Поетът и преводач Пейчо Кънев пред Lupa.bg: Писането на поезия е като терапия и бягство от сивотата
" Лудите кучета на лятото ” е най-новата стихосбирка на поета Пейчо Кънев. Редакторът на изданието Силвия Чолева дефинира творчеството му като " директна и сурова лирика, в която болката се понася без плач, думите са остри, а самотата е същинска. " " Мисля, че 95% от нещата, които пиша са автобиографични, случили са се в някакъв стадий от живота ми, претърпял съм ги или видял. Може би и поради това писането на прозаичност ми се коства толкоз скучна активност – не обичам да си изобретявам ", бе прям Пейчо Кънев в изявление за Lupа.bg.
Макар да твърди, че писането е самотно занятие и че написа най-много поради себе си, защото за него писането на лирика е като терапия и бягство от сивото, Пейчо Кънев държи на срещите очи в очи с читателите. Първата му среща с тях във връзка излизането на новата му книга „ Лудите кучета на лятото ” е на 12 ноември (сряда) от 19:00 ч. в столичния клуб „ Грамофон ”. Заедно с него ще бъде и поетът Иван Брегов, с който ще беседват за стихосбирката.
Пейчо Кънев е създател на 12 книги с лирика и един алманах с разкази, издадени в България, Съединени американски щати и Индия. Преди " Лудите кучета на лятото " у нас излизат „ Писма до Цветаева “, „ Излизане от тъмното “, „ Последната вечеря “, „ Живо месо “, „ Уиски в тенекия “, „ Американски тетрадки “, както и сборникът с разкази „ Разходка през стените “. Има голям брой изявления в стотици литературни списания и антологии в Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия, Индия и други страни.
Превел е от британски език 40 книги, измежду преводите му изпъкват творби на Нобеловите лауреати Сол Белоу, Джон Максуел Кутси, Ърнест Хемингуей. За себе си твърди, че е „ само стихотворец, а всички други неща, с които се занимава, са прелестно допълнение “.
През 2010 година американското издателство „ Desperanto “ разгласява поетичната му колекция „ Bone Silence “. През 2010 година Пейчо Кънев става съосновател и основен редактор на издателството за лирика „ Kanev Books “ (Ню Йорк) - до 2013 година През интервала 2012-2013 е гост-редактор в американското литературно издание „ The Enchanting Verses Literary Review “. През 2009 година Асоциацията на литературните издателства в Съединени американски щати го номинира за влиятелното отличие „ Pushcart Prize “.
Поезията е изключително положение на духа, както за този, който написа, по този начин и за този, който чете лирика. Стиховете имат силата да влияят на сетивата и на въображението. С Пейчо Кънев беседваме за поезията като смисъл, изповед и метод на живот.
- Пейчо, по какъв начин и за какво се роди стихосбирката ти „ Лудите кучета на лятото ”?
- Тази книга е естествено продължение на предходната ми книга, така както се случва с всяка моя книга. А на въпроса ти „ за какво ” съм дал отговор в стихотворението „ Защото ”, което приключва по този начин: „ Пиша, тъй като не знам по какъв начин да не го върша ”.
- Има ли биографични детайли в стиховете ти?
- Мисля, че 95% от нещата, които пиша са автобиографични, случили са се в някакъв стадий от живота ми, претърпял съм ги или видял. Може би и поради това писането на прозаичност ми се коства толкоз скучна активност – не обичам да си изобретявам.
- От поетичните ти изповеди се усеща, че музиката ти дава може би някакъв път и настройка. Потапяш се в музикалния свят на Чайковски, Шостакович, Рахманинов, Бетовен, Малер, Барток, Сибелиус. Слушаш ли обаче музика, до момента в който твориш?
- Винаги, когато пиша, чувам музика. Тези две велики изкуства при мен са мощно застъпени - музиката дава темп на поезията. Предполагам, че на цялостна тишина писането няма да ми върви толкоз елементарно.
- В твоето стихотворение „ Като дъжда ” пишеш:
Представям си, че писането е като дъжда –
постепенно, ритмично, методично
и покрива всичко живо.
- Имаш ли обичано време от денонощието, когато пишеш с особена лекост?
