История на лотарията
Лотария е форма на хазарта> което включва евакуиране на случайни цифри за премия. Английската дума лотарияа> произлиза от холандското съществително „ lot “, което значи „ орис “. Някои държавни управления афишират отвън закона лотарииа>, до момента в който други го утвърждават до степента на образуване на национална или държавна лотарияа>.
Обичайно е намиране някаква степен на контролиране на лотариятаа> от държавните управления. Най-често срещаната разпоредба е възбраната за продажба на малолетни, а продавачите би трябвало да имат лиценз за продажба на лотарийни билети.
Въпреки че лотариитеа> са били постоянно срещани в Съединени щати и някои други страни през 19 век, при започване на 20 век, множеството форми на хазарта>, в това число лотарииа> и лотарииа>, са били противозаконни в Съединени американски щати и по-голямата част от Европа, както и в доста други страни.
Това остава по този начин, чак до Втората международна война. През 60-те години, казинаа> и лотариитеа> започнаха да се появяват още веднъж по целия свят като средство за държавните управления да събират доходи, без да подвигат налози. Лотариите се оферират в доста формати.
Например, премията може да бъде закрепена сума в брой или артикули. В този формат съществува риск за уредника, в случай че не се продават задоволително билети. По-често наградният фонд ще бъде закрепен % от приходите.
Популярна форма за това е тегленето „ 50–50 “, при което уредниците дават обещание, че премията ще бъде 50% от приходите. Много от последните лотарииа> разрешават на купувачите да избират номерата на лотарийния билет, което води до опцията за голям брой печеливши.
Класическа история
Първите регистрирани признаци на лотарияа> са кено фишове от китайците Династия Хан сред 205 и 187 година прочие н. е. Смята се, че тези лотарииа> са помогнали за финансирането на огромни държавни планове като Великата китайска стена. От китайската „Книгата на песните“ (2-ро хилядолетие прочие Н. Е.) идва отпратка към хазартнаа> игра като „рисуване на дърво“, което в подтекста наподобява разказва тегленето на чоп.Първите известни европейски лотарииа> са били извършени по време на Римската империя, основно като развлечение на вечерята.
Всеки посетител е получавал билет, а премиите постоянно се състоят от изискани предмети като съдове за хранене. Всеки собственик на билет е бил сигурен, че ще завоюва нещо. Този тип лотарияа> обаче, не и бил нищо повече от раздаването на дарове от богати благородници по време на сатурналските гуляи. Най-ранните записи за лотарияа>, предлагаща билети за продажба, е лотариятаа>, проведена от римския император Август Цезар. Средствата са били за ремонт на град Рим, а на спечелилите са били раздадени награди под формата на продукти с различнаа стойност.
Средновековна история
Първите регистрирани лотарииа>, предлагащи билети за продажба с награди под формата на пари, са били извършени в дребни страни през 15 век. Различни градове организират обществени лотарииа>, с цел да събират пари за градски укрепления и да оказват помощ на бедните. Градските записи на Гент, Утрехт, и Брюж демонстрират, че лотариитеа> може да са даже по-стари.
Запис от 9 май 1445 година в L’Ecluse се отнася до набиране на средства за създаване на стени и градски укрепления, с лотарияа> от 4 304 билета и обща премия от 1737 флорина (на стойност към 170 000 щатски $ през 2020 г.). През 17 век в Холандия е било напълно всекидневно да се провеждат лотарииа>, с цел да се събират пари за бедните или за набиране на средства за необятен кръг публични използва. Лотариите се оказват доста известни и приветствани като безболезнена форма на данъчно облагане, например холандската държавна благосъстоятелност Staatsloterij е най-старата работеща лотарияа>.
Първата записана италианска лотарияа> се е провела на 9 януари 1449 година в Милано и е проведена от Златна Амброзианска република за финансиране на войната против Република Венеция. В Генуа, лотото става доста известно.
Хора залагали за името на членове на Великия съвет, които бяха нарисувани инцидентно – пет от деветдесет претенденти на всеки шест месеца. Този тип хазарта> е бил наименуван Лото или Семенаю. Когато хората са желали да залагат по-често от два пъти годишно, те започвали да заменят имената на претендентите с цифри и се родило модерното Лото, т.е. както актуалните легални лотарииа>, по този начин и незаконните.
