Лотария е форма на хазарт което включва изтегляне на произволни

...
Лотария е форма на хазарт което включва изтегляне на произволни
Коментари Харесай

История на лотарията

Лотария е форма на хазарт което включва евакуиране на случайни цифри за премия. Английската дума лотария произлиза от холандското съществително „ lot “, което значи „ орис “. Някои държавни управления афишират отвън закона лотарии, до момента в който други го утвърждават до степента на образуване на национална или държавна лотария.

Обичайно е намиране някаква степен на контролиране на
лотарията от държавните управления. Най-често срещаната разпоредба е възбраната за продажба на малолетни, а продавачите би трябвало да имат лиценз за продажба на лотарийни билети.

Въпреки че
лотариите са били постоянно срещани в Съединени щати и някои други страни през 19 век, при започване на 20 век, множеството форми на хазарт, в това число лотарии и лотарии, са били противозаконни в Съединени американски щати и по-голямата част от Европа, както и в доста други страни.

Това остава по този начин, чак до Втората международна война. През 60-те години,
казина и лотариите започнаха да се появяват още веднъж по целия свят като средство за държавните управления да събират доходи, без да подвигат налози. Лотариите се оферират в доста формати.

Например, премията може да бъде закрепена сума в брой или артикули. В този формат съществува риск за уредника, в случай че не се продават задоволително билети. По-често наградният фонд ще бъде закрепен % от приходите.

Популярна форма за това е тегленето „ 50–50 “, при което уредниците дават обещание, че премията ще бъде 50% от приходите. Много от последните
лотарии разрешават на купувачите да избират номерата на лотарийния билет, което води до опцията за голям брой печеливши.

Класическа история
Първите регистрирани признаци на
лотария са кено фишове от китайците Династия Хан сред 205 и 187 година прочие н. е. Смята се, че тези лотарии са помогнали за финансирането на огромни държавни планове като Великата китайска стена. От китайската „Книгата на песните“ (2-ро хилядолетие прочие Н. Е.) идва отпратка към хазартна игра като „рисуване на дърво“, което в подтекста наподобява разказва тегленето на чоп.Първите известни европейски лотарии са били извършени по време на Римската империя, основно като развлечение на вечерята.

Всеки посетител е получавал билет, а премиите постоянно се състоят от изискани предмети като съдове за хранене. Всеки собственик на билет е бил сигурен, че ще завоюва нещо. Този тип
лотария обаче, не  и бил нищо повече от раздаването на дарове от богати благородници по време на сатурналските гуляи. Най-ранните записи за лотария, предлагаща билети за продажба, е лотарията, проведена от римския император Август Цезар. Средствата са били за ремонт на град Рим, а на спечелилите са били раздадени награди под формата на продукти с различнаа стойност.

Средновековна история
Първите регистрирани
лотарии, предлагащи билети за продажба с награди под формата на пари, са били извършени в дребни страни през 15 век. Различни градове организират обществени лотарии, с цел да събират пари за градски укрепления и да оказват помощ на бедните. Градските записи на Гент, Утрехт, и Брюж демонстрират, че лотариите може да са даже по-стари.

Запис от 9 май 1445 година в L’Ecluse се отнася до набиране на средства за създаване на стени и градски укрепления, с
лотария от 4 304 билета и обща премия от 1737 флорина (на стойност към 170 000 щатски $ през 2020 г.).  През 17 век в Холандия е било напълно всекидневно да се провеждат лотарии, с цел да се събират пари за бедните или за набиране на средства за необятен кръг публични използва. Лотариите се оказват доста известни и приветствани като безболезнена форма на данъчно облагане, например холандската държавна благосъстоятелност Staatsloterij е най-старата работеща лотария.

Първата записана италианска
лотария се е провела на 9 януари 1449 година в Милано и е проведена от Златна Амброзианска република за финансиране на войната против Република Венеция. В Генуа, лотото става доста известно.

Хора залагали за името на членове на Великия съвет, които бяха нарисувани инцидентно – пет от деветдесет претенденти на всеки шест месеца. Този тип
хазарт е бил наименуван Лото или Семенаю. Когато хората са желали да залагат по-често от два пъти годишно, те започвали да заменят имената на претендентите с цифри и се родило модерното Лото, т.е.  както актуалните легални лотарии, по този начин и незаконните.

Следва…

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР