Ловеч е център на вътрешната революционна организация. Левски идва тук

Ловеч е център на вътрешната революционна организация. Левски идва тук по Коледа на 1872 година макар множеството предизвестия, че се търси и към този момент даже Османската империя разполага с негов портрет.

Защо дяконът се насочва на това рисковано пътешестване? В търсене на отговорите bTV потегля по стъпките на последния път на Васил Левски.

Първата ни спирка е музеят в квартал „ Вароша “, където се пазят някои от персоналните движимости на Дякона. Сред тях са персоналната му сабя и кама, както и част от комитетския списък. Именно поради него Левски идва тук.

Целта му е да го вземе и да го занесе в Букурещ. Той съдържа значими писма, платежни квитанции, а измежду непокътнатите му движимости са и подправени печати поради за подправяне на документи.

„ Левски отива в къщата на Никола Сирков. Двамата зашиват архива в самара на коня, като това е конят на пастрока на Никола Цвятков. Никола Сирков регистрира 3000 гроша комитетски пари, които са обърнати в злато. Какво прави по-нататък Никола Сирков? Той ангажира Никола Цвятков, двамата са братовчеди, който да придружи Левски до Търново, както се споделя „ сякаш като негов кираджия “. Никола Сирков изпраща братовчед си Христо Цонев-Латинеца да отвори ханчето. Той се е намирал в Ловеч тогава, в село Къкрина, което държи от 6 месеца, освен това. Като това не е комитетско ханче, както някъде се твърди. Да го отвори, с цел да посрещне Левски и Никола “, споделя Теодор Тончев, организатор в РИМ Ловеч.

При пътуването си Васил Левски е облечен с турски облекла, само че не е ясно под чия идентичност се е подвизавал. Престоят му в Ловеч е къс. Успява да се срещне с част от комитетския състав, урежда се пътуването му към Търново, а негов компаньон е Никола Цвятков.

„ Левски в следобедните часове напуща Ловеч. Той се движи пешком... през по-голямата част се е движел по Ловчанско-Севлиевското шосе. Съгласно ангажимента Никола Цвятков минава тука по един черен път - така наречен римски път или Чилинския път... Като той е с коня, под чийто самар е зашита документите. И съгласно ангажимента те би трябвало да се срещнат на кръстопът “, продължава да споделя Теодор Тончев.

Така се озоваваме на идната ни спирка - Пазимост. Тук Дяконът се среща с две заптиета, едното от които е Али Чауш - българо-мохамеданин. Първо патрулът стопира Цвятков, който споделя, че не знае кой е индивидът на метри зад него, а по-късно заптиетата стопират и Левски.

„ Али Чауш се приближава до Левски и му задава разумния въпрос: „ Ти кой си? “ На който Левски изначало не му дава отговор съответно, а му споделя: „ Отивам до лозето си да видя какъв брой товара тор “ в един от разновидностите „ би трябвало да ми се стовари “, в другия вид „ са ми стоварили “. И му споделя: „ Аз те познавам, ти пък не ме познаваш “, изяснява Теодор Тончев.

С това диалогът се изчерпва и всеки продължава по пътя си, само че вероятно тази неистина усъмнява заптиетата.

„ Все отново това е вторият ден на Коледа, късния следобяд, един жител от Ловеч отива по кърска работа “, споделя още Теодор Тончев.

Левски прави обходен маньовър край лозята и се среща още веднъж със спътника си Никола Цвятков. Така по здрач двамата идват в Къкринското Ханче.

„ Левски влиза тук в кръчмата, поздравява хората по масите имало е същата вечер хора от селото тук. И ханджията Христо Цонев Латинеца му прави знак да премине в прилежащата стая, с цел да не се набива на очи. След като Левски минава тук и хората от кръчмата се разотиват по домовете си. Тримата вечерят и лягат да спят. Около среднощ Никола сънува призрачен сън и се разсънва тогава той буди Левски и Ханджията и ги кара да тръгнат на път, само че Левски споделя, че е много рано - дано да починат още няколко часа. След няколко часа и тримата стават и стартират да се стягат за пътуването “, споделя и Юлия Йовева, организатор в музей „ Къкринско ханче “.

Ханджията отива до селото за още един кон. Малко по-късно на вратата се чука.

„ Никола потегля да отваря вратата, мислейки си, че се връща той с коня, само че когато приближава, чува турски крясъци: „ Ачка пубе, ханджи “, т.е. „ Ханджийо, отваряй вратата “. Даже разпознава гласа на същото заптие, което срещат предния ден на Пазимост “, продължава да споделя Юлия Йовева.

Заптиетата са към целия хан и Левски няма къде да се скрие. Грабва револвера си и този на ханджията и излиза на двора. Там се пробва да прескочи оплитам.

„ Опитвайки се да премине през малката врата, дъното на потурите му се закача и той залита напред. Отзад има няколко заптиета, които се нахвърлят против него, той се отскубва, стреля по тях, само че ранява едното заптие единствено в ръката. Чувайки гърмежа, останалите заптиета в близост идват. Раняват и него самия много съществено “, прецизира Юлия Йовева.

150 години по-късно единственият жив очевидец на залавянето на Левски е този бряст на Къкринското ханче, който и до през днешния ден пази загатна.

Но какво се случва с комистетския списък? Заптиетата позволяват неточност и оставят коня в Къкрина и по този начин цялата документи и тефтерчето Левски са избавени.

„ Конят стои 2-3 дни гладен и е доведен тук в Ловеч и е пуснат както се споделя на Йова - свободно като кон на комитите. Обаче, защото той е на Иван Крачола, който го бил купил от един турчин дава отново пари на турчина, с цел да каже, че този кон е негов и го прибира, а Никола Сирков, който приготвя отпътуването към Ловеч и който знае какво има в самара прибира самара с документите “, споделя още Теодор Тончев.

От дистанцията на времето виждаме, че Левски евентуално е позволил някои неточности.

„ Левски не е трябвало да идва в Ловеч. Това от дистанцията на времето може да го кажем, само че той е разсъждавал по различен метод. Той е отчитал действителността по-точно, само че не е желал да я одобри “, безапелационен е Теодор Тончев.
Но всичко това през днешния ден е без значение, тъй като всяка стъпка на Дякона, даже в последния му път, е оставила отпечатък по нашата памет и история.