Поетът Николай Милчев: За Тошко Йорданов, за училищния фолклор и котленските хаджии
Лошото е, че като си повъртиш малко повече главата наляво-надясно, постоянно изскача и твоето име. И тебе те има сред обезсмъртените в стих или в прозаичност тоалетни герои.
Като плямпа кой какво е рекъл, остриганият хаджия би трябвало да чака ответна картинка.
Мой бивш другар – прочут книжовен критик и прозаик, ми разказваше по какъв начин няколко години е бил преподавател и нощен педагог в училищен женски интернат.
През деня занимавал гимназиалните хубавици с литература и метафори, а през нощта ги пазел в пансиона.
– Ама по този начин ме изтезаваха с тия къси нощнички – разказваше той. – И все идват в стаичката ми: „ Другарю Росенов това, другарю Росенов, това... “
И с цел да убие плътското в себе си, почнал непрестанно да им дава контролни.
– Давах им контролни по два пъти в седмицата, та да има какво да ревизирам и да не мисля по какъв начин си лягат полуголи по стаите.
Хубаво, само че на ученичките им писнало от контролните и учебното заведение една заран осъмнало с надпис: „ Другарят Росенов и другарката Икономска се таковат постоянно “.
– Ето това „ постоянно “ ме влуди. - Завършваше моят книжовен другар. - Че правехме това-онова с колежката, си беше правилно, само че чак пък постоянно...
И траял да им дава контролни, само че към този момент не ги четял, а си палел печката с тях.
Затова – деликатно с блажния и непристоен фолклор, изключително в политиката. По-внимателно с клюките!
А Тошко Йорданов да седне да попрочете Записките на Захари Стоянов. Там има забавна сцена за котленските хаджии. Някои от тях били най-обикновени дървари. Ходели в гората хората да секат дърва. А другояче били хаджии.
Николай Милчев
Като плямпа кой какво е рекъл, остриганият хаджия би трябвало да чака ответна картинка.
Мой бивш другар – прочут книжовен критик и прозаик, ми разказваше по какъв начин няколко години е бил преподавател и нощен педагог в училищен женски интернат.
През деня занимавал гимназиалните хубавици с литература и метафори, а през нощта ги пазел в пансиона.
– Ама по този начин ме изтезаваха с тия къси нощнички – разказваше той. – И все идват в стаичката ми: „ Другарю Росенов това, другарю Росенов, това... “
И с цел да убие плътското в себе си, почнал непрестанно да им дава контролни.
– Давах им контролни по два пъти в седмицата, та да има какво да ревизирам и да не мисля по какъв начин си лягат полуголи по стаите.
Хубаво, само че на ученичките им писнало от контролните и учебното заведение една заран осъмнало с надпис: „ Другарят Росенов и другарката Икономска се таковат постоянно “.
– Ето това „ постоянно “ ме влуди. - Завършваше моят книжовен другар. - Че правехме това-онова с колежката, си беше правилно, само че чак пък постоянно...
И траял да им дава контролни, само че към този момент не ги четял, а си палел печката с тях.
Затова – деликатно с блажния и непристоен фолклор, изключително в политиката. По-внимателно с клюките!
А Тошко Йорданов да седне да попрочете Записките на Захари Стоянов. Там има забавна сцена за котленските хаджии. Някои от тях били най-обикновени дървари. Ходели в гората хората да секат дърва. А другояче били хаджии.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