Лудият свят“, оформян от президента на САЩ Доналд Тръмп и

„ Лудият свят “, оформян от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и Китай, кара Норвегия да премисли връзките си с Европейския съюз след два несполучливи опита за присъединение към блока.

Водещият производител на нефт и природен газ в Европа е част от единния пазар на Европейски Съюз, само че остава отвън блока, откакто норвежците гласоподаваха с „ не “ на референдумите за участие през 70-те и 90-те години.

Основната причина за съпротивата беше опасението, че риболовната промишленост на страната ще бъде сложена в неизгодна позиция под ръководството на Брюксел. Морските артикули са вторият по величина изхабен бранш на Норвегия след изкопаемите горива.

„ Казахме „ не “ през 1972 година поради рибата, а през 1994 година още веднъж главната тематика беше рибата. Рибата и земеделието “, споделя пред Financial Times външният министър Еспен Барт Ейде.

По думите му тези въпроси са били толкоз разделящи, че са „ разбивали фамилии и бракове “, оставяйки у норвежците нещо като „ посттравматичен стрес “.

Европейски дипломати считат, че точно американският президент е провокирал нужния потрес, който да накара Норвегия да осъзнае преимуществата на участието в Европейски Съюз - от търговията до сигурността и защитата.

Ейде признава, че „ спокойният свят “, съществувал по време на двата референдума за участие, е бил сменен от „ вманиачен свят “, който принуждава Осло да преразгледа връзките си с блока.

„ Когато се присъединихме към Европейското икономическо пространство, се включихме в тогавашната огромна оригиналност - единния пазар “, споделя той.

„ Трийсет години по-късно този спокоен свят към този момент не съществува и би трябвало почтено да признаем, че се намираме в доста по-трудна обстановка. Частите от Европейски Съюз, към които взехме решение да не се причисляваме, стават все по-важни. “

Търговските войни и митата на Съединени американски щати подчертаха неуместната позиция на Норвегия. Страната няма право на глас в комерсиалните договаряния с Вашингтон, които се водят от Европейската комисия.

Ейде, който преди този момент беше министър на климата на Норвегия, счита, че норвежците би трябвало да се изправят пред обстоятелството какъв брой доста се е трансформирала Европа от 1994 година насам.

„ Този вманиачен свят на открито, протичащото се сред Китай и Съединени американски щати, принуждава Европейски Съюз да употребява принадлежности, които до неотдавна съвсем не бяха в деяние “, споделя той, визирайки комерсиалната политика и митническия съюз.

„ Точно тези принадлежности, към които взехме решение да не се причисляваме. “

Норвегия е член на НАТО, само че стремежът на Тръмп да наложи надзор върху Гренландия - самостоятелна територия на Дания, която също е член на НАТО - провокира паника в Осло по отношение на надеждността на американските гаранции за сигурност, върху които се основава европейската защита от края на Втората международна война насам. Норвегия е обезпокоена и от бъдещето на Свалбард - арктическия архипелаг под неин суверенитет, към който Русия демонстрира интерес.

След съветската инвазия в Украйна Европейски Съюз стартира да отделя доста по-голямо внимание на защитата и сигурността, което прави съюза по-привлекателен освен за Норвегия, само че и за други страни от единния пазар и НАТО като Исландия.

Северноатлантическата страна, която Тръмп нееднократно бъркаше с Гренландия, ще организира през август референдум дали да възобнови договарянията за участие в Европейски Съюз.

Съюзът към този момент е дал сигнал, че Исландия може да получи специфичен режим във връзка с риболовната политика като част от напъните за привличане на нови членове.

Ейде признава, че възможна преференциална договорка за Рейкявик ще бъде деликатно следена в Норвегия.

По думите му в норвежкия рибарски бранш към този момент се следи засилен интерес към това какво ще се случи, в случай че Исландия получи удобни условия.

„ Това може да повлияе на публичните настройки “, прибавя той.

Норвежкият министър председател Йонас Гар Стьоре обаче акцентира, че присъединението на Швеция и Финландия през 1994 година не е съумяло да промени мнението на норвежците.

Въпреки че политици като Стьоре и Ейде поддържат участието на Норвегия в Европейски Съюз, ръководещата Лейбъристка партия не желае да упорства за нов референдум в близко бъдеще. Социологическите изследвания демонстрират, че болшинството от гласоподавателите към момента биха отхвърлили участието.

Според Ейде благосъстоянието, насъбрано от петрола и природния газ, е формирало у доста норвежци чувство за самостоятелност.

„ Това основава възприятие за мощ “, споделя той.

„ Ако на следващия ден има референдум, аз бих дал своя вот с „ да “. Но това не значи, че в този момент е моментът да се свика нов референдум “, добавя външният министър.

Засега съгласно него е по-важно страната „ почтено да признае слабостите на настоящия модел “.