- Вечерта. Тогава се случва магията. Тогава пиша с най-голяма лекост. А най-трудно ми е незабавно след пробуждане с кафето.
- Какво те предизвика да си излееш душата върху белия лист?
- Абсолютно всичко, което видя, чуя, докосна, вкуся, усетя. Много постоянно изпитвам тази особена потребност да споделя със себе си нещо красиво.
- От какво те избавя писането на лирика и на прозаичност?
- Предполагам, че ме избавя от мен самия. Често чувствам писането на лирика като терапия, като бягство от сивото, злободневното, грозното, баналното. А както споделих – не обичам да пиша прозаичност, само че боготворя да я чета.
- В книгата ти се усеща и вяра, и обич, и храброст, само че и горест, потиснатост, самотност. С кои от тези страсти и чувства най-често се идентифицираш?
- Предполагам с всички тях, тъй като през живота ми съм получавал огромни дози от всички тези усеща. В същото време може да прозвучи клиширано, само че писането въпреки всичко си е занятие самотно.
- Това разголване на душата обществено в действителност не те ли прави доста уязвим? Страхуваш ли се да бъдеш уязвим пред жена, пред другари, пред непознати?
- Не мисля. Силните мъже нямаме проблем да бъдем уязвими. Предишната ми книга „ Писма до Цветаева ” също беше много прочувствено разкриваща, в случай че мога по този начин да се изразя, само че отново ще кажа, че точно в това се крие и моята терапия. Винаги съм чувствал, че колкото си по-искрен в писането си, то става толкоз по-добро.
- За кого пишеш най-много – поради себе си или поради читателите? И държиш ли на противоположната връзка с тях?
- Винаги пиша поради себе си. Аз съм си първия четец, в това време и първия критик. А и от читателите постоянно получавам директна връзка онлайн, защото върша и много поетични четения пред аудитория.
- Чела съм твои откровения във фейсбук, че постоянно ти е странна реакцията на хората, когато те питат с какво се занимаваш и когато им отговориш, че си стихотворец. От тяхна страна следва няколкосекундно планиране: „ Ъм...аа, ее, доста крепко! Ама другояче с какво се занимаваш? ” И в този ред на мисли това натъжава ли те? Аз персонално не обичам съчетанието на думите „ пазар ” и „ изкуство ”, заради това, че в основата си същността им е друга и става дума за разнообразни полезности. Но въпреки всичко ще те попитам – има ли търсене на лирика в България? Има ли пазар за литературата?
- Изобщо не ме натъжава. Честно казано ми е все тая. Натъжава ме това, че неотдавна прочетох някакво социологическо изследване, съгласно което 60% от българите не са купили нито една книга през 2024 година Мисля, че това дава отговор и на последния ти въпрос.
- Доколкото знам поетичната ти активност стартира в Съединени американски щати, където си живял и работил известно време. Какво те води в Америка и какво надлежно те върна в България?
- В Америка ме води спечелването на зелена карта и приятелите ми, които към този момент бяха емигрирали там. Върна ме невъзможността да се трансформира в американец, невъзможността да бъда асимилиран, или по-скоро нежеланието ми. Да, нежеланието ми.
- Роден си през ноември – единствено поради това ли наричаш ноември твоят месец?
- И поради майка ми, Бог да я елементарни, която ме е родила на рождения си ден през ноември. Но с цел да го кажа по-поетично и оптимистично, ще изтъквам един американски стихотворец: „ Ноември е последната красива усмивка на годината ”.
- Би ли си приказвал с човекоподобен робот и какво би желал първо да го попиташ?
- Готин въпрос. Ами, бих го попитал: „ Можеш ли да пишеш лирика? ”
- В някакъв различен живот би ли желал да се преродиш в куче или в някакво друго създание?
- Според ученията на една от будистките школи, човек се преражда в животно, единствено в случай че е направил някакво зло през предходния си живот. Ако е бил добър, тогава се преражда още веднъж в човек. Обаче аз бих дал отговор с думите на огромния полски стихотворец Чеслав Милош: „ Не желая да бъда господ или воин, а единствено да се преродя в едно дърво, растящо с епохи, без да наранява никого ”.
