Лошото на Шиша Пангма е, че е много коварен във

Лошото на Шиша Пангма е, че е доста подъл във върховата част. Това ветеранът алпинист Дойчин Василев по. Опасното е, че няма сигурен естествен път към връхната точка на основния връх, добави той.

„ За да се стигне до него, би трябвало да се мине през централния връх, а връзката сред двата върха е един доста подъл дребен борд, както българите споделяме едно малко „ конче ” – към 20 м. Ако група хора го нападна, не е проблем да се обезпечат с въжета, с парапети, да си оказват помощ взаимно, само че за самичък човек е към този момент доста рисковано ”, изясни алпинистът.

“Той би трябвало да постави характерни старания, с цел да оцелее върху това „ конче ”, защото там снегът постоянно е навят и неустойчив. Допускам, че може би навръх това „ конче ” се е случило нещо с Боян Петров, тъй като друга спънка не би трябвало да няма. Другият вид е да мислим за лавини, каквито съществуват, само че той е задоволително умел, с цел да реши, че е рисково, с цел да навлезе в лавинно поле. Вариант за изкачването го основния връх е да се заобиколи централният през тези лавинни полета. Има към този момент опити, само че има и произшествия ”, посочи алпинистът.

Той съобщи, че до неотдавна не се е познавал персонално с Боян Петров, само че е следял неговите изяви и се е радвал, че един българин безапелационно върви по осемхилядниците. „ Очаквах безпроблемно да приключи короната ”, сподели Василев.

През март Боян е разговарял с него за Шиша Пангма, като Дойчин Василев му е дал информация от неговоро нанагорнище през 1999 година дружно с доктор Калина Сълова.

„ От третия лагер нагоре стартира същинското нанагорнище. Ние не успяхме за един ден да отидем до върха, наложи се да бивакираме без уреди на към 200 м под върха. Имаше проблеми със снега ”, спомня си той.

„ Той ме попита по какъв начин е пътят от третия лагер нагоре и аз му обясних, че има два разновидността – или да върви по един присъщ борд, който се вижда отдалеко, от километри, или да върви странично, както аз направих през 1999 година Но това допуска доста огромно внимание, защото ние се осигурявахме взаимно с Калина имахме някакви гаранции. При солово нанагорнище той няма по какъв начин да се обезпечава самичък. Кой вид е избрал, можем единствено да гадаем ”, уточни Дойчин Василев.

„ Ще ми се планината някак си да е виновна за неговата гибел, само че надълбоко съм уверен, че в действителност той е направил несъзнателно може би една съдбовна крачка, съдбовна неточност ”, акцентира той.

„ Този рисков борд примамва, не е доста дълъг, не е огромен, само че за самичък човек става двойно рисков ”, добави алпинистът.

Според него Боян е рационален и умее да преценя рисковете и не е преиграл с неприятно време, стихия и така нататък „ Във всички случаи той постоянно може да се върне по следите си за часове освен в третия лагер, а доста по-надолу. Той е толкоз бърз при изкачването, при слизането е още по-бърз, още повече че от третия лагер надолу пътят е доста елементарен ”, означи Дойчин Василев.

Според него фактът, че палатката на Боян е открита отворена и цялостна със сняг, значи, че той от дълго време не е идвал в нея. „ За да не носи багаж, той изоставя телефона, което е обикновено. Въпросът е, че нещо го е попречило да се движи. Той е обездвижен, с цел да не може да се върне назад при първата заплаха ”, разяснява алпинистът.

Боян беше едно събитие и то ще оказва въздействие много години напред – за младите генерации, за бъдещите планинари, безапелационен беше той. „ Преди да замине за тази експедиция, когато се видяхме му споделих, че от тук нататък няма оттегляне, би трябвало единствено напред да върви, тъй като се е изкачил прекомерно високо и цяла България гледа в него ”, добави Дойчин Василев. „ Сега той лети по-високо от всички от нас ”, заключи алпинистът.