си, а млякото ще го последва след няколко години (което е малко тъжно, тъй като тогава суровото мляко постоянно е преносител на туберкулоза ).

По-късно, откакто избавя виното на Франция, Пастьор избавя и умиращите буби от копринената промишленост като създава способ за елиминиране на двата микроорганизма, които ги убиват. Това потвърдило (поне на него), че микроорганизмите предизвикват заболявания и след гибелта на Наполеон III ученият се спогажда с новото държавно управление за нова лаборатория, добра пенсия и свободата да учи микроорганизмите колкото си желае, а не както до момента – редом с преподаването.

Още първоначално съумява да открие ваксина за птичата холера, въпреки и малко инцидентно. Той остава поднос с проби в лабораторията си и отива на отмора. Когато се връща, колкото да живите микроорганизми към този момент са изгубили нездравословната си потентност. Един от асистентите му, Чалз Чеймбърленд, трябваше да се грижи за тях и да ги инжектира в кокошки. Той обаче не го прави и те замаляват. В това им положение Луи, когато се връща, ги инжектира в кокошките и вижда, че пилетата освен оздравяват, само че и стават ваксинирани към холерата.

Прилагайки този способ, до 1881 Пастьор има ваксина против антракса. Жан Анри Тюсо обаче го изпреварва. (Дори той самият, откакто изолира микробите, дава на Луи проба, с която да работи.) Луи в началото, съдейки по тетрадките му, тества същия способ като Жан (използвайки калиев дихромат), с цел да създаде своята ваксина. Той обаче отхвърля това и твърди, че употребява собствен способ, за който чака патент.

Аксел Мунте

Скоро Луи, дружно със своя рядко споменаван сътрудник, Пиер Роу, откриват, че вирусът на бяса може да бъде отслабен като се инжектира в други животни – те вършат опити с маймуни и зайци. До 1885 към този момент имат сполучливо създадена работеща ваксина, която ползват на кучета. Правят също и такава, която работи животни, които към този момент са инфектирани. В този миг Пастьор желае към този момент да тества лека си и на хора – и по съответно на 9-годишния Джоузеф Мистър, който е бил ухапан от лудо куче и надлежно най-вероятно е жертван на ужасна гибел, в случай че не се откри лек. Прилагайки имунизацията върху Джоузев, Луи се излага на известна правосъдна заплаха, тъй като той не е лекар, само че въпреки всичко момчето бива инжектирано.

И добре че! Ваксината е изцяло функционираща и дребният Мистър е оздравял. Ученият освен не е съден, само че този триумф затвърждава облика му на академик от международно равнище. Парите от продажбите на имунизацията отиват за финансирането на Института Пастьор, който и до през днешния ден е един от водещите международни институции за биомедицински проучвания.