- Смяташ ли, че с изключение на човешки същества войната убива и словото и го трансформира в оръжие за всеобщо изтребване? Словото няма ли по-друго измерение въпреки всичко?
- Не считам, че го убива, само че го употребява доста ловко и целеустремено – за гнусна агитация.
Между другото, сещам се за един спомен на американската поетеса Мери Хау, който тя споделя за своя преподавател в Колумбийския университет, поетът Йосиф Бродски, който малко преди този момент е изпъден от Съветския съюз. Той ѝ споделил: „ Вие, американците, сте толкоз наивни. Мислите, че злото ще се появи пред къщите ви с огромни черни ботуши. То не се появява по този начин. Виж езика. Всичко стартира от словото ”.
- Освен публицист, ти си и преводач от британски. Превел си над 40 книги от американски и английски създатели. С все по-голямото нахлуване на изкуствения разсъдък страхуваш ли се, че ИИ ще измести индивида преводач и въобще преводаческата специалност?
- Все още сме прекомерно надалеч от момента, когато ИИ ще може да превежда художествена литература наедно с индивида.
Може би към този момент се употребява за превод на научна литература, само че за художествена е още рано съгласно мен.
- Кой от създателите ти е било най-трудно да преведеш на български език, тъй че да звучи разбираемо, само че все пак си траял да превеждаш?
- Може би най-труден ми е бил австралийският публицист и притежател на Нобел за литература Дж.М. Кутси. Превел съм до момента четири негови романа и постоянно е бил предизвикателство, тъй като той е същински занаятчия на словото, кадърен на върховен пилотаж с езика.
- Как подхождаш, когато влизаш в света на създателя, чиято книга си се заел да превеждаш?
- Ако искаш преводът да стане в действителност добър, тогава би трябвало да влезеш в главата на този публицист, да станеш част от него, да започнеш да мислиш като него.
- В себе си водиш ли битка сред писателя и преводача?
- Може би само първоначално. Тогава ми беше по-трудно. Но в този момент, с течение на годините, тези граници на писателя и преводача напълно се размиха и изцяло автоматизирано превключвам. Може би това се дължи и на обстоятелството, че самичък си превеждам моите стихотворения на британски.
- Както загатна, предходната ти книга носи заглавието „ Писма до Цветаева ” и в нея ти още веднъж се изповяда по самобитен метод, само че пред твоята обичана съветска поетеса. Епистоларното другарство сред създатели постоянно носи ентусиазъм, работи като сверяване по този начин да се каже на посоките. На теб то какво ти носи и общуваш ли по този метод с твои сътрудници от България и чужбина?
- Общувах по този метод с няколко американски писатели и поети, само че, за жалост, някои от тях към този момент не са сред живите. Чарлз Симич, Марк Странд, Франц Райт и Джим Харисън са имената им. Иначе през последните години имам и няколко разменени имейла с Брет Ийстън Елис и Чък Паланюк. Както и с носителя на „ Пулицър ” Адам Джонсън, чийто разказ преведох.
- Едно от стихотворенията в „ Лудите кучета на лятото ”, което изключително ме впечатли, е „ Този миг ”. В него ти споделяш, че когато напролет си донесъл сняг за едно дете, разклащайки клона на едно разцъфнало дръвче, си схванал какво е думата благополучие. Откри ли въпреки всичко щастието за себе си?
- Мисля, че нямам доверие в огромното благополучие, може би не съществува такова, само че дребните моменти като този в стихотворението – в тях е огромната истина.
**
Този миг
Може би беше неделя,
сигурно беше пролет.
Всички дръвчета по уличката бяха разцъфнали
в най-различни нюанси на розовото и жълтото.
Високо по клоните птиците изпяваха
любовните си стремежи.
Бях дружно с дамата, която обичах
тогава и дребната ù щерка.
Прибирахме се отнякъде към техния дом.
Изведнъж, както вървяхме тримата,
се стопирах под едно разцъфнало дръвче
и попитах детето дали желае да направя сняг.
Тя сподели Да и аз хванах един клон
и го заклатих мощно.
