Красимир Димитров се класира за ултрамаратон в Гърция
Ловчалията Красимир Димитров се класира за едно от най-големите надпревари по тичане в света – Спартатлон. В него бегачите би трябвало да пробягат 245 км сред градовете Атина и Спарта в Гърция. Това описа в изявление за Българска телеграфна агенция Димитров. Той ще се състезава с още 400 участници, издържали квалификациите.
За да се класира за ултрамаратона 35-годишният ловчалия, пробяга 200 км за 24 часа, участвайки преди дни в съревнование в Спарта, Гърция.
Това му е първото интернационално съревнование. В него, като се изключи че се е класирал за Спартатлон през септември, в генералното класиране е заел третото място след състезателите от Израел и Англия.
„ Състезанието е проведено от техния локален бегачески клуб, който приготвя и Спартатлона - едно от най-големите надпревари в света. Състезанието е лицензирано и там може да отидеш да покриеш норматива за Спартатлона, който е 161 км за 15 часа и 45 минути, което в действителност беше и нашата цел. Оттам нататък, който измине повече километри, той печели “, изясни Димитров.
От България е взел участие единствено той и двама негови другари като съпорт. „ Докато аз тичам, с цел да не спирам и да изгубвам време да си подготвям храна, електролити и всевъзможни неща, които се одобряват по време на такова дълго съревнование, други двама правят това - подават ми облекла, чайове, топла вода “, добави бегачът.
Момчетата са част от аматьорски клуб „ Ловеч рънърс “ („ Lovech runners “) и вземат участие главно в надпревари в България.
По думите на Димитров бягането е спорт, който се практикува всеки ден. „ Ти не можеш да спреш, да вземем за пример, за седмица или две и да си починеш, тъй като след това все едно не си бягал и губиш сред 10 и 15 дни, до момента в който се подготвиш отначало “, съобщи Димитров.
Той не съблюдава специфичен хранителен режим. Според него колкото е по-калорична храната, толкоз е по-добре. „ Това е просто гориво – зареждаш, бягаш и гориш “.
Бягането за младия мъж е занимание, което упражнява всеки ден по три- четири часа.
Като дребен е практикувал лека атлетика. По някое време е спрял да се занимава с този спорт и от пет години се е върнал още веднъж към бягането, за да понижи тежестта си. От 105 кг е станал 68 кг.
Намира обаче и друга мотивация, а точно участията в надпревари. „ Мотивацията е самата атмосфера, процесът, който минаваш преди да отидеш на съревнование. Запознаваш се всякога с доста хора, минаваш през места, които в действителност, в случай че не си на надпреварата, ти няма какво да правиш там и в никакъв случай няма да минеш от там “, уточни бегачът.
По думите му в България са едни от най-трудните надпревари и в последните години този спорт се развива сносно. „ В нашия град първоначално бяхме двама души, станахме четирима, в този момент мисля че сме към 25 бегачи “, добави Красимир Димитров.
Проблемът обаче е, че нямат условия да упражняват. Бягат по улиците, по пътеките, сред селата.
„ В България се развиваме постепенно по отношение на другите страни, само че леко полеко. Когато започнах да тичам преди пет години, нямаше доста надпревари, в този момент всяка седмица някой някъде провежда такова. Хората вървят, забавляват се, употребяват го в последно време и като туризъм на по-екзотични места, на които не са ходили “, съобщи бегачът.
По думите му бегачите са доста затворено общество и никой не знае за тях. Те бягат, развиват се, поставят някакви свръх старания, имат огромни достижения, даже на интернационалните надпревари, само че никой на никое място не схваща за тях, смята още Красимир Димитров.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
За да се класира за ултрамаратона 35-годишният ловчалия, пробяга 200 км за 24 часа, участвайки преди дни в съревнование в Спарта, Гърция.
Това му е първото интернационално съревнование. В него, като се изключи че се е класирал за Спартатлон през септември, в генералното класиране е заел третото място след състезателите от Израел и Англия.
„ Състезанието е проведено от техния локален бегачески клуб, който приготвя и Спартатлона - едно от най-големите надпревари в света. Състезанието е лицензирано и там може да отидеш да покриеш норматива за Спартатлона, който е 161 км за 15 часа и 45 минути, което в действителност беше и нашата цел. Оттам нататък, който измине повече километри, той печели “, изясни Димитров.
От България е взел участие единствено той и двама негови другари като съпорт. „ Докато аз тичам, с цел да не спирам и да изгубвам време да си подготвям храна, електролити и всевъзможни неща, които се одобряват по време на такова дълго съревнование, други двама правят това - подават ми облекла, чайове, топла вода “, добави бегачът.
Момчетата са част от аматьорски клуб „ Ловеч рънърс “ („ Lovech runners “) и вземат участие главно в надпревари в България.
По думите на Димитров бягането е спорт, който се практикува всеки ден. „ Ти не можеш да спреш, да вземем за пример, за седмица или две и да си починеш, тъй като след това все едно не си бягал и губиш сред 10 и 15 дни, до момента в който се подготвиш отначало “, съобщи Димитров.
Той не съблюдава специфичен хранителен режим. Според него колкото е по-калорична храната, толкоз е по-добре. „ Това е просто гориво – зареждаш, бягаш и гориш “.
Бягането за младия мъж е занимание, което упражнява всеки ден по три- четири часа.
Като дребен е практикувал лека атлетика. По някое време е спрял да се занимава с този спорт и от пет години се е върнал още веднъж към бягането, за да понижи тежестта си. От 105 кг е станал 68 кг.
Намира обаче и друга мотивация, а точно участията в надпревари. „ Мотивацията е самата атмосфера, процесът, който минаваш преди да отидеш на съревнование. Запознаваш се всякога с доста хора, минаваш през места, които в действителност, в случай че не си на надпреварата, ти няма какво да правиш там и в никакъв случай няма да минеш от там “, уточни бегачът.
По думите му в България са едни от най-трудните надпревари и в последните години този спорт се развива сносно. „ В нашия град първоначално бяхме двама души, станахме четирима, в този момент мисля че сме към 25 бегачи “, добави Красимир Димитров.
Проблемът обаче е, че нямат условия да упражняват. Бягат по улиците, по пътеките, сред селата.
„ В България се развиваме постепенно по отношение на другите страни, само че леко полеко. Когато започнах да тичам преди пет години, нямаше доста надпревари, в този момент всяка седмица някой някъде провежда такова. Хората вървят, забавляват се, употребяват го в последно време и като туризъм на по-екзотични места, на които не са ходили “, съобщи бегачът.
По думите му бегачите са доста затворено общество и никой не знае за тях. Те бягат, развиват се, поставят някакви свръх старания, имат огромни достижения, даже на интернационалните надпревари, само че никой на никое място не схваща за тях, смята още Красимир Димитров.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