Лоялните медии са лоялни към държавната власт, независимо кой e

Лоялните медии са лоялни към държавната власт, без значение кой e на власт. А когато усетят, че властта пада, стават сериозни и се оглеждат за новия победил. Тази скица работи от десетилетия. Последният образец бе тези дни.

Докладът за България на Европейска комисия в медийната си част обобщи проблеми, които локални неправителствени организации и техните специалисти от дълго време са сложили – незадоволителна бистрота на собствеността, потребление на държавната реклама за обезпечаване на медиен комфорт, политическа интервенция и прочие Това са същите проблеми, посочени от същите вътрешни източници, поради които сме на толкоз.

След като обаче и Европейски Съюз публично „ взе страна “ по въпроса ще е доста по-трудно да се споделя, че няма такова нещо и да се върти познатият шлагер: „ каква по-голяма независимост желаете, щом има медии, които не стопират да приказват против властта ". Това е по този начин, само че става дума главно за периферни медии, които би трябвало да „ измият очите “ на останалите. Тук водещи са няколко добре списвани уеб страницата, няколко нискобюджетни малките екрани и лични гласове с остра позиция, само че с стеснен достъп отвън този кръг.

Другите повече или по-малко могат да бъдат наречени „ лоялни медии ". Едни от тях са искрено проправителствени („ на живот и гибел “), а тези, които позволяват различни отзиви, по този начин ги пласират в колажа на посланията си, че доближават едва до съзнанието на публика, изключително всеобщата.

Лоялните медии са лоялни към държавната власт, без значение кой е на власт. За да спечелиш поддръжката им, е задоволително да спечелиш изборите. Това спъва една от главните функционалности на публицистиката – критическата по отношение на властта, което е неприятно освен за публицистиката, само че и за властта. Защото тя може необезпокоявано да се отдаде на неприятни практики, които рано или късно изкарват хората на улицата, с цел да ѝ желаят оставката. Какъвто е казусът сега. А лоялните медии, когато усетят, че властта ще падне, престават да са лоялни към нея и се оглеждат за новия победил. Този сюжет неведнъж се е повтарял през годините на прехода.

Когато медиите са принудени да се вършат на глухи

Засега това още не се е случило, може би тъй като е мъчно да се предвижда кой, по кое време и какъв брой ще завоюва от актуалните митинги. Последният знак, че лоялността продължава, е затъмнението в тези медии към и поискали на собствен ред оставките на основни обществени фигури.

Това е събитие от особена значимост, тъй като в центъра на публичния спор застават с имената си просветени хора с потвърден принос за днешната ни културна еднаквост, които не подвигат лозунги, а дават причини за какво повече не може да продължава по този начин. Да не отвориш студиата и страниците си са тях и да не искаш да ги чуеш е признание, че си заставен да се правиш на ням.

Как се подържа принудата, която да подсигурява медийната преданост? На първо място, в случай че следваме изводите в отчета на Европейска комисия, посредством собствеността. Решаващ за влиянето ѝ е произходът на капиталите. След като се отдръпнаха огромните непознати вложители от мащаба на Мърдок или ВАЦ, в медиите навлязоха капитали, насъбрани през прехода (към днешна дата - владеене основно на Делян Пеевски и братя Домусчиеви). Характерното за интервала е, че мъчно можеш да забогатееш и да възпроизвеждаш благосъстоянието си без обвързаности с страната, а точно посредством капиталите тези обвързаности проникват в медиите и управляват публицистичната им политика. Така че, с цел да установиш сходна взаимозависимост, даже не е нужна бистрота на собствеността, задоволителен е разбор на наличието.

Недофинансирани публични медии

На второ място зависимостта от страната минава през финансирането на публичните медии, съгласно менливата воля на политиците. В един миг БНР, в различен миг Българска национална телевизия са се радвали на по-голяма защита, само че като цяло и двете медии са недофинансирани, което държи управленията им в непрестанно положение на молители за държавно снизхождение.
Редакцията предлага
В сходно състояние през последното десетилетие са и частните медии, защото значителен запас идва по линия на информационните тактики на държавните институции, които гладко могат да го насочват към медиите, съгласно това до каква степен им обезпечават комфорт. Тук би трябвало да се прибави и ролята на Комисия за защита на конкуренцията, от която зависят трансформациите в медийната благосъстоятелност, а тя се прочу с радикално разнообразни решения на сходни случаи. Нищо чудно, в случай че активността ѝ в този бранш се подложи на безпристрастна оценка, да последва ориста на Комисията по хазарта.

Разбира се, надалеч обратно остана времето на фамозния „ мобифон на Райдовски “, с който той командваше медиите от името на министър-председателя, само че и в този момент случаите на политическа интервенция, както написа в отчета на Европейска комисия, не са престанали. Да си спомним единствено най-големият медиен скандал на 2019 година – прекъсването на стратегия „ Хоризонт “ за 5 часа, който потегли от натиска да бъде, тъй като не отразява „ вярно “ избора на основен прокурор. В някои връзки ситуацията със свободата на словото даже е доста по-лошо, в сравнение с при започване на прехода, когато политическата интервенция в медиите беше случай, а в този момент се е трансформирала надали не в бон звук.

За това красноречиво приказва новата мода на партийните малките екрани – три на националистите, една на Българска социалистическа партия, една гравитираща към ГЕРБ и една идна да стане такава, когато партията на Слави Трифонов бъде записана. Да не приказваме за депутати и даже министри, които гастролираха като водещи на излъчвания. За да е цялостна шизофренията, оставаше да стартират и сами да се интервюират. Тук нормално като европейски образец се дава Берлускони, само че защо друго може да бъде образец той с изключение на за политик, стигнал до пандиза.

Какво би трябвало да се направи

Георги Лозанов

Свободата е право, а не обвързване и по тази причина няма по какъв начин да бъде дадена на медиите със закон. Има обаче няколко от дълго време дефинирани законови промени, които сензитивно биха лимитирали похищенията върху нея: въвеждане на прагове на централизация на медийния пазар; установяване на корав % от държавния бюджет за издръжката на публичните медии; разпределянето на средствата по отзивчивите тактики от самостоятелен орган; възбрана за потреблението на партийната дотация за основаване на медии; дефинирането като спор на ползи на присъединяване на професионални политици в медиите – със благосъстоятелност, въздействие или в журналистическа роля.

Досега в никакъв случай не е имало политическа воля тези промени да бъдат направени. Ако тя се появи след митингите, ще е вяра, че моделът на ръководство в действителност е станал различен. И властта е подготвена да излезе от зоната на медиен комфорт и да се преценява с журналистическата рецензия, с цел да не се постанова улицата от време на време да я смъква.