Върху нас започнаха да се сипят стотици
розово-бели цветчета, цяла пелена
от прохлада ни покри, а аз не спирах
да раздрусвам клона. Детето изпищя радостно
и стартира да се върти и танцува със смях
под сипещите се цветчета, и не спираше да ми вика:
Още! Още! — усмихната и щастлива...
Щастие, в никакъв случай не съм я разбирал тази дума.
Но знам, че в този миг разбрах какво значи.
Пейчо Кънев
Макар да твърди, че писането е самотно занятие и че написа най-много поради себе си, защото за него писането на лирика е като терапия и бягство от сивото, Пейчо Кънев държи на срещите очи в очи с читателите. Първата му среща с тях във връзка излизането на новата му книга „ Лудите кучета на лятото ” е на 12 ноември (сряда) от 19:00 ч. в столичния клуб „ Грамофон ”. Заедно с него ще бъде и поетът Иван Брегов, с който ще беседват за стихосбирката.
Пейчо Кънев е създател на 12 книги с лирика и един алманах с разкази, издадени в България, Съединени американски щати и Индия. Преди " Лудите кучета на лятото " у нас излизат „ Писма до Цветаева “, „ Излизане от тъмното “, „ Последната вечеря “, „ Живо месо “, „ Уиски в тенекия “, „ Американски тетрадки “, както и сборникът с разкази „ Разходка през стените “. Има голям брой изявления в стотици литературни списания и антологии в Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия, Индия и други страни.
Превел е от британски език 40 книги, измежду преводите му изпъкват творби на Нобеловите лауреати Сол Белоу, Джон Максуел Кутси, Ърнест Хемингуей. За себе си твърди, че е „ само стихотворец, а всички други неща, с които се занимава, са прелестно допълнение “.
През 2010 година американското издателство „ Desperanto “ разгласява поетичната му колекция „ Bone Silence “. През 2010 година Пейчо Кънев става съосновател и основен редактор на издателството за лирика „ Kanev Books “ (Ню Йорк) - до 2013 година През интервала 2012-2013 е гост-редактор в американското литературно издание „ The Enchanting Verses Literary Review “. През 2009 година Асоциацията на литературните издателства в Съединени американски щати го номинира за влиятелното отличие „ Pushcart Prize “.
Поезията е изключително положение на духа, както за този, който написа, по този начин и за този, който чете лирика. Стиховете имат силата да влияят на сетивата и на въображението. С Пейчо Кънев беседваме за поезията като смисъл, изповед и метод на живот.
- Пейчо, по какъв начин и за какво се роди стихосбирката ти „ Лудите кучета на лятото ”?
- Тази книга е естествено продължение на предходната ми книга, така както се случва с всяка моя книга. А на въпроса ти „ за какво ” съм дал отговор в стихотворението „ Защото ”, което приключва по този начин: „ Пиша, тъй като не знам по какъв начин да не го върша ”.
- Има ли биографични детайли в стиховете ти?
- Мисля, че 95% от нещата, които пиша са автобиографични, случили са се в някакъв стадий от живота ми, претърпял съм ги или видял. Може би и поради това писането на прозаичност ми се коства толкоз скучна активност – не обичам да си изобретявам.
- От поетичните ти изповеди се усеща, че музиката ти дава може би някакъв път и настройка. Потапяш се в музикалния свят на Чайковски, Шостакович, Рахманинов, Бетовен, Малер, Барток, Сибелиус. Слушаш ли обаче музика, до момента в който твориш?
- Винаги, когато пиша, чувам музика. Тези две велики изкуства при мен са мощно застъпени - музиката дава темп на поезията. Предполагам, че на цялостна тишина писането няма да ми върви толкоз елементарно.
- В твоето стихотворение „ Като дъжда ” пишеш:
Представям си, че писането е като дъжда –
постепенно, ритмично, методично
и покрива всичко живо.
- Имаш ли обичано време от денонощието, когато пишеш с особена лекост?
- Вечерта. Тогава се случва магията. Тогава пиша с най-голяма лекост. А най-трудно ми е незабавно след пробуждане с кафето.
- Какво те предизвика да си излееш душата върху белия лист?
- Абсолютно всичко, което видя, чуя, докосна, вкуся, усетя. Много постоянно изпитвам тази особена потребност да споделя със себе си нещо красиво.