Следва…
Обичайно е намиране някаква степен на контролиране на лотариятаа> от държавните управления. Най-често срещаната разпоредба е възбраната за продажба на малолетни, а продавачите би трябвало да имат лиценз за продажба на лотарийни билети.
Въпреки че лотариитеа> са били постоянно срещани в Съединени щати и някои други страни през 19 век, при започване на 20 век, множеството форми на хазарта>, в това число лотарииа> и лотарииа>, са били противозаконни в Съединени американски щати и по-голямата част от Европа, както и в доста други страни.
Това остава по този начин, чак до Втората международна война. През 60-те години, казинаа> и лотариитеа> започнаха да се появяват още веднъж по целия свят като средство за държавните управления да събират доходи, без да подвигат налози. Лотариите се оферират в доста формати.
Например, премията може да бъде закрепена сума в брой или артикули. В този формат съществува риск за уредника, в случай че не се продават задоволително билети. По-често наградният фонд ще бъде закрепен % от приходите.
Популярна форма за това е тегленето „ 50–50 “, при което уредниците дават обещание, че премията ще бъде 50% от приходите. Много от последните лотарииа> разрешават на купувачите да избират номерата на лотарийния билет, което води до опцията за голям брой печеливши.
Класическа история
Първите регистрирани признаци на лотарияа> са кено фишове от китайците Династия Хан сред 205 и 187 година прочие н. е. Смята се, че тези лотарииа> са помогнали за финансирането на огромни държавни планове като Великата китайска стена. От китайската „Книгата на песните“ (2-ро хилядолетие прочие Н. Е.) идва отпратка към хазартнаа> игра като „рисуване на дърво“, което в подтекста наподобява разказва тегленето на чоп.Първите известни европейски лотарииа> са били извършени по време на Римската империя, основно като развлечение на вечерята.
Всеки посетител е получавал билет, а премиите постоянно се състоят от изискани предмети като съдове за хранене. Всеки собственик на билет е бил сигурен, че ще завоюва нещо. Този тип лотарияа> обаче, не и бил нищо повече от раздаването на дарове от богати благородници по време на сатурналските гуляи. Най-ранните записи за лотарияа>, предлагаща билети за продажба, е лотариятаа>, проведена от римския император Август Цезар. Средствата са били за ремонт на град Рим, а на спечелилите са били раздадени награди под формата на продукти с различнаа стойност.
Средновековна история
Първите регистрирани лотарииа>, предлагащи билети за продажба с награди под формата на пари, са били извършени в дребни страни през 15 век. Различни градове организират обществени лотарииа>, с цел да събират пари за градски укрепления и да оказват помощ на бедните. Градските записи на Гент, Утрехт, и Брюж демонстрират, че лотариитеа> може да са даже по-стари.
Запис от 9 май 1445 година в L’Ecluse се отнася до набиране на средства за създаване на стени и градски укрепления, с лотарияа> от 4 304 билета и обща премия от 1737 флорина (на стойност към 170 000 щатски $ през 2020 г.). През 17 век в Холандия е било напълно всекидневно да се провеждат лотарииа>, с цел да се събират пари за бедните или за набиране на средства за необятен кръг публични използва. Лотариите се оказват доста известни и приветствани като безболезнена форма на данъчно облагане, например холандската държавна благосъстоятелност Staatsloterij е най-старата работеща лотарияа>.
Първата записана италианска лотарияа> се е провела на 9 януари 1449 година в Милано и е проведена от Златна Амброзианска република за финансиране на войната против Република Венеция. В Генуа, лотото става доста известно.
Хора залагали за името на членове на Великия съвет, които бяха нарисувани инцидентно – пет от деветдесет претенденти на всеки шест месеца. Този тип хазарта> е бил наименуван Лото или Семенаю. Когато хората са желали да залагат по-често от два пъти годишно, те започвали да заменят имената на претендентите с цифри и се родило модерното Лото, т.е. както актуалните легални лотарииа>, по този начин и незаконните.
Следва…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