- От какво те избавя писането на лирика и на прозаичност?
- Предполагам, че ме избавя от мен самия. Често чувствам писането на лирика като терапия, като бягство от сивото, злободневното, грозното, баналното. А както споделих – не обичам да пиша прозаичност, само че боготворя да я чета.
- В книгата ти се усеща и вяра, и обич, и храброст, само че и горест, потиснатост, самотност. С кои от тези страсти и чувства най-често се идентифицираш?
- Предполагам с всички тях, тъй като през живота ми съм получавал огромни дози от всички тези усеща. В същото време може да прозвучи клиширано, само че писането въпреки всичко си е занятие самотно.
- Това разголване на душата обществено в действителност не те ли прави доста уязвим? Страхуваш ли се да бъдеш уязвим пред жена, пред другари, пред непознати?
- Не мисля. Силните мъже нямаме проблем да бъдем уязвими. Предишната ми книга „ Писма до Цветаева ” също беше много прочувствено разкриваща, в случай че мога по този начин да се изразя, само че отново ще кажа, че точно в това се крие и моята терапия. Винаги съм чувствал, че колкото си по-искрен в писането си, то става толкоз по-добро.
- За кого пишеш най-много – поради себе си или поради читателите? И държиш ли на противоположната връзка с тях?
- Винаги пиша поради себе си. Аз съм си първия четец, в това време и първия критик. А и от читателите постоянно получавам директна връзка онлайн, защото върша и много поетични четения пред аудитория.
- Чела съм твои откровения във фейсбук, че постоянно ти е странна реакцията на хората, когато те питат с какво се занимаваш и когато им отговориш, че си стихотворец. От тяхна страна следва няколкосекундно планиране: „ Ъм...аа, ее, доста крепко! Ама другояче с какво се занимаваш? ” И в този ред на мисли това натъжава ли те? Аз персонално не обичам съчетанието на думите „ пазар ” и „ изкуство ”, заради това, че в основата си същността им е друга и става дума за разнообразни полезности. Но въпреки всичко ще те попитам – има ли търсене на лирика в България? Има ли пазар за литературата?
- Изобщо не ме натъжава. Честно казано ми е все тая. Натъжава ме това, че неотдавна прочетох някакво социологическо изследване, съгласно което 60% от българите не са купили нито една книга през 2024 година Мисля, че това дава отговор и на последния ти въпрос.
- Доколкото знам поетичната ти активност стартира в Съединени американски щати, където си живял и работил известно време. Какво те води в Америка и какво надлежно те върна в България?
- В Америка ме води спечелването на зелена карта и приятелите ми, които към този момент бяха емигрирали там. Върна ме невъзможността да се трансформира в американец, невъзможността да бъда асимилиран, или по-скоро нежеланието ми. Да, нежеланието ми.
- Роден си през ноември – единствено поради това ли наричаш ноември твоят месец?
- И поради майка ми, Бог да я елементарни, която ме е родила на рождения си ден през ноември. Но с цел да го кажа по-поетично и оптимистично, ще изтъквам един американски стихотворец: „ Ноември е последната красива усмивка на годината ”.
- Би ли си приказвал с човекоподобен робот и какво би желал първо да го попиташ?
- Готин въпрос. Ами, бих го попитал: „ Можеш ли да пишеш лирика? ”
- В някакъв различен живот би ли желал да се преродиш в куче или в някакво друго създание?
- Според ученията на една от будистките школи, човек се преражда в животно, единствено в случай че е направил някакво зло през предходния си живот. Ако е бил добър, тогава се преражда още веднъж в човек. Обаче аз бих дал отговор с думите на огромния полски стихотворец Чеслав Милош: „ Не желая да бъда господ или воин, а единствено да се преродя в едно дърво, растящо с епохи, без да наранява никого ”.
- Смяташ ли, че с изключение на човешки същества войната убива и словото и го трансформира в оръжие за всеобщо изтребване? Словото няма ли по-друго измерение въпреки всичко?
- Не считам, че го убива, само че го употребява доста ловко и целеустремено – за гнусна агитация.
Между другото, сещам се за един спомен на американската поетеса Мери Хау, който тя споделя за своя преподавател в Колумбийския университет, поетът Йосиф Бродски, който малко преди този момент е изпъден от Съветския съюз. Той ѝ споделил: „ Вие, американците, сте толкоз наивни. Мислите, че злото ще се появи пред къщите ви с огромни черни ботуши. То не се появява по този начин. Виж езика. Всичко стартира от словото ”.
- Освен публицист, ти си и преводач от британски. Превел си над 40 книги от американски и английски създатели. С все по-голямото нахлуване на изкуствения разсъдък страхуваш ли се, че ИИ ще измести индивида преводач и въобще преводаческата специалност?
- Все още сме прекомерно надалеч от момента, когато ИИ ще може да превежда художествена литература наедно с индивида.
Може би към този момент се употребява за превод на научна литература, само че за художествена е още рано съгласно мен.
- Кой от създателите ти е било най-трудно да преведеш на български език, тъй че да звучи разбираемо, само че все пак си траял да превеждаш?
- Може би най-труден ми е бил австралийският публицист и притежател на Нобел за литература Дж.М. Кутси. Превел съм до момента четири негови романа и постоянно е бил предизвикателство, тъй като той е същински занаятчия на словото, кадърен на върховен пилотаж с езика.
- Как подхождаш, когато влизаш в света на създателя, чиято книга си се заел да превеждаш?
- Ако искаш преводът да стане в действителност добър, тогава би трябвало да влезеш в главата на този публицист, да станеш част от него, да започнеш да мислиш като него.
- В себе си водиш ли битка сред писателя и преводача?
- Може би само първоначално. Тогава ми беше по-трудно. Но в този момент, с течение на годините, тези граници на писателя и преводача напълно се размиха и изцяло автоматизирано превключвам. Може би това се дължи и на обстоятелството, че самичък си превеждам моите стихотворения на британски.
- Както загатна, предходната ти книга носи заглавието „ Писма до Цветаева ” и в нея ти още веднъж се изповяда по самобитен метод, само че пред твоята обичана съветска поетеса. Епистоларното другарство сред създатели постоянно носи ентусиазъм, работи като сверяване по този начин да се каже на посоките. На теб то какво ти носи и общуваш ли по този метод с твои сътрудници от България и чужбина?
- Общувах по този метод с няколко американски писатели и поети, само че, за жалост, някои от тях към този момент не са сред живите. Чарлз Симич, Марк Странд, Франц Райт и Джим Харисън са имената им. Иначе през последните години имам и няколко разменени имейла с Брет Ийстън Елис и Чък Паланюк. Както и с носителя на „ Пулицър ” Адам Джонсън, чийто разказ преведох.
- Едно от стихотворенията в „ Лудите кучета на лятото ”, което изключително ме впечатли, е „ Този миг ”. В него ти споделяш, че когато напролет си донесъл сняг за едно дете, разклащайки клона на едно разцъфнало дръвче, си схванал какво е думата благополучие. Откри ли въпреки всичко щастието за себе си?
- Мисля, че нямам доверие в огромното благополучие, може би не съществува такова, само че дребните моменти като този в стихотворението – в тях е огромната истина.
**
Този миг
Може би беше неделя,
сигурно беше пролет.
Всички дръвчета по уличката бяха разцъфнали
в най-различни нюанси на розовото и жълтото.
Високо по клоните птиците изпяваха
любовните си стремежи.
Бях дружно с дамата, която обичах
тогава и дребната ù щерка.
Прибирахме се отнякъде към техния дом.
Изведнъж, както вървяхме тримата,
се стопирах под едно разцъфнало дръвче
и попитах детето дали желае да направя сняг.
Тя сподели Да и аз хванах един клон
и го заклатих мощно.
Върху нас започнаха да се сипят стотици
розово-бели цветчета, цяла пелена
от прохлада ни покри, а аз не спирах
да раздрусвам клона. Детето изпищя радостно
и стартира да се върти и танцува със смях
под сипещите се цветчета, и не спираше да ми вика:
Още! Още! — усмихната и щастлива...
Щастие, в никакъв случай не съм я разбирал тази дума.
Но знам, че в този миг разбрах какво значи.
Пейчо Кънев
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